— Знам, че искаш да помогнеш — мисис Абът го прегърна, — но е по-добре да си поиграеш с Ед. Баща ти е много разтревожен заради майка ти.
— Мама ми каза къде отива.
— Знаеш, че не е хубаво да…
— Какво каза майка ти? — попита Джордж.
— Тайна е. Мама каза да кажа само за татко.
— Можеш да ни кажеш — обади се Джордж. — Всичко е наред.
Уилиям Хенри погледна с недоверие мисис Абът.
— Ще намерите ли Ед, мисис Абът? — попита Джордж. — Може би и той знае нещо.
— Вече го питах дали…
— Знам, че сте го питали, но няма да навреди да го попитате пак.
— Щом така искаш — мисис Абът беше много недоволна, че трябва да излезе.
— Сега кажи какво каза мама? — попита Джордж, след като останаха сами.
— Мама отиде да види Фърн. Знае кой е убил мъжът.
— Кой мъж?
— Мистър Спраул.
— Трой Спраул! — възкликна Медисън. — Но как е разбрала?
— Какво друго каза мама?
— Да кажа на мистър Том, че е тайна.
— Оседлай веднага конете — Джордж се обърна към Медисън. — Ще говоря с мисис Абът и идвам.
— Мислиш ли, че Фърн е в опасност?
— Не знам, но Роуз нямаше да тръгне без причина.
— Вземи си пушката — извика Медисън през рамо. — И вземи една и за мен.
ГЛАВА 28
Безброй въпроси нахлуха в главата на Фърн, когато забеляза Сам Белтън. Какво правеше той тук? Беше ли му известно, че тя знае, че той се е опитал да я изнасили и е убил Трой? Знаеше ли, че Роуз е в къщата беззащитна с двете бебета? Знаеше ли, че братята Рандолф са в Топека и ще се върнат чак вечерта?
Положението беше тревожно, но Фърн осъзна, че не трябва да се издава — заради Роуз и заради себе си. Не знаеше какво замисля той, но само при мисълта, че може да причини зло на близначките, стомахът й се сви.
— Мистър Белтън, какво правите толкова далеч от града? — Тя заговори първа, като се надяваше, че гласът й не издава тревогата й. — Мислех, че вече сте заминал за Топека.
— Имах такива планове, но исках да поговоря с вас за продажбата на фермата.
— Нямам никакво намерение да продавам.
— Това е голяма ферма за една жена. Освен това чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.
— И това не мога да кажа със сигурност.
Нямаше вид на убиец или изнасилван. Приличаше на трезв, работлив търговец от средната класа. Никой не би повярвал, че се е опитал да я изнасили, а след убийството на Трой нямаше кой да подкрепи обвиненията й. Не биха повярвали също, че е убил Трой, защото нямаше никакви доказателства, но беше сигурна, че той го е направил. Инстинктът й го подсказваше.
— Може би още нямате категорично решение, но ще ви бъда благодарен, ако ми покажете нещо, което все пак смятате да продадете.
Ако той искаше да говорят за продажба, щеше да я последва до вкъщи, а Роуз беше там с бебетата. Трябваше да му отвлече вниманието с нещо, докато Джордж и Медисън се сетят да потърсят Роуз при нея. А те щяха да тръгнат веднага, щом разберат, че има сериозна опасност, за да предприеме това пътуване.
— Каква земя имате предвид?
— Чифлици за фермери. Ранчеросите няма да платят за пасище. Те използват общинска земя и когато стане пренаселено, се преместват на запад. Но фермерите ще платят добре, дори за бедна почва. Какво ще кажете да видим земята на Конър?
Фърн не искаше да ходи там. Свързваше мястото с много неприятни спомени и беше доста далеч, но все пак беше нейна собственост и тя се реши да тръгнат натам, за да го отдалечи от къщата. Крадешком го поглеждаше дали не се държеше необичайно, беше ли нервен, напрегнат, някакъв знак, който да й подскаже какво знае, но той се държеше съвсем нормално, въпреки това тя не можеше да се отпусне. Беше облечен като Медисън — в костюм, но кой знае какво имаше в джобовете си.
Докато яздеха, Белтън продължаваше разговора. Питаше я за почвата, за водата, за тревата, за видовете култури, които виреят най-добре, въобще задаваше й всички възможни въпроси, които можеше да зададе един търговец на земя. Всичко изглеждаше толкова естествено, че Фърн започна да се чуди дали си спомня, че се е опитал да я изнасили преди осем години.
— Къщата изглежда в доста добро състояние — каза той. — Сякаш семейството току-що се е изнесло.
— Покривът тече. Проверете сам.
Сам се усмихна нервно.
— Сигурно ще ме помислите за голям страхливец, но не обичам да стоя на тъмно. Човек не може да знае какво се спотайва в ъгъла.
— Няма нищо в тази развалина. — Тя се постара да не показва презрението си. — Влизала съм вътре много пъти, дори през нощта.
— Сигурно сте права, но имате ли нещо против да надникнете и да проверите?
Фърн изсумтя презрително: може да е бил опасност за нея преди осем години, но сега нямаше от какво да се опасява — той бе просто един страхливец. Тя се надигна от седлото с намерение да скочи, но някакъв инстинкт я възпря. А ако Белтън само се преструваше? Докато беше на коня, тя можеше да използва пистолета или да избяга.
— Няма нужда да гледам.
— Е, добре, аз ще проверя, но мисля, че е по-добре да съм въоръжен. — Белтън скочи от коня с камшика за езда в ръка.
— Малко предпазна мярка е по-добре от нищо.
Фърн остана нащрек.
— Не отивайте много далеч. Става късно, а до града има много път.
Фърн не можа да повярва, когато той нави крачолите на панталона си да не се изцапат. Защо някога се бе изплашила от него?
— Да не би по този край още да има бизони?
— Няма. Не съм виждала от години.
— Вече имате няколко — каза Белтън, като посочи с ръка — цяло стадо.
Фърн погледна в тази посока и видя три бизона, които се спускаха тромаво по един склон.
— Сигурно са се отклонили от стадото в Западен Канзас.
— Те…
Не можа да продължи. Докато тя гледаше бизоните, Белтън яростно ръгна понито й в корема с дръжката на камшика. То изцвили от болка и започна да се гърчи като змия. Фърн не беше подготвена и изхвръкна от седлото. Изведнъж осъзна подлите му замисли. Падна на коленете си и се претърколи в тревата, но преди да успее да се изправи, Белтън се хвърли върху нея. Никога не беше се била — само беше гледала каубоите. Мислеше, че е заякнала, тъй като много често беше вършила мъжка работа. Но когато се вкопчиха един в друг, разора, че той е силен като вол. Освен това през последните седмици беше бездействала и мускулите й бяха отслабнали. Знаеше, че той е по-силен и ще вземе надмощие. Все пак успя да се извърне на една страна и се опита да се отскубне, но не успя. Белтън я хвана за крака и тя загуби равновесие. Изви се на една страна, но Белтън се стовари на гърба й и двамата паднаха на земята. Тогава Фърн се вбеси. Този човек вече унищожи осем години от живота й, сега искаше да я убие, но нямаше да му позволи да го
