— Нали не си телеграфирал на Роуз, че са избягали?
— Не съм чак такъв идиот, но смятам да й телеграфирам веднага щом двете хлапачки бъдат върнати в училището. Заради тях нямах нито минута спокойствие миналия месец.
Ваялид беше съгласна с него, но не каза нищо. Крайно време беше родителите на близначките да дойдат и лично да се оправяте тях.
— Да, момичетата са тук — каза конярят на Джеф няколко минути по-късно. — Появиха се на разсъмване. Не знам как са успели да стигнат дотук, но господин Монти и момчетата още не бяха слезли, когато момичетата вече бяха оседлали конете и тръгнаха.
— И къде са сега?
— Не знам, но мисля, че скоро ще се появят от онзи хълм. Господин Монти не е човек, който пропуска обяда си.
Ваялид погледна часовника си и с изненада откри, че минаваше пладне. Тя бе толкова заета, че не бе забелязала как е минало времето.
Не им се наложи да чакат дълго. Два коня се появиха в галоп откъм хълма и Ваялид изобщо не се изненада, когато разпозна в ездачите близначките. Те бяха последвани от три момчета. Монти се появи последен.
— Тези момичета със сигурност знаят да яздят — каза конярят. — Рядко съм виждал жени да яздят толкова добре.
— Те са родени по време на отвличане и са живели девет години в ранчо в Тексас — осведоми го Джеф. — Предполагам, че това обяснява защо са диви като бизони.
Ваялид се обърна и зяпна Джеф.
— Отвличане ли?
— Някой път трябва да питаш Фърн за това. — Той излезе от сянката на плевнята, за да може да бъде видян ясно от групата, която се носеше в галоп надолу по хълма.
Ваялид забеляза как близначките забавиха конете си и се спогледаха. Едното момиче се обърна и погледна към Монти. Ваялид обаче трябваше да признае, че на двете момичета не им липсваше кураж. Те не изчакаха братовчедите и чичо си да ги настигнат, а се приближава право към Джеф. За миг Ваялид си помисли, че галопиращите им коне щяха да го прегазят, но Джеф стоеше неподвижно. Момичетата спряха конете си само на няколко метра от него.
— Е — каза Джеф, — сега ли искате да си изядете боя, или предпочитате да изчакам, докато се върнем в училището?
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Момичетата пребледняха. Те се спогледаха, след това погледнаха Джеф, най-накрая обърнаха очи към Ваялид. Тя не можеше да реши дали близначките търсеха защита от нея или искаха да разберат дали чичо им говори сериозно. Ваялид не можеше да им отговори, тъй като самата не знаеше. Джеф имаше право да бъде ядосан, но да напердаши деца, които не бяха негови?
— Слизайте. Конярят ще се погрижи за конете ви — нареди Джеф.
— Трябва ние да им махнем седлата — каза Аурелия. — Ние ги яздихме.
— И ще го направите. Той просто ще ги разходи няколко минути.
Момичетата слязоха от седлата и подадоха юздите на коняря, който ги пое безмълвно. Ваялид погледна къде са Монти и момчетата и с изненада видя, че те все още бяха доста далеч. Монти беше най-отпред, но сега конете им вървяха спокойно, вместо да галопират. Той явно даваше възможност на Джеф да си каже думата насаме с близначките.
Джеф гледаше ядосано момичетата. Ваялид не можеше да забележи дори част от любезността и разбирането, които той бе проявил към Еси и нея. Джеф приличаше повече на съдия, изправен срещу двама отявлени престъпници, преди да изрече присъдата им.
— Имате ли представа какво направихте днес?
— Искахме само да… — започна Джулиет.
— Вие разтревожихте цялото училище — рязко я прекъсна Джеф. — Разтревожихте госпожица Сетъл. Разтревожихте и госпожица Гудуин, която освен всичко друго вероятно ще бъде смъмрена за това, че е допуснала да се измъкнете.
Ваялид не се беше замисляла за това, но беше сигурна, че в случая Джеф не грешеше. Госпожица Сетъл със сигурност щеше да обвини някого за такъв недопустим пропуск.
Близначките погледнаха Ваялид, а след това и Джеф.
— Не е честно — каза Аурелия. — Никой не можеше да ни попречи да се измъкнем.
— А най-лошото е, че сте накарали Еси Браун да лъже. И всичко това само защото сте искали да направите нещо, което изобщо не би трябвало да правите. Това не подобава на членове на семейство Рандолф. Ако сте решили да правите нещо, трябва да се уверите, че вината за постъпката ви няма да бъде хвърлена върху някой друг. Но вие сте действали твърде егоистично и не сте мислили.
Както обикновено, когато осъзнаха последствията от постъпката си, близначките съжалиха за действията си. Ваялид не се съмняваше, че разкаянието им не е престорено, но в същото време знаеше, че само след седмица щяха да бъдат готови да извършат нещо също толкова лошо. Въпреки това тя не можеше да не се възхити на духа им. Момичетата не бяха слаби и безгръбначни мекотели. Ваялид започваше да смята, че непокорният дух е семейна черта на всички Рандолф.
— Наистина ли ще ни набиеш? — попита Аурелия.
— Не мислите ли, че трябва да го направя? — отвърна Джеф.
— Набий ни тук — каза Джулиет. — Ако ни набиеш в училище, ще трябва пак да избягаме.
Ваялид не можеше да повярва на ушите си, но веднага разбра, че момичетата казваха истината. Ако близначките бъдеха наказани по необичаен начин в училище, Бети Сю щеше да се погрижи те да не продължат да учат там.
Преди Джеф да успее да каже нещо, Монти и момчетата спряха до тях.
— Свърши ли да им наливаш мозък? — попита Монти брат си. Той слезе от коня си, без да показва, че е разтревожен от събитията тази сутрин.
— Той ще ни напердаши — осведоми го Джулиет.
— Идете да се погрижите за конете си — каза Монти. — Когато свършите, елате тук.
Напрежението между двамата братя не се харесваше на Ваялид. Нито един от тях не проговори, преди момичетата да се бяха отдалечили достатъчно, но тя усещаше как се натрупва враждебност и се зачуди дали не трябваше да тръгне с близначките.
— По-добре останете тук, госпожице Гудуин — реши проблема й Монти. — Ще трябва да се оправите с момичетата в училище, когато ние свършим.
— Страхувам се, че действията, които училището може да предприеме, не зависят от мен — каза Ваялид. — Съмнявам се дали изобщо някой ще поиска моето мнение.
— Въпреки това държа да останете.
Ваялид реши да остане, тъй като не беше сигурна, че в състоянието, в което се намираха двамата братя, някой беше способен да вземе разумно решение.
— Трябваше да се сетя, че си ги окуражил — каза Джеф.
— Те нямат нужда от това, за да избягат и да дойдат тук да пояздят — отвърна брат му. — Освен това, когато се събудих, те вече бяха на седлата.
— Трябвало е да ги върнеш в училище.
— Предположих, че мога да ги оставя да се насладят на ездата. Знаех, че рано или късно ще се появиш тук, за да ги върнеш обратно.
— Добре. Нека аз да бъда лошият великан.
— Това е роля, която, изглежда, ти харесва.
— Не трябваше да ги оставяш да яздят с теб.
— Нямаше как да ги спра, освен да ги подгоня и да ги сваля от седлата. Освен това те са имали причина да избягат от онова място. Може би ако им се даде повече свобода, ще имат по-голямо желание да останат там по-дълго.
