знаеше, че няма да е очарован, когато разбере за случилото се. — Как ще я кръстиш?
— Не знам. Не съм решила дали да я кръстя на сестра му — тя е починала като дете — или на майка му. Ще оставя на него да избере. — Тя погледна все още дебелото си тяло. Напълняла съм прекалено много и може да си остана кръгла като ябълка.
— Нека да ти помогна да се преоблечеш. Нали не искаш Джордж да те види така.
— Не си много любезна днес. Знам, че не съм в най-добрата си форма, но аз… ох… ох!
Фърн беше тръгнала за вода, но като чу виковете, веднага се върна.
— Какво има? — попита, предчувствайки, че става нещо нередно.
— Мисля, че… ще имам… близнаци — само успя да прошепне.
Второто раждане беше също толкова мъчително, макар и по-кратко. Няколко минути по-късно Фърн извади едно русо момиченце на белия свят.
— О, боже! Джордж няма да повярва на очите си! — Роуз сияеше въпреки изтощението.
— Как ще ги разпознаваш?
— Не знаеш ли?
— Не. Изглеждат съвсем еднакви.
— Не и за мен и Джордж. Завържи едно конче около глезена на първото и след една седмица ще можеш да ги различаваш и ти.
Фърн се съмняваше, но не искаше да спори с Роуз. Докато щастливата майка люлееше двете бебета, тя започна да чисти. Роуз беше права: беше изцапала всичко.
— След един час беше изчистила къщата, помогна на Роуз да се изкъпе и й даде една от своите нощници.
— Ще изпратя Рийд за лекар.
— За какво? — попита Роуз, без да откъсне очи от бебетата. — Ние се справихме отлично.
— Защото искам да доживея до сватбата си с Медисън. Може би Джордж ще се смили над мен, ако лекарят каже, че всичко е наред. Съмнявам се, че на мен ще ми повярва.
— Но нали аз съм тази, която дойде тук!
— Мислиш ли, че ще те упрекне за нещо. Не съм виждала досега по-влюбен мъж от Джордж.
— А Медисън?
— Какво Медисън?
Нима я обичаше по-малко, отколкото Джордж обичаше съпругата си. Нима тя го боготвореше по-малко, отколкото Роуз Джордж. Никога повече нямаше да завижда на Роуз за щастието й. Беше се случило и с нея; един ден хората щяха да гледат на нея и Медисън, както сега тя гледаше на Роуз и Джордж. Фърн се усмихна щастливо.
— Мисля, че Медисън ме обича много, но не се колебае да ми каже, когато греша.
— Това намалява ли вярата ти в любовта му?
— Не.
— Тогава не се тревожи. Тези Рандолфови са упорити като магарета, но веднъж вразумят ли се, нямат грешка.
— Ще го запомня, сега е по-добре да вървя. Ще ми отнеме половин час да намеря Рийд. Сигурна ли си, че си добре?
— Да. — Роуз гукаше на двете бебета. — Никога не съм била по-добре.
Началникът на гарата се приближи до влака още преди да е спрял.
— Какво има? — попита Медисън угрижено.
— Току-що открих, че Белтън е бил в Абилийн преди осем години. Идвал два пъти със стока, която е пътувала за Санта Фе. Последното пътуване съвпада с времето, когато е била нападната Фърн.
— За какво нападение става въпрос? — попита Джордж.
— Ще ти кажа по-късно. Знаем кой е убиецът. Трябва да заведа Фърн на безопасно място и да приключим тази история.
— И не го оставяй да те убеждава, че няма нужда от помощ, защото вече е родила. — Фърн инструктираше Пайк. — Грей е най-мързеливият мъж на земята. Щеше да умре от глад, ако не беше единственият лекар в града.
— А ако не иска?
— Удари го по главата и го довлечи дотук. Предпочитам той да ми е сърдит, отколкото Джордж.
— Или Хен — добави Пайк, като се качи на седлото. — Лекарят не стреля много точно за разлика от Хен.
Фърн яздеше в лек галоп с отпуснати юзди. Конят знаеше пътя от краварника до къщата. И по-добре, защото тя имаше да мисли за толкова много неща. Все още не беше се съвзела от наситения с емоции следобед около раждането на бебетата. Знаеше, че това предстои, но беше съвсем неподготвена да види Роуз, легнала в леглото, втренчила се в двете си дъщери, сякаш бяха най-прекрасните бебета. Чудеше са дали майка й се е чувствала така с нея. Чудеше се как ли ще се чувства тя самата в това състояние — взела в ръце сина или дъщерята на Медисън. Предполагаше, че това силно желание да създаде нов живот е било причина майка й да се е съгласила да има второ дете, макар да е знаела, че е опасно. Беше убедена, че Медисън не искаше тази жертва от нея, но се изненадваше от себе си: по-рано не мислеше за къща, пълна с деца, но само като си представи Медисън, поемащ собственото си дете от ръцете й, очите й се навлажниха. Да създаваш деца значи да продължаваш да живееш, а тя искаше да живее. Достатъчно дълго се беше затваряла в себе си. Сега искаше да навакса пропуснатото, но не в Бостън. Мисълта да живее там все още я плашеше, но сигурно щеше да опита. Осем години от живота й бяха минали в страх, но повече никога нямаше да позволи да бъде ограбвана — без значение какви предизвикателства щеше да й подхвърли животът, нямаше да се огъне пред тях.
— Не знам къде е — каза през сълзи мисис Абът на Джордж. — В един момент седеше на верандата, а в следващия сякаш се изпари във въздуха.
— Е, сигурно не е отишла далеч — каза Джордж. — Не и в нейното състояние.
— И аз така си мисля, но я няма вече цял ден. Трябваше да се върне досега.
Уилиям Хенри дърпаше баща си за ръкава. Джордж го целуна разсеяно; мислите му бяха другаде.
— Сигурна ли си, че не каза къде отива?
— Нищо — изхленчи мисис Абът, покри с драматичен жест лицето си и се стовари на канапето. — Мъча се да си спомня, но не каза нищо.
— Може би е отишла с Фърн — предположи Медисън.
— Фърн е във фермата.
— Татко — Уилиям Хенри простена в ухото на баща си.
— Не сега, сине. Трябва да намеря майка ти. Не може толкова дълго да отсъства.
— Мисля, че трябва да уведомим маршал Хикок — каза Джеф.
— Може би трябва да се посъветваш най-напред с лекаря — намеси се Хен. — Ако нещо се е случило, сигурно има връзка с бебето. Ако искаш, аз ще отида.
— Много съм ти благодарен.
— Аз ще отида да потърся маршала — предложи услугите си Джеф.
— Помоли го да не казва на никого — каза Джордж. — Роуз ще ни убие, ако преобърнем целия град, за да я намерим в съседната къща.
— Питах почти в целия град — обясни мисис Абът. — Никой не я е виждал.
— Татко — обади се Уилиям Хенри.
— Нямам време сега, защо не излезеш навън да играеш?
Уилиям Хенри не помръдна.
— Какво ще правим? — попита Медисън. — Не мога спокойно да чакам Джеф и Хен да се върнат. Ще отида да видя Фърн.
— Не знам какво да правим. Не знам къде да я търсим. Джордж прокара ръка през косата си. — Не разбирам. Не е типично за Роуз да излезе, без да се обади на никого.
— Аз знам къде отиде — съобщи Уилиям Хенри.
