— Знаете, че сте хубав мъж — отвърна Фърн и не повярва, че бе изрекла тези думи. — А знаете и как да използвате чара си при нужда. Само дето, когато сте близо до мен, се държите като животно.
— Размишленията ви за характера ми са впечатляващи, но се отклонихме доста от основния въпрос. Ще дойдете ли с мен?
— Кой организира купона?
— Госпожа Маккой.
— Жената на кмета! — възкликна Фърн. — Тя дори не би ме пуснала да мина през главния й вход. Та тя получава киселина в стомаха само като ме види.
— Ще трябва да облечете рокля, но с изключение на това не виждам какво във вас може да я разстрои чак толкова.
— Значи не съм достатъчно добра такава, каквато съм, така ли? — Фърн усети как гневът й се надига като прилива в океана.
— Не съм казал, че не сте достатъчно добра — отговори Медисън. — Сигурен съм, че единственото възражение на госпожа Маккой е по отношение на облеклото ви.
— Вие бихте ли ме завели в дома й, облечена в сегашните ми дрехи?
— Ще бъде вечерно събиране и дори аз не бих отишъл там в дрехите, с които съм облечен сега.
— И защо не?
— Вие никога ли не отговаряте направо на зададените ви въпроси?
— За какво говорите?
— Преди петнадесет минути ви попитах дали искате да дойдете с мен на парти. Вие не само че успяхте да заобиколите въпроса ми, но и ме подложихте на подробен разпит. Ще ви попитам още веднъж: ще дойдете ли с мен на партито на госпожа Маккой?
Фърн усети как нещо в нея се пречупи, като че ли й предлагаха това, което бе искала дълбоко в себе си, но бе знаела, че не може да го има.
Тя искаше да отиде на партито, но не разбираше защо. Никога преди не бе ходила на подобни събирания. Бяха я подкачали, че никога не я канят, но престанаха, когато разбраха, че така или иначе не би отишла.
Но този път тя не искаше просто да отиде, а да бъде с Медисън. Това я изненадваше още повече, защото никога не бе имала желанието да ходи където и да било с мъж.
— Благодаря ви за поканата, но не мога да приема. — Надяваше се, че отговорът й е прозвучал незаинтересовано. Ако Медисън се досетеше колко много й се искаше да отиде, нямаше да се откаже, докато не я убеди.
— Вие със сигурност не се боите да облечете рокля, нали? А може би се страхувате, че няма какво да облечете.
— Нито едното, нито другото.
Тя нямаше рокли. Беше ги изгорила преди осем години.
— Тогава защо?
— Няма хора, които бих искала да видя или които биха искали да ме видят на такова място.
— Аз ще бъда там.
Тя знаеше, че той само я дразни и се опитва да я накара да се съгласи, но се надяваше да не усети колко я болеше от такива забележки. Глупавото й сърце искаше да му вярва.
— Вие току-що казахте, че трябва да си лежа в леглото.
— До партито има още няколко седмици. Всъщност дотогава вие вече ще се занимавате с младите си бичета. Да се надяваме, че те ще успеят да задоволят нагона си, преди да се възстановите.
— Защо сте толкова загрижен за няколко едногодишни бичета? — попита тя с надеждата, че така Джеймз ще забрави за партито. — Обзалагам се, че никога не сте виждали бичета.
— Не само съм ги виждал, но съм ги и кастрирал, но ми се гадеше, докато го правех. — Медисън я измери с поглед. — Не ми харесва начинът, по който ме гледате.
— Не се тревожете — засмя се Фърн. — Вие сте в безопасност. Не бих искала да разочаровам приятелките ви.
— Вие за някакъв донжуан ли ме вземате?
— Обзалагам се, че стотици жени броят дните, оставащи до завръщането ви в Бостън.
— Бих искал да мисля, че поне една или две са забелязали отсъствието ми, но се съмнявам дали броят дните. Има една стара поговорка, която казва, че не трябва да оставяме питомното, за да гоним дивото. Отсъствието на ухажора може би ще накара любимата му да въздъхне, но любовникът е този, който кара сърцето й да бие по-бързо.
— Сигурна съм, че имате опит в тези неща.
— Безкраен. Завоеванията ми са разхвърляни по цялото източно крайбрежие.
Фърн отново се усмихна.
— Надявам се, че не в буквалния смисъл на думата, защото иначе биха били голямо препятствие за къпещите се.
— Вие изпитвате съчувствие към любовниците, лебедите, къпещите се, но не и към мен.
Фърн усети как гърдите й се свиват и сърцето й започва да бие по-бързо. Той просто флиртуваше с нея. Най-добре щеше да бъде да му отвърне по същия начин, но не й достигаше смелост да го направи. Всяка безсмислена дума пронизваше сърцето й като стрела.
— Ще се оправите и без моето съчувствие.
— Тогава приемете поканата ми! Няма да сте длъжна да откажете да танцувате с мен.
— Не, не бих се съгласила и при това условие.
— Няма ли нещо, с което бих могъл да ви убедя да дойдете с мен?
— Може би ще дойда, ако ми кажете честно защо ме каните.
— Става.
— Казах „може би“. Не изключвам възможността да ми разкажете някаква опашата лъжа и после да си доставите удоволствието да я развенчаете.
— Мислите ли, че бих направил подобно нещо?
Реакцията му я изненада. Той изглеждаше разтревожен, сякаш наистина го интересуваше какво мислеше тя за него. Фърн бе очаквала Медисън да се ядоса, да се вбеси, да се разяри, да бъде решителен, дори и да започне да се извинява, но не бе мислила, че ще се разстрои. Тя беше решила, че на него не му пука за нищо.
Фърн бе шокирана от откритието, че имаше силата да го извади от равновесие. Край Медисън се беше чувствала толкова безпомощна, че не можеше да не бъде доволна от постижението си. Може би не трябваше да бъде доволна, но тя беше.
— Може би не трябваше да казвам това — отвърна тя. — Просто ние двамата се стараехме само да създадем колкото се може повече неприятности един на друг. Не знам дали и там, откъдето идвате, се държите по същия начин. Аз никога не съм го правила преди, въпреки че вие сигурно сте си помислили точно обратно.
— Тогава нека да започнем отначало.
Фърн започваше да си мисли, че това пътуване няма да има край. Сега тя осъзна колко много й се искаше да постави ново начало. Точно затова бе отишла да го види в затвора. Но оттогава беше имала достатъчно време да обмисли всичко отново и бе решила, че промяната в живота й би донесла само повече болка. Тя си признаваше, че Медисън я бе очаровал, но това бе лоша причина за продължаване на една връзка, от която в крайна сметка можеше да не излезе нищо.
А независимо от резултата от процеса на Хен, тази връзка щеше да бъде прекратена. Медисън щеше да се върне в Бостън при своите богати, красиви, обаятелни жени и вероятно щеше да разказва шегички за Канзас и жените, с които се е запознал там, включително и за нея.
Не, на това трябваше да се сложи край и сега може би беше подходящият момент.
— Не мисля, че това би била добра идея.
— Партито или новото начало?
— И двете.
Как можеше да му каже, че той бе пробудил в нея онази част, чието съществуване тя се бе опитвала да
