— Сега ли? — стресна се тя.
— Разбира се. Почти се стъмни и никой няма да ни види.
— Дори и ако имаше пълно слънчево затъмнение, за мен нямаше да бъде достатъчно тъмно да ви оставя да ме научите да танцувам на верандата на госпожа Абът — заяви Фърн. — Аз съм израснала тук и познавам хората в града. Те ще намерят начин да разберат.
— Тогава седнете. — Джеймз я хвана за ръката и я придърпа към една пейка за двама.
— Предпочитам да си стоя права. През последните няколко дни лежах и седях твърде много.
Но той я придърпа на пейката до себе си. Фърн си помисли дали да не стане, но осъзна, че той би я накарал да седне отново.
— Забравих, че сте от хората, които не могат да стоят на едно място. Конят ви вероятно много ви липсва.
Странно, но напоследък тя не се беше замисляла за коня си.
— Ако Роуз не възрази, утре ще ви изведа да пояздим.
Близостта му накара сърцето й да затупти по-бързо.
Фърн с удивление усети възбудата на тялото си. Знаеше какво означаваше това и го мразеше, но не можеше да му се противопостави. С всеки ден ставаше все по-зле. Единственият лек за тази болест беше повече да не се среща с Медисън.
Но това не беше по силите й.
— Не мога да излизам на езда. Какво ще стане, ако татко ме види?
— Няма да му позволя да ви принуди отново да работите, ако това ви тревожи — отвърна Джеймз.
Фърн усети как нещо вътре в нея се отпуска. Той все още бе готов да застане между нея и останалия свят. Медисън все още се интересуваше от нея.
Тя не се тревожеше за завръщането си в ранчото и нямаше нищо против работата. Тревожеше се, че на него нямаше толкова силно да му се иска да я вижда, че да идва до фермата.
— Защо се притеснявате какво биха казали хората за вас? — попита Медисън. — Като че ли ви е добре само тогава, когато сте се скрили от погледа на всички. Скрита сте зад идеална маскировка.
— Аз не съм нищо повече от една фермерска дъщеря.
Фърн не можеше да се концентрира добре. Ръката му беше зад гърба й, протегната по цялата дължина на пейката. Телата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго и й се струваше, че това бе най- късото разстояние в света.
— Която се опитва да изглежда като фермерски син, да върши работа като такъв и да бъде третиран като такъв.
— Че какво му е толкова хубавото да бъдеш жена? — попита тя. — Мъжете винаги ти нареждат къде да ходиш, какво да правиш и какво да казваш. Те не смятат, че жените са способни да вършат каквото и да било сами, като се изключат готвенето, чистенето и раждането на деца. Според вас аз сигурно не мога даже и да си вдигна дрехите сама.
— Това ли е всичко?
— Не, не е — отвърна Фърн, докато се опитваше да увеличи разстоянието помежду им, като се обърне с лице към него. — Ако не искаш да бъдеш идеалната млада жена, която търпеливо чака да се превърне в идеалната млада съпруга, мъжете просто те превръщат в лека жена или нещо също толкова лошо.
Цялото й тяло потрепери, като че ли изведнъж бе станало много студено. В съзнанието й нахлуха спомени за онази нощ преди осем години, но тя решително ги изблъска в едно от тъмните ъгълчета на мозъка си и ги заключи там.
— Това не е причината — каза Медисън. — Вие се страхувате от хората в този град толкова, колкото и аз. Причината е баща ви.
— Не. — Фърн искаше да защити баща си от несправедливото обвинение, но не можеше да разкаже за онази нощ.
— Роуз ми каза какво е заявил при посещението си. Само да посмее да вдигне ръка срещу вас и ще му счупя и двете ръце — обеща Джеймз.
— Татко не би ме наранил. Той ме обича.
Медисън се премести по-близо до нея.
— Съмнявам се дали баща ви е способен да обича нещо различно от банковата си сметка. Какво би направил той, ако облечете рокля и откажете да се занимавате с всичко, освен с домакинската работа?
— Не мога да си позволя да си стоя вкъщи, без да върша нищо, особено когато в ранчото сме само двамата — заяви Фърн, като не желаеше да признае дори и пред себе си, че бе изпълнена със съмнения.
— Той трябва да наеме няколко работника. Стадото му носи достатъчно приходи и той може да си позволи да плаща на двама мъже като Пайк и Рийд.
Фърн не знаеше дали да се разсърди, че Медисън бе разучавал финансовите дела на баща й, или да бъде доволна от загрижеността му за нея. Реши да бъде доволна. Така нещата изглеждаха различно.
Реакцията й беше чисто женска.
Това означаваше, че той вече не й беше противник, а се бе превърнал в обект на безкрайно любопитство. Фърн искаше да го гледа, да го чува. Искаше да го докосва, но не смееше да го направи. Зачуди се какво ли щеше да изпита, ако положеше ръката си върху онази силна ръка, която я бе подкрепяла по време на дългата езда от къщата на Конър към града.
Фърн се загледа в лицето на Медисън и й се стори, че го вижда за първи път. Зачуди се как тези черни като нощта очи можеха да бъдат толкова жизнени. Запита се как ли би изглеждал той, ако не беше облечен в тези дрехи, ако косата му падаше в очите му, дори и ако не се беше обръснал.
Фърн се зачуди дали някога му омръзваше да бъде толкова независим и дали не копнееше за някого, на когото да може да се осланя. Запита се дали бостънските жени очакваха от мъжете си и да знаят отговорите на всички въпроси. Тя не би спряла да се интересува от някой мъж само защото е направил грешка.
Разбира се, хора като Медисън никога не си признаваха грешките. Това трябва да беше тежко бреме за тях. Той се нуждаеше от човек, в присъствието на когото да бъде самият себе си, от човек, който можеше да го обича такъв, какъвто беше.
Фърн се зачуди защо близостта му я караше да се чувства като друг човек. Не разбираше защо всичко, което се бе опитвала да постигне в продължение на толкова много години, внезапно се оказваше точно обратното на желаното от нея. Най-объркващо беше, че част от нея желаеше тези промени толкова силно, че Фърн не знаеше дали би могла да се откаже от тях.
Винаги, когато Медисън бе до нея, тя усещаше как съпротивителните й сили я напускат и нямаше нито енергията, нито намерението да ги възстанови. Бавно, но сигурно, той събаряше стените около нея, смъкваше маскировката й и излагаше на показ уязвимата вътрешност, чието съществуване тя не искаше да признае пред себе си, камо ли пред останалите.
Мислите й я караха да се чувства неудобно и малко я плашеха. Тя отмести погледа си, защото се страхуваше, че Медисън щеше да ги прочете.
Фърн усети как ръката му я обгръща и цялото й същество реагира, като че ли я бяха улучили хиляди ледени късчета. Всяка клетка в тялото й усещаше близостта му.
— Утре смятам да си поговорим с него — продължи Медисън.
— Мога и сама да говоря с баща си — каза Фърн, благодарна че Джеймз бе толкова загрижен, разтревожена за реакцията на Бейкър и раздразнена, че Медисън решаваше да говори с баща й, без да я пита.
— Но няма да го направите.
— Откъде знаете?
— Защото сте си набили в главата, че единствената възможност да бъдете третирана по начина, по който искате, е да работите повече от мъж. Вие никога няма да бъдете нещо повече от едно лошо подражание на мъж, но подозирам, че ако пожелаете, можете да бъдете една много интересна жена. И красива при това.
Фърн загуби ума и дума.
Презрението на Медисън към постиженията й я вбеси. Имаше ли представа той колко добра беше в ездата, хвърлянето на ласо и стрелбата? Не. Имаше ли представа колко се бе старала да постигне
