— Не наранявай Гай — помоли го Адора. — Той толкова се страхува от татко, че ще направи всичко, което той заповяда, но истински обича Дейзи.
Имаше поне нещо общо между тях, помисли си Тайлър, докато тичате надолу по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж. Този път той възнамеряваше да убеди Дейзи да се омъжи за него, а Гай Кокрейн, проклети да е страхливата му душа, просто му беше дал средството, което му трябваше.
— Дейзи, не можеш да ме изоставиш така. Трябва да ме пуснеш.
— Защо? Ти възнамеряваше да ме вържеш за по-сигурно.
Дейзи поведе коня си извън корала и го върза за гредата. Гай лежеше на земята, там, където преди беше лагерът й, със завързани ръце и крака както Тайлър я беше учил да връзва телетата, преди да ги бележат.
— Не мога да дишам.
Дейзи отиде обратно до бараката, за да вземе седлото си.
— Трябваше да помислиш за това, преди да се опиташ да ме изложиш. — Тя пусна седлото на земята и вдигна одеялото. — Трябваше да разбереш, че е безсмислено. Повече от седмица бях в планината с Тайлър. Това че ще прекарам една нощ тук с теб е нищо. — Тя приглади одеялото върху гърба на коня.
— Но не можеш да ме оставиш тук. Аз никога не бих направил с теб такова нещо.
— Рио и Хесус ще се върнат довечера. Те ще те пуснат да си вървиш.
— Не можеш да ги оставиш да ме намерят в подобно положение. Ще стана за присмех в цял Албакерк.
— Няма да те пусна. Само ще се опиташ да ме задържиш тук, докато твоят човек пристигне със свещеника.
Дейзи вдигна седлото и го сложи на гърба на дорестия кон.
— Кълна се…
— Спести си думите. Никога няма да повярвам на нищо казано от теб. — Дейзи прекара каишката през катарамата и затегна скобата. Но вместо да се качи на коня, се обърна към Гай:
— Защо искаше да се ожениш за мен? И не се опитвай да ме убедиш, че е имало нещо общо с любовта. Ти никога не би отвлякъл жената, която обичаш.
— Да, бих я отвлякъл.
— Това не е любов. Това е притежание. Какво искаше?
— Нищо друго освен теб.
— Лъжеш.
— Не, не лъжа. Кълна се.
Но Дейзи не чу отговора му. Тя беше доловила лек звук от конски копита по пътя от Рио Гранде. Сърцето й бързо затупа, после още по-бързо. Можеше да бъде убиецът! Вълнението я заля, когато тя позна огромния черен кон с още по-едър ездач, който с бесен галоп приближаваше към нея.
Тайлър!
Вълната от щастие завинаги отпрати всяка мисъл да не се омъжва за Тайлър. Златото му или нейната свобода нямаха значение. В този момент тя разбра, че най-важното нещо на света беше да може да прекара остатъка от живота си с този човек. Ще трябва някак си да се разберат. Няма да е лесно, но нищо не може да е по-лошо от мъките, които претърпя през последните няколко седмици.
— По-добре се радвай, че те оставям точно в състоянието, в което си — каза Дейзи на Гай. — Вероятно това е единственото, което може да спаси живота ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Тайлър Рандолф идва и, освен ако не греша в предположението си, той е толкова бесен, че може да те убие.
Тя се опита да не се зарадва от това, че животът на Гай е в опасност, но не успя. Имаше нужда да знае, че Тайлър е толкова бесен на Гай задето се бе опитал да я отвлече, че да гори от желание да го убие. Копнееше той да бъде толкова изплашен, че може да я загуби, и да забрави всички глупави неща, които му е казвала преди.
Тя реши, че времето за съпротива е отминало. Остави коня си и тръгна напред до мястото, където пътеката завиваше към двора. Там тя изчака, сама и неподвижна, с изправен гръб и вдигната глава.
Тайлър яздеше Найтшейд право към нея, но Дейзи не трепна. Тя беше готова, когато той скочи от седлото и я вдигна в прегръдките си. Готова беше за целувката му. Готова беше, когато я повдигна от земята. Не беше готова за това, че я потупа по дупето.
— Това е, задето си мислеше, че някога ще се отнасям с теб както баща ти, дори и да си най- заядливата жена в цялата област.
За момент Дейзи не разбра за какво говори той; след това си спомни какво беше казала на Лаура.
— Никога не съм си го мислила, не и наистина.
Тайлър й отговори с още една целувка, от която краката й се подкосиха.
— Къде е Кокрейн? — най-после попита той. — Видях следата на колата да се отбива насам и после отново да продължава по пътя. Не те е оставил тук, нали?
Дейзи здраво обви врата на Тайлър с ръце:
— Слугата откара колата до Берналило, за да вземе свещеника. — Тя кимна с глава. — Гай е ей- там.
Тайлър погледна над рамото на Дейзи. Изражението на лицето му се промени от гняв в крайна изненада. Тогава той се разсмя. Дейзи за първи път го чуваше да се смее.
— Искаш ли да го дамгосам? Мисля, че ще бъде подходящо. Най-добре ще е на гърба. Дискретно, но завинаги.
Гай изглеждаше ужасен.
— Най-добре да използваме метален подпръг. Тъй като има косми, белегът няма да е толкова голям.
— Отвържи ме — изкрещя Гай. — Изправи се срещу мен като мъж срещу мъж!
— Радвай се, че не те отвързвам — каза Тайлър, а смехът му се стопи. — Ако беше отвързан, щях да те убия.
— Не можеш — протестираше Гай, но не беше на сигурна почва. — Никой разумен човек не би го направил.
— Аз обичам Дейзи. Бих направил всичко, за да е моя.
Гай преглътна, но не каза мишо повече.
— Готова ли си да се върнеш? — попита Тайлър.
— Да — отговори Дейзи.
— Ами аз? — понита Гай, когато те се качиха на конете.
— Сигурен съм, че колата няма да се бави много — каза Дейзи. — Можеш да помолиш отчето да прочете няколко молитви за душата ти. Така пътуването му няма да бъде абсолютно напразно.
— А сега за това пътуване до Ню Йорк — започна Тайлър.
— Няма да ходя — каза Дейзи. — Имам много работа.
— Като например?
— Трябва да си построя нова къща. Не мога да продължавам да спя в палатка. След това трябва да се погрижа за къща за работниците. Не мисля, че Рио и Хесус обичат да спят в палатки, също както и аз.
— А след това?
— Спомням си, че говореше нещо за белязане на младите телета. Ще построя бентове, ще посадя дървета, ще изкопая кладенци…
— Нещо друго? — попита Тайлър с блеснали очи.
— Струва ми се, че някой спомена за сватба.
Хен ги чакаше в конюшнята.
— Нима не мислеше, че мога и сам да я върна обратно? — попита Тайлър и нотка на раздразнение засенчваше щастието му.
— И този въпрос го задаваш ти, който повече от месец надничаше през рамото ми, след като вече нямах
