Джеф не можеше и да си обясни защо изведнъж му се прииска да сподели вечерята си с нея. Сигурно прекараният с Еси следобед го бе изтощил. Тя беше сладко дете, но колкото и да я харесваше, за него децата си оставаха загадка, която не знаеше дали ще бъде способен да разреши някога.
Започна да нарежда блюдата по масата. Когато всичко бе готово, Джеф реши, че сега му е времето да покани госпожица Гудуин, но не знаеше как да го направи. Не му се искаше да слезе долу и да я покани пред всички. Трябваше да я извика горе. Но как?
Внезапно му дойде една идея, която го накара да се усмихне широко.
Бет и още няколко от момичетата тъкмо привършваха с подреждането на масата за вечеря. Ваялид се качи по стълбите, за да повика по-малките момичета. Едва бе отворила уста, за да извика, когато чу вик. Близначките излязоха тичешком от стаята си.
— Отвън има нещо! — извика Аурелия и посочи към стаята.
— Прилича на прилеп — каза Джулиет.
Ваялид не знаеше как е възможно прилеп да налети на затворен прозорец — не помнеше такова нещо да се е случвало някога — но това не беше причина за тревога.
— Слизайте долу — каза тя на другите момичета, които се бяха насъбрали край стаята на близначките. — Бет е готова с вечерята.
— Не можем ли да видим? — попита Корин.
— Обзалагам се, че няма нищо за гледане — каза Бети Сю.
— Слизайте долу, всички. И вие двете също — нареди Ваялид на близначките. — Каквото и да е това нещо, аз ще се погрижа за него.
— Но това е нашата стая — възрази Аурелия. — Не можем ли да останем?
— Не. Сигурно сте видели някакъв боклук, захвърлен в прозореца ви от вятъра. Може да е бил издухан от асансьора на чичо ви.
— Казах ви, че няма нищо — каза Бети Сю. — Аз нямаше да се уплаша от парче боклук, захвърлено в прозореца ми от вятъра.
— Нито една от вас да не смее да й каже нито дума — каза Ваялид, когато видя буреносните физиономии на близначките. — А сега изчезвайте.
Момичетата тръгнаха неохотно. Знаеше, че близначките щяха да намерят начин да си го върнат на Бети Сю, но се надяваше, че ще направят нещо, за което Ваялид можеше да си затвори очите. Харесваше близначките. Бяха смели момичета. А и тяхната защита беше превърнала Еси от нервно, затворено дете в щастливо, енергично момиче. Дори само заради това Ваялид беше в състояние да им просто много по- големи прегрешения.
Влезе в стаята на близначките, като очакваше да види парче хартия да се блъска в прозореца. С отвращение осъзна, че странният предмет, който вятърът леко полюшваше пред прозореца, са късите панталонки, които Джеф Рандолф бе носил на сутринта, когато го бе видяла да вдига тежести. Нямаше да забрави тази дреха до края на живота си.
Боже милостиви! Ако разбереше, щеше да бъде ужасен. Трябваше веднага да се качи при него и да му каже, преди някой да беше разбрал какво точно виси пред прозореца.
Слезе долу, за да каже на близначките, че предметът е просто една от дрехите на чичо им, вероятно издухана от вятъра през прозореца му и закачила се на едно от въжетата на асансьора. За да им спести подигравките, им каза също, че отдалеч дрехата наистина приличала на прилеп. Ваялид остана за малко, докато се увери, че Бети Сю няма да каже нещо, с което да създаде проблеми. Когато момичетата започнаха да се хранят, излезе от трапезарията.
Наложи си да се изкачи по стълбите бавно. Не й се искаше отново да стигне до площадката на стълбището без дъх. Ваялид стигна до площадката и спря внезапно. Джеф стоеше зад наредена за вечеря маса и държеше един стол, сякаш се готвеше да й помогне да седне.
— Ще вечеряте ли с мен? — попита той.
ГЛАВА ОСМА
Ваялид бе толкова удивена, че загуби ума и дума. Подредената маса, усмихнатият Джеф — всичко това надминаваше и най-смелите й очаквания. Тя напълно забрави за развяващите се навън панталонки, както и за решението си, че не иска да има нищо общо с Джеф Рандолф. Единственото, което изпитваше в момента, бе удоволствие от това, че той искаше тя отново да вечеря с него.
Ваялид се приближи до масата и остави Джеф да й помогне със стола. Когато седна, си възвърна присъствието на духа.
— Не смятах, че ще ме поканите отново след снощи.
— Брат ми пак изпрати твърде много храна.
Не очакваше такъв отговор. На нея никога не й бе хрумвало, че той може да е поискал повече храна.
— Винаги мога да изпратя близначките да вечерят с вас.
— Еси беше при мен целия следобед и сега имам нужда от компанията на някой възрастен.
Масата беше подредена за двама и той бе стоял до нея, сякаш бе очаквал Ваялид. Онези панталони не се вееха пред прозореца на близначките. Бе ги сложил там, защото бе знаел, че това ще я накара да изтича по стълбите. Бе искал да я покани на вечеря, но явно не по обичайния начин, въпреки че Джеф без съмнение щеше да отрече, че е желаел компанията й достатъчно много, за да си губи времето да измисля такъв глупав начин да я накара да се качи при него.
Ваялид беше шокирана. Не бе очаквала подобно нещо от Джеф, но повече беше шокирана от самата себе си. Спря се тъкмо когато повдигаше ръка, за да провери дали прическата й не се е развалила.
Държеше се като малка хлапачка, поканена за първи път от джентълмен. Преди десет години не се бе държала така и беше глупаво да започва сега. Джеф може и да беше заядлив, но и той беше човек и имаше правото да търси компанията на други хора. А и той беше достатъчно самотен, за да се задоволи с една севернячка, тъй като наоколо нямаше други жени.
Въпреки това възбудата й не отмина. Невъзможно беше да седи на вечеря на свещи с един хубав мъж и да не чувства тръпката от очакването. Пък и сега той се беше преоблякъл. Очевидно не я смяташе за пълна дивачка. Променяше мнението си за него към по-добро. Може би някой ден наистина щеше да поиска да вечеря с нея.
О, господи! Това не беше обикновена похот. Докато Джеф наливаше мляко за двамата, Ваялид осъзна, че го харесва и че иска и той да я харесва.
— Какво е сготвил брат ви днес? — Ваялид изпитваше нужда да говори. Това й помагаше да си събере мислите. — Трябва да призная, че не ми се искаше да ям овчарски пай с момичетата.
Джеф започна да вдига похлупаците на блюдата.
— Телешко с пюре, цели картофи с масло и подправки, круши с бял сос и аспарагус с желе от месо. За десерт има нещо шоколадово с пълнеж.
— Добре че не ям толкова всяка вечер. Нищо чудно, че тренирате толкова усилено.
Споменаването на тренировката му я накара да си спомни за почти изцяло голото му тяло. Ваялид се надяваше, че не се е изчервила, но беше сигурна в обратното.
— Тейлър изпраща всичката тази храна, за да ви подкупи да не изхвърлите близначките от училището.
Джеф й подаде една чиния и Ваялид усети близостта му. Беше висок и дори приведен й се струваше, че се извисява над нея. Зачуди се дали и той усещаше близостта й по същия начин и погледна нагоре към него, но очите му бяха напълно безизразни.
Ваялид почувства леко разочарование. Каза си, че е глупаво от нейна страна да иска повече, но това желание беше по-силно от нея. Като знаеше колко силно реагира на присъствието й, смяташе, че е съвсем честно и той да реагира на нейното присъствие.
— Би трябвало да знаете, че подкупът няма да свърши работа.
— Не аз се опитвам да ви подкупя.
Ваялид реши да не му напомня кой я бе поканил на вечеря. Нейните собствени чувства все още я
