поотделно.
Това изплаши Фърн. Ако той не лъжеше, тя не знаеше абсолютно нищо за него. Това я тревожеше и тя се опасяваше, че само след миг до нея може би ще седи един напълно различен човек.
Спомни си нежността на целувката му. Той може и да я беше целунал против волята й, но тя не се беше почувствала принудена.
На нея щеше да й хареса, ако той се държеше като Джордж, но тя се тревожеше, че Медисън може да има характера на Хен. Фърн бе срещала Хен само веднъж и бе открила, че на него му липсват емоции. Той беше един безчувствен убиец, който не съжаляваше за нищо и вероятно не даваше никакъв шанс на жертвите си.
Мисълта, че и Медисън може да е като него, я накара да потръпне.
— Разкажете ми за живота си на Изток — каза тя.
— Няма да ви бъде интересно.
— Може би не, но няма как да знам дали сте прав, ако не ми разкажете. — Поне не му беше казала, че не би разбрала.
— Аз съм адвокат и помагам на предприятия да използват закона, за да спечелят пари.
— Но това няма нищо общо с опита ви да откриете кой е убил Трой.
— Напротив, между работата ми и този случай има доста общи неща. Освен това аз съм единственият адвокат в семейството.
— Брат ви няма ли пари да наеме друг адвокат?
— Досега Джордж беше достатъчно учтив и не си помисли, че имам нужда от чужда помощ.
— Разкажете ми нещо повече за работата си — каза Фърн, като си напомни, че искаше да избягва всичко, свързано с неговото семейство или смъртта на Трой.
Но докато Медисън й говореше, Фърн се улови да мисли за жените, които той познаваше, и за поведението му пред тях. Трой бе ходил в Чикаго и Ню Орлиънз и й беше разказал за красивите къщи, страхотните купони и за жените, които мъжете търсели, когато им се приискали малко развлечения.
Тя не можеше да спре да се чуди какво ли би било да живее в един такъв свят, дори и само за малко. Не можеше да си представи, че е възможно да спи колкото й се иска, да има прислужница, която да й носи закуската в леглото, да има втора прислужница, която да я облича в рокли, всяка от които струва повече от фермата на баща й; да я заобикалят дузини красиви млади мъже, които да я молят да говори с тях, да се разхожда с тях, да танцува с тях, да сяда до тях или да изразяват готовност да дадат живота си за цвете от косата й, за кърпичка или за открадната целувка.
Струваше й се, че това е някакъв приказен свят, който е твърде нереален, за да може наистина да съществува, дори и за красивите, богати, разглезени жени, обитаващи вселената на Медисън. Дори и най- красивите и най-разглезените жени трябваше да вършат някаква работа.
Но Фърн имаше мъглявото подозрение, че те не го правеха, че светът, в който Медисън бе живял, преди да дойде в Абилийн, бе толкова различен от нейния, че тя би била загубена, ако случайно се окажеше в него.
Фърн се изтръгна от мечтите си. Тя никога нямаше да отиде в Бостън или някое подобно място, беше се родила в Канзас и щеше да остане тук до края на живота си.
— Това е всичко в общи линии — казваше Медисън. — Не е кой знае колко вълнуващо.
Те се отклониха от едва забележимия път в прерията и поеха по дълбоките бразди, водещи към фермата на Бейкър.
— Изглежда, че баща ви си е вкъщи — каза Медисън.
ГЛАВА 11
Уинк, кучето мелез на баща й, изскочи иззад къщата и се втурна да ги посрещне, като не спираше да лае.
— Чудя се какво ли е ял татко — каза Фърн. — Той мрази да готви.
— Може да е отишъл до града.
— Той мрази това още повече.
— Трябвало е да наеме някого да ви помага, след като е уволнил Трой. При всичката работа, която вършите, сигурно не ви остава време за готвене.
Фърн усети тръпка на удоволствие. Никой мъж не беше изпитвал загриженост заради работата, която тя вършеше, и Фърн не разбираше защо Медисън трябва да е първият. Тя по-скоро би си помислила, че той дори не подозира за съществуването на жени, които работят. Може би той приличаше на Джордж повече, отколкото тя си мислеше.
Медисън спря двуколката пред къщата. Кучето продължаваше да лае.
— Млъквай, Уинк. Това съм аз — свика му Фърн и Уинк се укроти.
— Стойте тук, докато се уверя, че баща ви си е вкъщи — нареди й Медисън и слезе.
Кучето се канеше да започне отново да лае, но една рязка команда на Фърн го накара да размаха опашката си в знак на приветствие.
Бейкър Спраул излезе от къщата. Той не обърна никакво внимание на Джеймз.
— Крайно време беше да се прибереш — каза Спраул на дъщеря си. — Всичко се обърка, откакто те няма. За какъв дявол лежа толкова много?
Гневът на Медисън се възпламени като барут.
— Тя се нарани лошо при падане — обясни той на Бейкър. Гласът му беше студен като зимна виелица. — Върнах я тук само защото тя ми обеща да се грижи за себе си поне една седмица.
— Фърн не е трябвало да остава на легло дори и за един ден — каза баща й, без да прикрива презрителното си отношение, — да не говорим пък за цяла седмица. Тя има твърде много работа за вършене, а освен това в къщата няма нищо за ядене.
— Ще приготвя нещо за по-малко от час, татко — намеси се Фърн и слезе от двуколката. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не покаже колко я заболя.
— Нямаш време да се занимаваш с готвене — сряза я Бейкър. — Това стадо ми създава големи неприятности. Бичетата ти се мотаят навсякъде. Наложи се дори да прогоня няколко от телетата си. Ако те успеят да се вмъкнат в царевицата на стария Клакстън, той ще започне да стреля по тях и след това ти ще трябва да отговаряш пред него и мен.
— Роуз ще откачи, ако разбере, че сте се качили на кон — обърна се Джеймз към нея.
— Оставете вещите ми в къщата — отвърна Фърн, като избягваше да го гледа в очите. — Ще се погрижа за тях, когато се върна.
— И по-добре се заеми с кастрирането на бичетата — добави Спраул. — Ако се забавиш още малко, те ще започнат да прескачат огради, за да търсят крави.
— Ще се погрижа това да не стане — отговори тя, отвърза коня си и се метна на седлото, преди Медисън да успее да й попречи.
Фърн очакваше болката още когато се хвана за рога на седлото и се беше подготвила за нея, когато поставяше крака си на стремето, но не очакваше стрелите, които я пронизаха и я отхвърлиха почти в безсъзнание, когато се опита да се качи на коня. Тя усети нарастващо замайване, светът около нея се завъртя и тя пусна рога на седлото.
Падаше.
Фърн не можеше да повярва на очите си. Беше толкова слаба и безпомощна, че не можеше да се качи на кон.
— Казах ви, че още не можете да яздите — каза Медисън докато я подхващаше. — Искам да се върнете право в леглото и да не ставате до сутринта. Утре аз сам ще дойда да се уверя, че сте ме послушали.
— Нищо подобно няма да направи — заяви Бейкър. — Кой ще й свърши работата?
Дори и през слоевете болка, които се наслагваха около нея подобно на пръстените на гигантска боа,
