тоалет от най-луксозния магазин в Бостън.
Мисълта, че Саманта и Фреди се върнаха в Абилийн заради сватбата, не й бе много приятна, защото хората щяха да коментират, а това нямаше да се хареса на Медисън. Всъщност Фърн едва ли имаше основание да се притеснява: той не се интересуваше от нищо друго, освен от нея; дори не забелязваше нищо друго освен нея. Джордж не се сдържа и му се скара, а тя не искаше да си спомня язвителната забележка на Джеф — нищо чудно, че хората не го харесваха. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, Медисън въобще не осъзнаваше, че Саманта е тук. Опита се да проумее, че тя, Фърн, е предпочетена пред бостънската красавица. Прекара часове в размишления за качествата си — добри й лоши, но не успя да си обясни какво беше накарало Медисън да се влюби така дълбоко. Накрая реши, че щом като любовта му е факт, няма защо да мисли за причината, която я е породила. Трябваше да приеме положението такова, каквото беше, а тя нямаше нищо против, защото това я правеше много щастлива.
— Медисън не се жени за Саманта. — Роуз цяла сутрин разсейваше страховете й. — Сигурна съм, че изобщо не го интересува как си облечена.
— Трябваше да отида в Канзас — каза Фърн. — Или може би в Сейнт Луис. Знаех, че в Абилийн няма нищо подходящо. — Беше купила шест рокли, но предпочете да облече тази от Медисън.
— Престани да се тревожиш — Роуз я целуна по бузата. — Изглеждаш чудесно.
— Или може би трябваше да си поръчам рокля от Чикаго…
— Медисън ще се ожени за теб, дори да си облечена с панталон и елече от овча кожа.
— Няма да го направи! — възкликна мисис Абът ужасена.
— Така ли мислиш?
— Обличаш рокля едва за втори път, а вече искаш да пазаруваш в половината магазини по света само за да му се харесаш. Не мислиш ли, че заради любовта си към теб би те приел с панталон.
— Предполагам, че си права, защото той не възразява срещу нищо, което правя.
Роуз я погледна за последен път в огледалото и се обърна към Фърн.
— Трябва да имаш повече вяра в себе си.
— И Медисън постоянно това ми говори, но е трудно да свикнеш. Всичко изглежда толкова различно.
— Сигурно е така, но ще трябва да се научиш.
Фърн се спря на прага на малката църква. Медисън беше докарал пиано от старата бална зала и акорди от лиричните мелодии на Стивън Фростър огласяха църквата… Медисън беше застанал отпред, до него стоеше Джордж: също както първия път, когато ги видя. Хен и Джеф също бяха тук. Бяха поканени и момчетата от Тексас, но те не успяха да пристигнат навреме.
От време на време Фърн се оглеждаше, но не забелязваше никой друг освен Медисън: само той я интересуваше днес. И утре. И през всички следващи дни. Той запълваше целия свят за нея. Все още не можеше да повярва, че само минути я делят от сватбената церемония, която ще я свърже в свещен съюз с любимия мъж.
— Време е да тръгваш — прошепна мисис Абът. — Върви бавно, за да могат всички да видят колко си хубава.
Не я интересуваха останалите — само Медисън.
— По дяволите! Ще се разплача.
Когато приемаше поздравления след церемонията, Фърн си помисли, че никога в живота си не е говорила с толкова много хора. Сводът на църквата не можа да ги побере всичките. Маршал Хикок трябва да бе опразнил всички кръчми в града, защото Фърн можеше да се закълне, че се е ръкувала с всичките говедари в щата Тексас.
— Къде ще изкарате медения месец? — попита Хен.
— Най-напред трябва да се върна в Бостън — отвърна Медисън. — Но веднага след това заминаваме за Ню Орлиънз.
— След като ми покаже как се държат почтените дами, ще ми покаже и непочтените — добави Фърн с усмивка.
— Кога ще дойдете пак тук? — попита Джордж.
— Преди зимата. Ще се обадим предварително.
— Какво ще правиш, докато Медисън е на работа? — Роуз се усмихна на Фърн.
— Ще пазарувам. Каза ми, че ще мога да купя всички рокли, които искам.
— Казах й също, че може да не си купува нито една. Влюбих се в нея, когато я видях с панталон и нямах нищо против, ако това беше сватбеният й тоалет.
— Но аз имам! Не искам хората да ти се присмиват.
— Мнението на другите няма значение.
— Разбира се, че има. Не искам да настройвам половината Бостън срещу себе си, а освен това не е толкова неприятно да носиш рокли постоянно. Медисън ми обеща да ви дойдем на гости в Тексас. Нали може да си взема панталон?
— Можеш да си вземеш всичко, което искаш — отвърна Роуз. — Шапка, панталон, шпори. Докато си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и никой няма да каже и дума.
В този момент трима ездачи завиха край ъгъла и препуснаха към тях в галоп.
— Ако не се лъжа, Фърн, това са другите ти девери — усмихна се Джордж.
— Малко са позакъснели… — Медисън нямаше голямо желание да се вижда с Монти.
Монти мина съвсем близо до Фърн и скочи от коня.
— Яздил съм като луд по целия път от Тексас.
Двете момчета го последваха: едното беше високо и слабо, а другото беше точно копие на Джордж, когато е бил дванайсет-тринайсет годишен.
— Опитвах се да му обясня, че е сбъркал датата — каза по-малкото, като се насочи веднага към Джордж, — но Монти не слуша никого.
— Нали казахте да дойдем на двайсети — обади се Монти.
— Но днес е двайсет и първи. Медисън и Фърн се венчаха преди един час.
— Дявол го взел! — не се сдържа Монти.
— Това е Джеймс Монро Рандолф. — Джордж представи брат си на Фърн. — Трябва да му простиш. Единствената му компания са кравите и не знае как да се държи с дами.
— Съжалявам, мадам. — Монти се изчерви от смущение. — Дяволски много съжалявам, че изпуснах церемонията.
— Другите двама скитници са Тайлър и Зак — продължи Джордж. — Бъди особено внимателна с по- малкия. Изглежда безвреден, но е коварен като змия.
— Не съм. — Зак пристъпи напред. — Харесвам дамите, особено хубавите.
— Вече знам на кого прилича Уилиям Хенри. — Фърн се обърна към Роуз.
Монти бутна брат си настрани и се приближи към Медисън.
— Значи най-после се върна у дома, кучи сине! — замахна и така го удари, че Медисън се намери на земята. След това, пред учудените погледи на семейството, се засмя топло и му помогна да стане. — Радвам се, че извади Хен от тази каша. Джордж и Роуз се тревожеха. — Огледа се с неодобрение. — Това място не ми харесва. Какво ще кажете да доведа момчетата и да го сринем със земята?
— Това ли е начинът да покажеш на брат си, че си му простил? — попита Джордж.
— Не го ударих силно, нали?
Медисън търкаше брадата си.
— Но беше бърз удар право в целта.
— Преди да сте направили някоя друга глупост… — Роуз не можа да довърши. Фърн се приближи и заби десния си юмрук в корема на Монти, той извика и се преви на две.
— Така ли посрещаш девера си? — изпъшка той.
— Не те ударих силно, нали?
ЕПИЛОГ
Когато Гражданската война свърши, жителите на Тексас се върнаха по домовете си и намериха стада от
