Фърн усети как тялото на Медисън се напрегна. Той сякаш се спря, за да прецени някакво решение.
— Не ми пука кой ще я свърши — заяви най-накрая Джеймз с обичайната си решителност. Той отнесе Фърн в двуколката и внимателно я остави на седалката. — Не ми пука дали бичетата ще изпотъпчат цялата ти реколта или ще изядат царевицата на Клакстън до стръкче. — Той върза юздите на коня й за двуколката и отново се обърна към баща й. — И се надявам бичетата да тероризират всяка крава в радиус от сто мили около Абилийн. Това си е твоето стадо, Спраул. Проблемът си е твой.
Медисън постави дисагите на Фърн обратно в двуколката.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита ядосано Бейкър.
— Ще заведа Фърн обратно при Роуз, където ще се погрижат добре за нея.
— Тя ми е дъщеря — извика Спраул — и аз казвам, че тя ще остане тук, за да си свърши работата!
— Казвай каквото си искаш — отвърна Медисън с присъщото си спокойствие, — но аз ще я заведа в града.
— Тя остава! — изрева Бейкър и се приближи заплашително към Джеймз.
Фърн усети как сърцето й се сви. Медисън беше едър мъж, но твърде слаб. Баща й приличаше на мечка и годините усилен труд го бяха направили як като вол. Тя не си спомняше да го беше виждала да се бие. Дори и Трой предпочиташе да отстъпва, вместо да се бие с него.
Медисън започна да се качва на двуколката и Спраул се нахвърли върху него без предупреждение.
Фърн затвори очи, защото не искаше да види как Медисън ще бъде повален на земята, но когато ги отвори, в праха лежеше баща й. Преди Бейкър да се беше опомнил, Джеймз скочи в двуколката, изплющя с камшика над главата на коня и подкара в тръс, сподирян от лая на Уинк и псувните на баща й.
— Не си мислете, че бягам, защото ме е страх — извика Медисън. — Просто не ми се искаше да удрям баща ви.
Фърн беше твърде изненадана, за да може да отговори. За по-малко от петнадесет минути той беше обърнал света й с главата надолу. Стадото щеше да създава още проблеми, но на нея вече й беше все едно. Баща й щеше да се появи в града рано или късно, но и за това не се притесняваше. Само допреди няколко дни беше мислила единствено за Трой, добитъка и баща си, а сега едва се сещаше за тях. Единственото нещо, за което можеше да мисли, бе Медисън.
И онези проклети бичета.
Тя започна да се смее и веднъж започнала, вече не можеше да се спре, въпреки че смехът й причиняваше ужасна болка.
— Какво е толкова смешно? — запита я Джеймз.
— Онова, което казахте за бичетата — отвърна тя между пристъпите смях. — Представям си как те гонени от татко с нож в ръка преследват ужасените крави из цялата околност и поглеждат зад себе си, пресмятайки колко ли от тях ще оправят, преди той да ги настигне. — Тя отново избухна в смях. — Сигурна съм, че една дама никога не би си помислила подобно нещо, а дори и да си го помисли, не би си признала.
— Мислите ли, че баща ви би ги преследвал? — попита ухилено Медисън.
— Не и ако има ум в главата. Би трябвало да ги изчака да се върнат след похожденията си, когато ще бъдат твърде уморени, за да му се изплъзнат.
Тя пак се разсмя, но я заболя и се спря.
— Не трябва сама да се грижите за стадото.
— Откакто татко уволни Трой, не можахме да намерим каубои, които да се задържат при нас по-дълго. Предупредих го, че така ще стане, но той не ме послуша.
— Защо баща ви уволни братовчед ви?
— Те не бяха съгласни за нищо. Трой се занимаваше със стаята, а татко е фермер.
— Сигурен съм, че Джордж би могъл да ви намери някого.
— Защо сте толкова сигурен, че брат ви може да осигури каквото и да било?
— Защото може. Той още от рождение има дарбата да оправя заплетени ситуации.
— Тогава защо не оставихте защитата на Хен на него?
— Това е нещо съвсем различно.
Медисън се умълча и Фърн още веднъж се опита да разбере противоречията, в които изпадаше този мъж. В един момент той бе готов да заяви, че Джордж има отговор на всичко, а в следващия намекваше, че отговори не съществуват. В един момент правеше всичко възможно да се отърве от Фърн, а в следващия я връщаше в Абилийн, за да се погрижи за нея. В един момент й се сърдеше, а в следващия беше готов да се бие с баща й, за да не й се налага да работи, преди да се възстанови.
Той също бе толкова неразбираем, колкото и промяната в самата нея.
Тя би трябвало да бъде загрижена за баща си, но не беше. Трябваше да се сърди на Медисън за това, че беше повалил Бейкър, но не можеше. Трябваше да се тревожи да добитъка си и за реколтата на съседите, но не можеше. Трябваше да очаква с нетърпение завръщането към стария си начин на живот, но си мислеше само за завръщането в дома на госпожа Абът и й се искаше да опознае повече Медисън Рандолф.
Тя би трябвало да се страхува, че продължителният контакт с този човек би сломил съпротивата й и би я направил уязвима за всичко, на което се опитваше да се противопостави в продължение на години.
Това я плашеше до смърт и Фърн не знаеше какво ще се случи на следващия ден. Ако я очакваше пътят към ада, тя бе готова да го приеме. Не можеше да направи нищо друго.
— В Абилийн правите ли си партита? — запита я Медисън. Въпросът му беше толкова неочакван, че й беше необходимо време, преди да му отговори.
— Не знам. Аз не ходя по партита.
— Защо не?
— Защото не съм искала.
— Мислех си, че ще подскочите от радост при подобна възможност.
— Някоя друга може и да го направи, но не и аз.
— Никога ли?
— Никога.
— А ще дойдете ли, ако аз ви поканя?
Никой никога не я беше канил на парти. Не се бяха осмелявали.
— Не можете да ме заведете където и да било в този град — отвърна тя. — Тук никой не ме одобрява.
— Аз също не одобрявам някои от нещата, които вършите, но вие не отговорихте на въпроса ми.
— Ако не ме одобрявате, защо тогава искате да дойда с вас?
— Не съм казал, че не одобрявам вас, а само някои от нещата, които вършите.
— Това е едно и също.
— Ако смятате така, значи не познавате добре мъжете.
Така беше, но тя не искаше да си признае пред него.
— Вие избягвате въпроса ми — каза Фърн. — Защо ме каните да дойда с вас?
— Не познавам друга жена тук.
Тя искаше смехът й да прозвучи скептично, но се получи нещо подобно на израз на отвращение.
— Не сте длъжен да познавате която и да било. Там те всички ще се надпреварват да говорят с вас.
— Вие като че ли не одобрявате това. Не мислите ли, че младите жени имат право да говорят с мен?
— Нямах това предвид и вие го знаете. Сигурна съм, че госпожа… която и да организира партито, ще покани достатъчно млади и неомъжени жени.
— Може пък аз да не искам да рискувам да бъда отбягнат от местните красавици, като отида сам.
Фърн се заля в смях.
— С вашата външност ще бъдете заобиколен от цяла тълпа жени, които ще копнеят по вас цели десет минути.
— Значи одобрявате външния ми вид? Това ме успокоява. Имах чувството, че според вас речната кал има по-голям чар от мен.
