— Проклет да си, кучи сине! — задъхано изрече Франк. — Казах ти, че имам нужда от доктор. — Той издърпа оръжието си, но не можеше да го вдигне. Чувстваше се ужасно слаб, по-слаб от всякога. Всичко беше размазано. Изкривеното от яд лице на Регис висеше някъде във въздуха.
Регис се втурна зад едно гише, отвори някакво чекмедже и извади оттам револвер с шест патрона:
— Трябваше да заминеш за Монтана още първия път, Франк. — Регис вдигна пистолета и стреля. Звукът от изстрела отекна в малката сграда.
Болката от куршума, забил се в гърдите на Франк, беше толкова силна, сякаш нажежен до бяло ръжен се бе врязал в плътта му.
— Ти, двулично копеле… — успя да изрече той, докато стреля.
Тялото на Регис Кокрейн потрепери и се свлече.
Тайлър не беше много далеч, когато чу първия приглушен изстрел. Намираше се до банката, когато прозвуча и вторият изстрел. Отвори задната врата и видя мъжа, отпуснат на гишето.
— Това копеле се опита да ме убие — промърмори той. — Опита се да ме убие.
Не му трябваше много време да намери тялото на Регис Кокрейн. Той не беше мъртъв, но раната му беше сериозна. Тайлър се обърна към умиращия убиец:
— Кой ти плати да убиеш госпожица Сингълтън и баща й? — попита той настоятелно.
— Кокрейн — успя да прошепне той.
— Имаше още двама мъже. Кои са те? — Тайлър се наведе по-ниско. Гласът на мъжа все повече отслабваше.
— Ед и Тоби.
Предната врата се отвори и някой се втурна вътре.
— Къде са те? — попита Тайлър. — Ако искаш Кокрейн да си плати за това, което ти направи, кажи ми къде мога да ги намеря. — Тайлър трябваше да сложи ухото си едва ли не върху устните на мъжа, за да го чуе.
— Ед и Тоби Пек — изшептя той. — Отидоха в Мексико.
Тайлър искаше да го попита за името на града, но вече беше твърде късно. Мъжът издъхна.
— Мъртъв ли е? — попита Хен.
— Да — отговори Тайлър. Изправи се. — Каза ми имената на другите двама. Всичко, което трябва да направим, е да ги накараме да свидетелстват срещу Регис.
Двамата братя отидоха до мястото, където лежеше Регис.
— Ако искаш да оживее, по-добре повикай лекар веднага — каза Хен.
— Ще те съдят за убийство, Кокрейн — каза му Тайлър. — Кражби на добитък, фалшификации, измами и не зная колко още други неща.
Регис му метна злобен поглед:
— Нямаш доказателства и няма да имаш. Ед и Тоби са мъртви. Двадесет мили след границата бяха скалпирани от индианци.
— Истински индианци ли? — попита Тайлър.
Регис потръпна.
— Отивам за лекар — каза Хен.
— Подайте ми палтото — каза Регис, докато Хен излизаше от сградата. — Не могат да ме видят без палто.
Отказа помощта на Тайлър.
— И ти си глупав като всички останали — каза той, като едва си поемаше дъх. — Мислиш си, че можеш да ме победиш, но не можеш. Вече не ми трябва ранчото на Дейзи. Включиха ме в сделката. Вече победих.
Той се опита да пъхне ръка в палтото, но тялото му се отпусна. Издъхна.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Дейзи беше съсипана. Гай никога не я беше обичал. Искал е само ранчото й. Но най-много от всичко се отврати, като научи, че Регис Кокрейн е човекът, наел убийците на баща й.
— Радвам се, че си решил да оставиш хората да си мислят, че Франк Сторак е убил господин Кокрейн, когато не му помогнал да избяга — каза Дейзи. — Сърцето на Адора щеше да е разбито, ако тя научи какво се е опитвал да направи баща й. А горката госпожа Кокрейн никога вече нямаше да може да държи главата си изправена.
— Съжалявам само, че Гай ще се измъкне — каза Тайлър. — Сигурен съм, че е знаел за плановете на баща си.
— Не и за намерението му да убие татко — каза Дейзи. — Нямам добро мнение за Гай, но той никога не би направил нещо такова.
— Не ме интересува Гай или семейството му — каза Тайлър. — Искам само да се оженя за теб колкото е възможно по-скоро.
— Скоро, за да можем да се приберем в нашето ранчо през тази година? — обади се Хен.
— Казах му, че не можем да си заминем преди сватбата — обясни мрачното настроение на мъжа си Лаура.
— Трябваше да избирам между това и възможността да ви вземем в ранчото, докато се приготвите за сватбата.
— Зная, че си все още разстроена заради Кокрейнови… — започна Тайлър…
— Няма да отлагам омъжването си за теб заради това — каза Дейзи.
— Може би малка сватба само с най-близките — предложи Лаура.
— Днес? — полита Хен с надежда.
— Скоро — обеща Дейзи.
— Сега мисля, че е време да ги оставим сами — каза Лаура, като хвана съпруга си за ръката и го помъкна към вратата.
— Но те толкова бавно стигат до същината — възпротиви се той.
— Мисля, че вече са там.
— Най-добре да е така. Че както са я подкарали, можеш да родиш още едно дете, преди да се оженят.
— Не и като съм сама.
Хен тръгна след жена си, после се обърна. Бръкна в палтото си и извади един плик:
— Зак ти праща това.
— Това парите, които открадна, ли са? — понита Дейзи.
Хен утвърдително кимна:
— Спрял е в Санта Фе, преди да тръгне за Нови Орлеан. Явно печалбите са били добри. — Погледът му се премести върху вратата на спалнята. — Ще очаквам от вас предложение за сватбени планове, когато изляза от там. — Той изчезна зад вратата.
— Е? — каза Тайлър, като се обърна към Дейзи.
— Искам да се оженим веднага щом всичко бъде уредено. Искам вуйчо ми и братовчед ми да присъстват на сватбата.
Тайлър се настани до Дейзи. Очевидно имаше свои собствени планове за следващите минути.
Дейзи лекичко се отдръпна от него. Трябваше да вижда очите му:
— Имам една молба — каза тя, но като видя как Тайлър се стегна, побърза да продължи. — Ти се отказа от златните мини заради мен. Зная, че смяташе да използваш тези пари за построяването на хотелите, така че искам да вземеш парите, които дядо ми е оставил.
— Не. — Отговорът на Тайлър беше кратък и категоричен.
Не беше очаквала, че той ще се съгласи, но не разбираше изражението на очите му. То беше почти отбранително.
— Тогава предполагам, ще трябва да те следвам навсякъде из тези проклети планини, докато намериш злато. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквам да живея в колиба, но няма да е чак толкова зле, стига да
