положението, което той отхвърляше категорично с едно-единствено изречение? Съвсем не.
Отново бе направил предположение въз основа на опита си в префърцунения Бостън и бе убеден, че е абсолютно прав.
Само че Фърн не можеше да му се сърди. Никой преди не я бе наричал много интересна и красива жена. А Медисън я беше виждал само в панталони. Едва днес тя бе спряла да носи каубойската си шапка в къщата.
— Какво ви кара да твърдите това? — Тя знаеше, че не трябва да проявява любопитство, защото Джеймз сигурно щеше да каже нещо, което нямаше да й се хареса, но не можеше да устои на изкушението.
— Да твърдя какво?
— Че мога да бъда красива жена. — Трудно беше да скрие любопитството си. Той щеше да разбере, че това я интересува.
— Ще трябва да стоите настрана от слънцето и вятъра достатъчно дълго, за да престане кожата ви да прилича на стар пергамент. — Устните на Джеймз се извиха в лека усмивка. — Приличат повече на индианска девица, отколкото на бостънска госпожица.
Пръстът му докосна рамото й и цялото тяло на Фърн се обля в топлина.
— Предпочитам да бъда индианска девица вместо бостънска госпожичка — отвърна тя остро. — Така поне ще си запазя здравия разум.
— Имате си достатъчно здрав разум. Това е едно от нещата, които ми харесват у вас.
— Преди нищо в мен не ви харесваше.
— Промених си мнението.
— За какво?
— Почти за всичко, но все още ми се иска да не се обличате по този начин. Имате много хубаво тяло.
Фърн почервеня. Досега тя би прегазила с коня си всеки мъж, който би се осмелил да каже нещо за тялото й. Но пръстите на Медисън нежно галеха косъмчетата по врата й и това я подлудяваше. Не можеше да се концентрира достатъчно, за да може да му отговори.
— Харесвате ми повече без шапка. Имате красиви очи. Те бяха кръвясали от слънцето, но сега са красиви. През повечето време са кафеникави, но стават зелени, когато се ядосате.
Той хвана една къдрица между пръстите си.
— Изненадан съм, че не сте си подстригали косата и бих искал да я видя как се спуска по раменете ви, развята от вятъра.
Фърн не възнамеряваше да му казва, че косата й беше единственият знак за женственост, с който не бе могла да се раздели. За нея това беше слабост, а тя вече имаше достатъчно слабости по отношение на Медисън.
— Ще се заплете в първото дърво, покрай което мина.
— Имах предвид да яздите с мен, а не да преследвате онези нещастни едногодишни добичета. Вие не можете ли да мислите за нещо друго, освен за работата си?
— Не мислех за…
— Харесвам как се усмихвате. Усмивката променя лицето ви изцяло. Не ви прилича да се мръщите.
Пръстите му започнаха да галят врата й по-смело. Фърн се зачуди какво ли би било, ако я погалеше по голите рамене.
— Струва ми се, че вие самият трябва да се възползвате от съвета си към мен — успя да вметне Фърн, преди Медисън да продължи да говори.
— Имате лунички. Преди не ги бях забелязал.
Фърн ги бе презирала в продължение на години.
— Хубави са. С тях не приличате толкова много на собственик на ранчо, който се кара на каубой новобранец за това, че е подплашил стадото по време на преход.
Ако Медисън продължаваше по този начин, тя щеше да съжали, че изобщо го беше попитала за нещо. Фърн не познаваше човек, който имаше способността да представя нещата, които му харесваха, в толкова черна светлина. Тя не би се изненадала, ако Джеймз й признае колко се е зарадвал, че тя прилича на малко булдогче, че той е търсил такава жена от години и в Бостън не е успял да намери нито една, която да отговаря на изискванията му.
— Голяма тежест ми падна от гърба, като чух това — отвърна тя, — защото бих съчувствала на каубоя новобранец. Опитът ми с тексаските търговци на добитък едва ли може да се нарече приятен.
— Не сте срещнали брат ми Монти.
— Роуз ми каза същото. Според нея аз бих го предпочела пред вас.
Тя не бе имала нещо специално предвид с тази забележка и просто бе повторила думите на Роуз, но Медисън сякаш бе ударен от ток, защото отдръпна ръката си и се премести по-надалеч от Фърн. Тя разбра, че неволно го е огорчила.
Медисън не можеше да повярва, че безгрижните думи на Фърн бяха го раздразнили толкова много. Двамата с Монти не се разбираха, но никога преди Джеймз не бе имал желанието да удуши брат си. Не го интересуваше дали Роуз харесваше Монти десет пъти повече от него, но го болеше при мисълта, че Фърн би предпочела скитащото му братче. Той бе започнал да я смята за своя собственост и нямаше да допусне конкуренция, пък било то и от разстояние.
Може и така да беше, но той не можеше да контролира чувствата си, нито пък можеше да потиска желанието, което се надигаше у него.
Медисън се интересуваше от Фърн още от самото начало, но сега изпитваше непреодолимо желание да я докосва и да я държи в ръцете си. Първоначално бе искал само да я защищава и да й помогне да получи щастието, което заслужаваше, но сега чувстваше нещо повече.
Твърде малко време бе необходимо да забрави, че не одобрява панталоните й. Беше изключително привлекателна — имаше тесен кръст, заоблени бедра и дълги, стройни крака. В походката й имаше точно толкова перчене, колкото бе нужно да събуди желание у всеки нормален мъж.
Харесваше му да я държи в ръцете си, да целува устните й, да чувства топлината на тялото й. Улови се да мечтае как я придърпва към себе си, как я люби, бавно, отделяйки внимание на всяка част от тялото й.
За Медисън Фърн вече не бе просто една жена, която въставаше срещу нормите, нито пък единственият човек, към когото изпитваше силна привързаност. За него тя бе жената, която възбуждаше желанието му, жена, която копнееше да бъде обичана.
Но дори и когато усети как напрежението изпъва мускулите му, той остана настрани. Нещо в начина, по който Фърн поддържаше разстоянието помежду им, го караше да действа предпазливо. Той инстинктивно осъзнаваше, че нещо в живота й я беше наранило дълбоко и в своето незнание би могъл да я нарани също толкова зле.
А Джеймз не искаше да направи това. Съдбата вече й беше причинила твърде много болка и й бе дала твърде малко радост. Колкото и да му се искаше да прави любов с нея точно в този момент, той по-скоро би дал обет за безбрачие, отколкото да я нарани.
Изражението на виновна загриженост, изписано върху лицето на Фърн, го накара почти да се усмихне. Почувства се по-добре. Нямаше нищо против тя да се засрами малко от думите си. Това показваше само, че тя бе започнала да се интересува от чувствата му толкова, колкото той се интересуваше от нейните.
Медисън нямаше нищо против и ако тя изпитваше загриженост от това, че го е разтревожила. Фърн го бе държала на разстояние при всяка тяхна среща и може би това бе клинът, от който той се нуждаеше, за да пропука стената, която тя бе изградила около себе си. А Джеймз възнамеряваше да разбие тази стена. Подобно на някакво крехко морско създание, Фърн се бе затворила в черупка, която бе толкова твърда, че никой не бе успял да я разчупи.
Но Медисън бе решил да завладее това съкровище и смяташе да го направи още тази вечер.
