нарежда. Обзе я странно чувство.
Никой мъж не бе я прегръщал. Тревогата и очакването засилиха великолепното чувство на доволство, докато тя усети, че е намерила отговорите на всички въпроси.
Да обвие ръцете си около Медисън бе още по-приятно. Той имаше силно и стегнато тяло. След като дълго време бе живяла като върху подвижни пясъци, тя имаше чувството, че си почива върху монолит.
Беше на сигурно място. Беше си у дома.
Целувката на Джеймз беше нежна, а докосването му — леко, прегръдката му й даваше сигурност. В целувките му имаше някаква проникваща способност, на която Фърн не можеше да устои. Харесваше й начинът, по който той я принуждаваше да върши точно това, което й се искаше.
Медисън нежно докосна устните й и скоро започна да покрива лицето й със страстни целувки. Фърн никога не бе чувала за мъже, които целуват жените по очите, но това много й харесваше.
Трудно й бе да повярва, че Джеймз, който можеше да бъде толкова рязък и безстрастно критичен, можеше да захвърли нежеланието си да показва емоциите си и вместо това да се държи като любящ мъж. Той се бе променил също толкова, колкото и тя.
По някакъв незнаен начин бе успяла да му въздейства с женската си магия и той напълно бе забравил, че не я одобряваше, а вместо това искаше да я целува.
Но неговото влияние над нея бе също така необикновено.
Тя никога не бе искала да бъде красива заради някакъв си мъж. Никога не бе искала да бъде прегръщана или да бъде защищавана. Никога не бе мислила, че би й харесало да бъде целувана.
Изгуби ума и дума, когато езикът му си проправи път между зъбите й и нахлу в устата й. Фърн бе сигурна, че никой в Канзас не правеше това и че приятната възбуда, която усещаше, беше неприлична и дори и леките жени не биха я одобрили. Но след моментно колебание осъзна, че и това й харесва. Езикът му навлезе още по-дълбоко в устата й.
Болката в ребрата й й подсказа, че Медисън я притискаше твърде силно, но тя не й обръщаше внимание. Това бе твърде малка жертва за удоволствието да почива върху ръцете му.
Но всичко се промени, когато той я придърпа още по-близо до себе си, когато телата им се прилепиха и гърдите и бедрата й допряха неговите.
Някъде вътре в нея се събуди страхът, който се бе спотайвал в продължение на осем години. Дори и в прегръдката на Медисън, дори когато й се искаше да се изгуби в ръцете му, тя усети как мускулите й се стягат. Паниката се надигна в нея подобно на събудено след дълъг сън ужасно чудовище и прогони възбудата от допира на гърдите й до неговите. Тя й отне спокойствието, което намираше в ръцете му.
Изведнъж поиска да се откъсне от затвора на прегръдката му. Тялото й се скова и мускулите й се напрегнаха във върховно усилие.
Фърн се опита да се убеди, че вярва на Медисън, че той никога не би я наранил, но тя му се доверяваше твърде отскоро, за да успее да преодолее страховете си. Трябваше да се освободи.
Когато вдигна ръце, за да го отблъсне, Фърн се опита да измисли някакво извинение. Медисън щеше да настоява за обяснение, но тя не можеше да му каже истината. Не можеше да я каже на когото и да било.
Точно тогава Фърн видя същият човек да идва по улицата.
— От другата страна на улицата има един мъж, който ни гледа — каза Фърн докато се измъкваше от ръцете на Джеймз. — Минава оттук вече за трети път.
За момент Медисън сякаш бе неспособен да вижда каквото и да било освен нея, но щом погледна през улицата тялото му внезапно се изпълни с енергия. Той извади часовника си от джоба.
— Дошъл е — каза Джеймз възбудено и почти скочи на крака.
— Кой е дошъл?
— Човекът, който може да докаже, че Хен не е убил братовчед ви.
Медисън вече бе забравил за Фърн. Всичко, за което мислеше сега, бе Хен. Тя погледна към мъжа на улицата.
— Сигурен ли сте, че е безопасно? — Тя не разбираше защо този човек се криеше, щом искаше да даде показания.
— Не съм, но не мога да си позволя да пропусна тази възможност само защото нещо може да се случи. Ще се оправите ли сама, докато се върнат Джордж и Роуз?
Магията бе изчезнала. До нея отново стоеше чуждият Медисън и тя бе просто един човек, на когото той говореше.
— Ако имам нужда от помощ, ще повикам госпожа Абът.
Джеймз се усмихна, но беше очевидно, че му се иска да тръгва.
— Забележителна защита — каза той.
— Вървете, преди човекът да си е променил решението — подкани го Фърн. — Никога няма да ми простите, ако заради мен изпуснете някакво доказателство.
Медисън се обърна към нея. На лицето му бе изписано смайване.
— Не можете да си представите с каква готовност бих ви простил — заяви той.
За момент Фърн си помисли, че Джеймз ще остане още малко, ще каже още нещо, но той се обърна, слезе по стълбите и тръгна по улицата. В същия миг човекът от другата страна на улицата изчезна между две къщи. Тревогата на Фърн се засили. Ако този човек се плашеше толкова много за сигурността си, колко ли опасно би могло да бъде за Медисън?
Джеймз вече значеше твърде много за нея. Той бе придал нов смисъл на живота й. Тя се бе преродила под неговото внимание и бе започнала да се чувства жена.
Тя обичаше Медисън.
Студена тръпка я прониза и я остави нещастна. Какъв бе смисълът да го обича, ако не можеше да понася допира му? Не можеше да го държи вечно на разстояние. Той не би приел подобно нещо, а и тя не искаше това от него.
Не можеше да стане негова жена.
Но Фърн искаше да бъде точно това.
Мамка му! Какво щеше да прави сега?
Докато Медисън следваше мъжа в тъмнината между къщите, мозъкът му се занимаваше повече с това къде беше стоял преди малко, отколкото с това накъде се беше запътил.
Не бе възнамерявал да прегръща Фърн, нито пък да я целува. Джеймз се опитваше да се убеди, че би направил същото с всяка от няколко жени, но не си вярваше. Опитваше се да се убеди, че Фърн бе разтревожена, че бе имала нужда от някой, който да я успокои, и че нямаше нищо необичайно в това, че бе пожелала той да бъде този някой, но знаеше, че и това не е вярно.
Медисън не искаше само да я успокоява или да седи до нея и да я прегръща. Една целувка не му беше достатъчна.
Напусна тясната уличка между редицата къщи и излезе на улица „Спрус“.
Искаше му се да вземе Фърн със себе си в Бостън и да направи от нея една уважавана млада дама, но знаеше какви ще бъдат протестите й срещу неговото намерение. Мисълта за това го накара да се усмихне.
Но той не бе привлечен от тази Фърн, независимо колко красива би могла да бъде тя. Познаваше само онази Фърн, която носеше панталони, псуваше като тексасец и имаше издръжливостта на необработена испанска кожа.
Медисън зави по Втора улица и се отправи на запад.
Какво, по дяволите, му харесваше толкова у нея, като се изключеха закръглените й бедра, дългите й стройни крака и допира на гърдите й срещу неговите?
Всъщност те двамата си приличаха много. Всеки от тях бе наранен лошо и се опитваше да отрече това. И двамата се страхуваха да си позволят да обичат някого и се опитваха да отрекат, че имаха нужда от обич.
Джеймз харесваше силната й воля. И двамата бяха самотни, но без съмнение Фърн бе по-самотна от него. Тя обаче не се беше предала, а бе принудила света да я приеме такава, каквато тя искаше.
Но дори и това не бе всичко. Медисън бе принуден да признае, че бе привлечен от нея само заради нея
