Медисън на лежащия в безсъзнание.
— Може ли да му се вярва? — попита Джордж.
— Колкото и на Дейв Бънч — отвърна Медисън. — Освен това, двамата свидетели няма да си противоречат. Бънч никога не е твърдял, че е видял Хен, а само коня му. Мисля, че убиецът е боядисал коня си, за да прилича на този на Хен, така че всеки, който би го видял, да си помисли, че брат ни го язди.
— Така трябва да е било — каза Хен. — Сяра не би оставил никой друг освен мен да го язди.
За голяма изненада на всички шериф Хикок бе освободил Хен в момента, в който Медисън му бе казал, че има свидетел, който може да докаже, че брат му е бил на десет мили от местопрестъплението, когато е било извършено убийството.
— Никога не съм смятал, че Хен би убил някого от засада — бе казал шерифът.
Сега те всички бяха насядали около масата след вечеря. Фърн все още не бе преодоляла шока от това, че седеше срещу човека, когото бе мразила толкова дълго време.
Той можеше да убива. Тя бе прочела това в очите му.
Не просто от омраза или гняв, а защото имаше самообладанието да извърши подобно нещо. Фърн не смяташе, че той има способността да чувства каквото и да било. Очите му бяха сини като небето през ясен летен ден, но им липсваше топлината и страстта, които излъчваха очите на братята му.
Тя имаше чувството, че гледа две красиви, идеално изработени стъклени парчета, но напълно лишени от човечност. Ако му се наложеше, той щеше да убие и изобщо нямаше да се колебае. Нито пък щеше да съжалява.
Тя се обърна към Медисън и Джордж. С тръпка на ужас Фърн осъзна, че ако това, което й бе казал Джеймз, бе вярно, ако тримата братя бяха трите лица на един и същи човек, то Медисън и Джордж бяха също толкова опасни. Те може би щяха да се опитат да го избягнат, но също биха убили, ако им се наложеше.
Това я накара да потрепери.
— Мислите ли, че ще свидетелства? — попита Фърн. Тя бе смятала Хен за убиец в продължение на толкова много време, че й беше трудно да повярва в противното.
— Да — отвърна Медисън. — Сега той е ядосан, защото съм го вързал, но това не ме безпокои. Ако досега убиецът не е направил нищо, което да го издаде, когато разбере, че можем да докажем невинността на Хен и че може би имаме някаква улика, която да ни разкрие самоличността му, той ще предприеме нещо.
— Имате ли представа кой е той? — запита го Фърн.
— Не — призна Джеймз. — Знам само, че убиецът е имал някаква полза от смъртта на Трой.
— Но каква? — попита Роуз.
Медисън сви рамене.
— Не знам. Никой тук не е харесвал Трой. Дори и бащата на Фърн го е уволнил. Въпреки това той, изглежда, е имал пари.
— Трой никога не е харчил много — намеси се Фърн.
— И аз така чух отначало, но по-късно открих, че е обичал да играе комар. Не е залагал много, но все пак е било повече, отколкото е можел да си позволи със заплатата, която му е давал Сам Белтън. Трой е получавал пари отнякъде.
— Изнудване ли имаш предвид? — запита Джордж.
— Не трябва да се изключва такава възможност.
— Но кой му е плащал? — попита Фърн.
— Точно това се надявах да разбера от вас — каза Медисън. — Вие сте познавали братовчед си по- добре от който и да било друг. Познавате и хората в този град. Опитайте се да си спомните всичко, което се е случило, откакто живеете тук. Сещате ли се за някого, срещу когото Трой би могъл да има нещо?
В съзнанието на Фърн незабавно изплува една сцена, толкова ярка, че я накара да потръпне вътре в себе си. Това със сигурност не можеше да бъде причината. Този човек бе напуснал Канзас преди много години.
Но дали наистина си беше отишъл? Фърн потръпна от страх. Ако онзи мъж се бе върнал, тя може би го бе подминала на улицата, без да го познае.
— Но защо е искал да натопи Хен? — попита Роуз. — Той идва в града само за да докара стадо добитък и никога не се застоява дълго.
— Мислиш ли, че това има някаква връзка с онези слухове за златото? — запита Джордж.
— Не. Не виждам как обесването на Хен би помогнало на убиеца да се докопа до златото. Не, той се опитва да нарани семейството или пък има за цел тексасците като цяло.
— Тексасците ли? Че защо някой би направил подобно нещо? — попита Роуз. — Хората тук забогатяват на наш гръб.
— Не всички тук искат да има пазар на добитък в Абилийн — обясни Медисън. — Според Фърн много от фермерите и ранчеросите ни мразят.
Фърн чу как собствените й думи кънтят в ушите й. Никой друг жител на Канзас не бе заявявал по- гръмогласно от нея колко мрази тексасците.
— Да не говорим пък за всички онези, които се опитват да продават парцели земя на заселниците. Не трябва да забравяме и собствениците на обори от Елсуърт и Нютън — продължи Джеймз. — Те ще имат изгода, ако тексасците напуснат Абилийн. Това може да означава, че няколко хиляди долара ще бъдат харчени в техните градове.
— С други думи, почти всеки жител на Канзас е имал мотив — обобщи Джордж.
— Не чак толкова зле — отвърна Медисън, — но може и така да се каже.
— Какво смяташ да правиш?
— Да пусна малко информация. Донякъде точна, а донякъде не чак толкова. Трябва да накараме убиеца да се размърда и да го принудим да направи грешен ход.
— Не можем да направим нищо преди утре сутринта, така че отивам да си легна — каза Роуз и се изправи. — Ти също трябва да си изморена — обърна се тя към Фърн.
Фърн не чувстваше никаква умора. Тя се съмняваше, че би могла да заспи тази вечер, но трябваше да остане сама, за да мисли на спокойствие.
Кой беше убил Трой и защо? Не се бе сещала, че Трой може да изнудва някого и тя не би обърнала внимание на подобно предположение, ако не беше изказано от Медисън. Всичко, което той бе казвал досега, се бе оказвало вярно. Тя трябваше да разбере дали Джеймз бе прав и този път.
Фърн смяташе да направи това още същата вечер.
ГЛАВА 15
Фърн изчакваше нетърпеливо в стаята си. Роуз бе изпратила братята до „Дроувърс Котидж“, където да продължат разговора си, без да пречат на останалите да спят. Роуз си беше легнала, но госпожа Абът все още се мотаеше из къщата.
Фърн надникна през прозореца в тъмнината на нощта. Сега бе идеалният момент да се измъкне незабелязано от града.
Тя възнамеряваше да отиде до къщата на Конър и не искаше никой да знае за това. Трябваше да разбере истината за убийството. Трябваше сама да се убеди дали Медисън е бил прав, като й бе казал, че никой не би могъл да види как е бил застрелян Трой. Може би свидетелят му лъжеше с надеждата да получи пари. Всички знаеха, че семейство Рандолф са богати.
Най-накрая тя чу как се затваря врата откъм задната страна на къщата и разбра, че госпожа Абът се е прибрала в стаята си. Без да губи време, Фърн се измъкна от спалнята, премина на пръсти през хола и излезе през входната врата, която госпожа Абът бе оставила отключена, за да може Джордж да се прибере.
Медисън бе оставил коня й в конюшнята на Том и Ричард Еверет. За да стигне дотам, Фърн трябваше да премине през целия град. Налагаше се да мине и покрай „Дроувърс Котидж“. Тя се надяваше, че никой няма да я разпознае.
