самата. Той не можеше да си обясни защо местните фермерчета не се редяха на опашка пред вратата й, като се имаше предвид как красивото й тяло се очертаваше под опърпаните й дрехи. Сигурно им беше взела страха.
Странно бе, че Фърн никога не се бе опитала да го разкара. Искаше той да напусне града, но не и да го отдалечи от себе си. Едва сега Медисън осъзна, че те двамата бяха доста различни.
Джеймз видя, че мъжът го чака в сянката на училището, и престана да мисли за Фърн. Ръката му се плъзна в джоба и пръстите му стиснаха дръжката на револвера. Медисън не очакваше, че ще има неприятности, но бе решил, че трябва да бъде подготвен за всеки случай.
— Почти си тръгвах — каза мъжът. — Не трябваше да се показвам пред други хора.
— Зает бях с една неочаквана работа.
— Видях я аз тази работа.
— Няма значение — каза Медисън раздразнено. — Имате ли да ми кажете нещо?
Мъжът се огледа нервно наоколо.
— Не ми харесва да се мотая из града. Не вярвам на хората, които живеят събрани на едно място. Това е против природата ми.
— Може и така да е — съгласи се Джеймз нетърпеливо, — но това е нещо, което нито вие, нито аз можем да променим. Какво можете да ми разкажете за местонахождението на Хен през онази нощ?
— Мога да ви кажа, че не е бил близо до къщата на Копър.
— И къде е бил?
— На около десет мили на юг, в посока към Нютън. Не знам дали е ходил там, но се връщаше по този път.
— По кое време?
— Не съм сигурен.
— Трябва да ми дадете колкото може повече подробности.
— Не може да е било по-рано от десет и по-късно от единадесет часа. Вероятно някъде по средата. Аз се ориентирам доста добре по звездите. Те са моят часовник.
Медисън едва успя да прикрие възбудата си. Дейв Бънч бе заявил, че е видял коня на Хен да напуска къщата на Конър около десет и петнадесет. Ако този мъж можеше да докаже, че петнадесет минути по- късно Хен се е намирал на десет мили от мястото на убийството, никой нямаше да повярва, че брат му е убил Трой Спраул.
— Ще кажете ли всичко това пред съда?
— В никакъв съд няма да ходя! — Мъжът бе готов да си тръгне. — Някой е убил Трой и е натопил брат ви за това. Няма да му се хареса, че мога да променя хода на един случай, който се смята за решен. Какво би го спряло да убие и мен?
— Аз ви гарантирам безопасността.
Мъжът се изсмя презрително.
— Че как може някакво градско конте като вас да ме защити?
Медисън трябваше да потисне гнева си. Този мъж му напомняше за близнаците. Кога щяха хората да се научат, че новите, чисти дрехи и добрите обноски не правеха човек слаб?
— Джордж ще прибави и своята гаранция към моята.
— И той не е по-добра стока — изръмжа мъжът. — Ако Хен не беше в затвора, щяхте да имате истинска гаранция. Той по-скоро би застрелял някого за това, че му е задал въпрос, отколкото да му отговори.
— Може би имате по-голямо доверие на шериф Хикок.
Мъжът изпсува.
— Той не вдига очи от картите. Може да ме убият и да пренесат тялото ми чак в Мексико, преди той да разбере какво се е случило.
— Бихте ли говорили пред съдия?
— Ако ми платите достатъчно.
— Вижте, аз ще платя за защитата ви. Ще платя дори и ако трябва да се преместите да живеете другаде след процеса. Но ако излезе наяве, че съм ви платил, за да дадете показания, думите ви няма да струват и пукнат грош пред съда.
— И защо не? Аз казвам истината.
— Никой няма да ви повярва. Ще сметнат, че казвате онова, за което съм ви платил да кажете.
— Да не искате да кажете, че няма да ми платите?
— Просто ви обясних какво мога да направя.
— Само че това не е достатъчно. Искам злато. Чух, че старецът ви откраднал доста по време на войната, така че не би било проблем да ми отделите малко. Никой не трябва да знае за това.
— Това е лъжлив слух, който бе пуснат от някого в Тексас. Но дори и да беше вярно, нямаше да промени нещата. Не бих могъл да ви дам злато, дори и ако го имах.
— Няма да си сложа главата в торбата за нищо — заяви човекът и се обърна, за да си ходи. — Ако си промените мнението, обадете се на Том. Той знае как може да ме намери — извика през рамо и си тръгна.
— Двадесет долара на ден ще стигнат ли?
Мъжът се спря. Не каза нищо, но очевидно слушаше.
— Законът разрешава да се плати на човек, че е отделил време, за да даде показания, ако това му пречи да изпълнява задълженията си.
— Колко дни може да продължи процесът?
— Ако се съгласите да останете до края, можете да получите няколкостотин долара.
— Няма да спя в хотела.
— Това е всичко, което мога да направя.
Мъжът остана на мястото си в продължение на няколко минути.
— Ще ви се обадя — каза той и отново пое в нощта.
— Чакайте! Как се казвате? Къде мога да ви намеря?
— Не можете — отвърна човекът, без да се обръща назад.
Медисън знаеше, че ако оставеше този мъж да изчезне, заедно с него отлиташе и възможността Хен да излезе от затвора. Без да се замисля за последствията, Джеймз се втурна безшумно напред. Преди мъжът да усети, че нещо не беше наред, Медисън бе хванал врата му. Натисна трахеята, за да заглуши евентуален вик. Мъжът се строполи безжизнено на земята.
— Не мога да те оставя да си отидеш — каза Джеймз. — Животът на Хен може би зависи от това. — Той вдигна мъжа на рамо и се запъти към „Дроувърс Котидж“.
— Имате ли нужда от помощ? — попита го служителят в хотела, когато Медисън влезе в сградата превит под тежестта на свидетеля.
— Ще ми помогнете, ако отворите вратата на стаята ми — каза Медисън, като едва си поемаше дъх след дългото ходене.
Служителят се втурна напред.
— Приятел ли ви е?
Джеймз кимна.
— Зле ли му е?
— Не. Пиян е. Като го гледа човек, би си помислил, че носи повече на уиски.
— Така изглежда.
— Благодаря — каза Джеймз, когато служителят задържа врата отворена, за да може той да влезе в стаята си. Медисън бръкна в джоба си и потърси монети. — Ще ви бъда много благодарен, ако не казвате на никого за това. Приятелят ми ще се почувства много неудобно, ако някой разбере, че се е натряскал до козирката.
— Не бих си и помислил да го направя — отговори служителят и очите му се разшириха при вида на монетата в дланта му.
И кажете на чистачките да не почистват утре. Мисля, че приятелят ми ще спи до късно. — Той намигна и служителят си тръгна ухилен до уши.
— Ако не ти намеря друго жилище, ще стоиш в тази стая, докато започне процесът на Хен — каза
