Изчака я да влезе вътре и слезе бързо по стълбите.
Том я чакаше.
— Не трябва да карате във вашето състояние — каза той.
— Знам, но нямам избор. Не казвай на никого, освен на Джордж или на някого от братята.
— Нещо не е наред ли, мисис Рандолф? Ако е така, съм готов да помогна.
— Няма нищо, просто не искам всички в града да разберат. Същото се отнася и за теб, Уилиям Хенри. Когато мисис Абът те попита къде съм, кажи, че не знаеш.
Пет минути след като тръгна, почувства първите болки.
ГЛАВА 27
— Трябва да си сигурен, че няма да ходиш другаде, освен до имението на Клакстън — каза Фърн на Пайк. — Не искам отново да бъда нападната.
— Нещо ви притеснява, мадам? — попита Пайк. — Нервна сте.
— Просто не съм се възстановила още. Много ми дойде напоследък.
— Чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.
— Кой ти каза?
— Всички знаят, че Медисън Рандолф ви е направил предложение и всички са убедени, че ще приемеш.
— И кои са тия всички?
— Най-вече Бети Луис. Хората говорят, че разказвала, че не си била ти на забавата, а си наела друга жена да се представи вместо теб. Тя каза, че той щял да се разочарова, когато разбере за кого ще се жени.
— И какво друго говорят?
Пайк се засмя.
— Мислят, че Бети е луда. Изглежда, тя си мисли, че ако някой в Абилийн може да очарова мъж като него, това е тя.
— А ти какво мислиш?
— Не е моя работа какво правите, но не искам да ходите в Бостън. Те няма да ви оценят като нас.
— Не си спомням да съм била много ценена досега.
— Вие не давахте възможност на никого. Мислехме, че щом веднъж сте облекли рокля, ще продължите да носите. Хората говореха, че сте били толкова хубава, че не можели да повярват.
— Е, може да съм била, а може и да не съм, но сега е по-добре да отидеш да прибереш стадото, преди Рийд да е тръгнал да те търси. Няма да има никой при кравите и те ще отидат в имението на стария Клакстън.
Петнадесет минути по-късно Фърн видя Роуз да се приближава, карайки един кабриолет. Преди да стигне до къщата, Фърн разбра, че нещо не е наред. Роуз се беше навела напред и едва държеше юздите. Затича се да я посрещне.
— Какво има? Какво правиш тук?
— Помогни ми да вляза вътре.
— Веднага ще те върна в града.
— Не може. Болките вече започнаха.
— По дяволите! — не се сдържа Фърн. — Не можеш да родиш тук. Няма лекар!
— Ти ще ми помогнеш.
Фърн не можеше да намери думи да изрази яда си.
— Джордж ще ни убие и двете. Отивам за лекар. — Тя й помогна да легне.
— Не, чакай. Срещнах Сам Белтън в града тази сутрин.
Фърн замръзна на мястото си.
— Какво искаше?
— Да купува фермата ти. Уплаших се, че може да дойде днес следобед. Трябваше да те предупредя.
— Нямаше да ме намери тук.
— Не знаех.
— Не ти се сърдя, само се притеснявам. Отивам за лекар.
— Няма време. Болките много зачестиха.
— Знам всичко за телетата, но не знам как се израждат деца.
— Няма голяма разлика. Само прави това, което ти кажа.
Роуз се сви от болка и Фърн пребледня.
— Сигурна ли си?
— Да — увери я Роуз, когато болката премина. — Помогни ми да се съблека. И донеси всички кърпи, колкото можеш да намериш, и топла вода. Също ножица и конец. Ще изцапам всичко наоколо.
Фърн не можеше да си обясни как е възможно Роуз да е толкова спокойна. Контракциите зачестиха, но тя нито един път не извика. От време на време тялото й се извиваше, сякаш стегнато в менгеме. Тя пребледняваше от болка и изтощение. След един особено силен спазъм Фърн не се сдържа и извика.
— Как понасяш болката?
— Можеш ли да погледнеш Уилиям Хенри и да не искаш да имаш деца. Това струва повече от всякаква болка.
Но Фърн не беше съгласна. Спомни си за собствената си майка и попита:
— Не се ли страхуваш, че можеш да умреш?
— Не, има толкова начини да умреш, мисля, че… раждането не е най-добрият.
Фърн не мислеше така.
— Ти ще… трябва да му държиш… главата — изпъшка Роуз. — Кажи ми когато… я видиш. — Думите й едва се разбираха.
Сега, когато раждането започна, Фърн се чувстваше по-уверена. Беше помагала много пъти във фермата, но беше странно да акушира дете.
— Виждам главата! — възкликна Фърн с растящо вълнение. — Плешиво е!
Смехът на Роуз премина в стенание и тя само успя да каже:
— Дръж му главата! — Нов спазъм не я остави да довърши. — Бъди готова… да го хванеш… веднага, след като… се покажат раменете.
Фърн изтръпна от ужас: главичката пак се скри, но последва друга контракция, друг напън и тя се показа отново. Фърн не помръдваше, нито плачеше. Изглеждаше й невероятно, че държи в ръцете си нов живот. Това беше част от семейството на Медисън, от нейното ново семейство… Тази мисъл толкова я шокира, че когато раменете се показаха, едва не изпусна бебето, което се плъзна в ръцете й.
— Момиче е! — Фърн гледаше с благоговение малкото създание, ококорило срещу нея големите си сини очи. — Но е много слабичко.
— Надявам се да съм наблизо, когато… ти раждаш… първото си дете — каза Роуз, когато успя да си поеме дъх.
— Медисън каза, че няма да имаме деца, ако не искам.
Но как й се искаше да бъде част от този омагьосан кръг на живота. Само жената можеше да даде живот. Само жената можеше да сътвори в себе си човешко същество. Как можеше да се отказва от този дар божи?
— Искам да имам още много други деца — Роуз обърна умореното си тяло, за да види бебето. — Подай ми го.
Фърн го сложи на корема, сряза пъпната връв и я завърза; след това избърса бебето: то беше червено, сбръчкано и имаше рус мъх на главата. Все още не беше издало нито звук, но когато Роуз го подръпна за крачето, то започна да плаче.
— Поне знам, че дробовете й са чисти — усмихна се гордо. — Ти си чудесно бебе, нали, бонбонче? Татко ще бъде много горд, когато те види.
— Надявам се, че ще се смили над нас. — Фърн познаваше Джордж Рандолф достатъчно добре и
