направи. Използвайки цялата си сила, тя събра ръцете и краката си, след това се оттласна рязко, преобърна се и притисна Белтън към земята. Хрипове излизаха от устата му, когато тя изкара въздуха от дробовете му с тежината на тялото си, но той все още я държеше здраво. Тя заби лакти в стомаха му. Преди той да успее да се съвземе, пак го сръга. Той я пусна и тя скочи на крака.
— Само страхливец напада жена! — удари го с юмрук в лицето и той се стовари на земята. — Сега изчезвай от имота ми!
Тя отиде до коня и хвана юздите, но вероятно раздразнен от удара на Белтън, той не й даде да го възседне, а подскачаше в кръг около нея. Тогава Фърн видя с крайчеца на окото си, че Белтън се изправя. Обърна се навреме, за да види, че хвърля камък, но не успя да се отмести.
Те изплуваха от нощта като четиримата конници от Апокалипсиса, искри хвърчаха изпод копитата на конете, лицата им бяха застинали в мрачна решителност, очите им бяха пълни с ярост. Не носеха сабята и щита на Завоевателя, но знаеха, че убийството е единственото възможно отмъщение.
Десет години бяха минали от времето, когато Медисън яздеше заедно с братята си. Времето и съдбата ги бяха разделили, но тази нощ разногласията бяха забравени. Тяхната цел беше една — да защитят жената, която бяха приели за съпруга на най-големия, като своя собствена.
— Мислиш ли, че може да ги държи в къщата? — попита Хен, докато приближаваха.
— Фърн никога няма да му позволи да влезе вътре — обади се Медисън.
Джордж скочи от коня и изтича напред. С такава сила удари вратата, че изкърти една панта. Медисън го следваше.
— За бога, Джордж, не знаеш ли как се влиза в стая? — извика Роуз. Чу се детски плач. Веднага беше последван от втори. — Сега събуди дъщерите си.
— Д-дъщери? — заекна Джордж. Прекоси бързо стаята и се втренчи в новите членове на семейството си, неспособен да говори.
Като не видя Фърн, Медисън обиколи другите стаи.
— По дяволите, ти се обзалагаше, че ще бъде момиче. — Хен влезе през задния прозорец. — Но не сме очаквали две. Какво ще правим с толкова жени?
— По-добре е да свиквате — отвърна Роуз. — Не се знае дали и Фърн няма да се сдобие с две момичета след година?
— Къде е Фърн?
— Отиде да изпрати човек да извика лекар. Трябваше да се върне досега. — Сянка на безпокойство помрачи усмивката й. — Тя знае кой е убил Трой.
— Сам Белтън, нали? — попита Медисън.
— Как разбра? — възкликна Роуз. — Няма значение, после ще ми кажеш. Дойдох да я предупредя, че Сам Белтън иска да я види за продажбата на имота, но родилните болки започнаха по пътя и тук родих бебетата. После тя отиде да изпрати за лекар. Опасявам се, че е срещнала Белтън по пътя.
Земята се залюля под краката на Медисън. Омразата и презрението, които таеше в сърцето си към насилника на Фърн, изкристализираха в силно желание да го убие.
— Отивам да я търся.
— Идваме с теб.
— Без теб, Джордж! Остани при Роуз. Някой трябва да остане — добави Медисън, като прочете колебание в очите му. — Освен това сме трима срещу един.
— Ела да видиш дъщерите си, Джордж — каза Роуз. — Чакаме те цял следобед.
Джордж се приближи до леглото.
— Това е Аурелия. — Тя посочи бебето в дясната си ръка. — Роди се първа, кръстена е на майка ти. А другата е Джулиет — на сестра ти.
Когато Медисън излезе с братята си, той им разказа опита на Сам Белтън да изнасили Фърн.
— Но това не обяснява защо е убил Спраул и се опита да го препише на мен — каза Хен.
— Трой сигурно го е изнудвал — обясни Медисън.
— Е, и?
— Белтън е решил да се отърве от него, но така, че никой да не го заподозре. За него е било добре дошло, че вие с Трой сте се сбили.
— И аз стоях три седмици в този отвратителен затвор! Тръгвайте! Имам дълг за изплащане!
— Тя тръгна от тук преди повече от час — обясни им Рийд.
— Пайк тръгна малко след това. Докторът трябва да е дошъл досега.
— Накъде тръгна? — попита Медисън.
— Обратно към къщата. Каза, че не може да остави мисис Рандолф дълго сама.
— Нещо се е случило! — каза Медисън. — Трябва да се разделим.
— Мога да тръгна в посока към града — предложи Джеф. — Поне няма да се загубя.
— Аз тръгвам на юг — обади се Хен.
— Аз тръгвам към земята на Конър — каза Медисън. — Знам, че звучи налудничаво, но имам странното чувство, че е тръгнала натам. Ако не я намерите — среща в къщата след два часа, за да помислим какво да правим.
Но Медисън знаеше, че не трябва да се стига дотам: ако нещо не беше наред, всяка минута беше решаваща.
Макар че беше зашеметена, Фърн чувстваше ужасна болка в главата. Опита да се помръдне, за да разбере откъде идва болката, но не можа. Отвори очи и видя, че беше завързана за леглото. Сам Белтън стоеше до прозореца. Беше избърсал част от стъклото, за да може да види, ако някой приближи. Фърн изохка от болка и той се обърна.
Не беше в безсъзнание дълго време.
— Защо ме нападна? Какво ще правиш с мен?
— Ти знаеш кой съм.
— Сам Белтън. — Фърн отчаяно се опитваше да събере мислите си. — Видях те на забавата у Маккой.
— Това не беше първата ни среща.
— Видях те да слизаш от влака вечерта, когато пристигна Медисън Рандолф.
— Имали сме и друга среща преди осем години. Спомням си как ме погледна на забавата.
Беше безполезно да се прави, че не знае за това. Сега вече нямаше да я остави жива!
— Аз не си спомням.
— Може би, но си си спомнила след това. Разбрах го днес по очите ти.
— Защо уби Трой? Изнудваше ли те?
— Това копеле! — избухна Белтън. — Баща ми почина преди много, много години и ми остави доста земя. Трябваше да остана в Чикаго и да продам всичко, но мислех, че ще бъда в безопасност в Топека. Никога не съм мислил да идвам в Абилийн. Преди няколко месеца срещнах Трой. Беше пиян, но ме позна. По това време аз вече си бях създал положение и репутация на солиден гражданин. Той не искаше да ме разобличи, а да ме превърне в непресъхващ извор на пари, докато е жив. Общата ни работа беше прикритие, за да може да ме изнудва. Не е свършил нищо в живота си.
— И ти го уби! Защо го приписа на Хен?
— По този начин щях да настроя града срещу тексасците, а това щеше да унищожи пазара на добитък. Без тексаската треска моята земя щеше да увеличи цената си двойно и тройно.
— И аз така си мислех — каза Фърн.
— Ти си толкова умна, колкото и красива. Разбирам защо Медисън Рандолф иска да те направи своя любовница.
— По дяволите! — възкликна Фърн. — Той ще се ожени за мен.
— Може би, но трябваше да те заведе в Бостън преди тази забава.
— Какво ще правиш?
— Ще довърша това, което започнах преди осем години.
