документите върху бюрото си на купчинки. Той изгаси огъня в камината, грабна палтото си и подкара Ваялид към вратата.
Джеф й помогна да се качи във файтона, но не се качи след нея.
— Къде отиваш? — попита го тя.
— Да се видя с Филип Рабин.
— И какво смяташ да направиш?
— Да спра влака му.
— Идвам с теб.
— Връщай се в болницата — каза Джеф и й обърна гръб.
— Ще тръгна след теб.
Без да каже нищо, Джеф се качи до нея.
Рабин беше в кабинета си. Джеф влезе, без да обръща внимание на опитите на писаря да го спре. Той отхвърли мъжа встрани, сякаш беше дете. Рабин вдигна очи от документа, който четеше, и на лицето му се изписа изненада, когато видя нахлулия в кабинета му Джеф. Погледна към вратата, пред която служителят му се надигаше от пода. На Ваялид й се стори, че видя страх в очите на Рабин.
— Разкарай влака си от релсите!
— Не знам какво имаш предвид — заекна Рабин.
— Знам всичко. Може да отбие при Магнолия и да остави нашата композиция да мине.
Ваялид затвори вратата пред опуления чиновник. Тя видя как Рабин се съвзе и отново заприлича на проницателния, безкомпромисен бизнесмен, който бе станал един от най-богатите мъже в Денвър.
— Няма начин. Не можеш да влизаш тук и да ми нареждаш…
Той не успя да завърши изречението си. Ръката на Джеф се стрелна напред и го сграбчи за гърлото. Ваялид зяпна ужасено, когато видя как Джеф повдигна Филип Рабин от стола му и го издърпа над бюрото. Лицето на Рабин доби морав цвят. Той отчаяно се опитваше да разтвори ръката на Джеф, но без успех. Ваялид не можеше да си обясни как Джеф можеше да направи подобно нещо само с една ръка, но знаеше, че Рабин щеше да се задуши.
— Пусни го, Джеф.
— Не и преди да нареди влакът му да бъде отклонен.
— Не може да го направи, ако е мъртъв — каза Ваялид възможно най-спокойно. — А никой няма да има полза, ако те арестуват за убийство.
Но Джеф, изглежда, не чуваше гласа й и беше глух за разума. Ваялид осъзна, че ако не направи нещо веднага, Джеф щеше да убие Филип.
— Пусни го — повтори тя с разтреперан от паника глас. Задърпа ръката му, но хватката на Джеф беше желязна.
— Джеф — каза Ваялид. — Не си струва да влезеш в затвора заради него. Помисли си как ще се отрази това на семейството ти. — Тя погледна към Рабин и с удивление видя, че макар той едва да дишаше, очите му бяха изпълнени с омраза. Филип Рабин мразеше Джеф Рандолф и точно затова беше пуснал влака си по линията.
— Не разбираш ли? Той иска точно това. На него не му пука за влака. Той просто се опитва да причини на теб и семейството ти възможно най-големи проблеми. Ако не го пуснеш, ще успее.
Пръстите на Джеф се поотпуснаха и Ваялид си пое дълбоко дъх. Той все още държеше Рабин, но цветът на лицето на Филип постепенно се промени от син към червен.
Телефонът иззвъня и Джеф се обърна към Ваялид:
— Вдигни го. Казах на Артър, че може да ме намери тук. Ваялид вдигна бавно слушалката и я допря до ухото си, както бе видяла да прави Джеф.
— Здравейте — каза тя в малкия рог, който се подаваше от кутията.
— Кой се обажда, по дяволите? — чу се глас в ухото й. Ваялид подскочи неволно. Звукът на човешки глас, излизащ от малката слушалка, която държеше в ръката си, я стряскаше.
— Казвам се Ваялид Гудуин и отговарям от името на Джеф Рандолф — каза тя.
— Дяволски странно — изръмжа гласът. — Не знаех, че Джеф допуска жена до служебните си работи.
— Той не може да дойде до телефона в момента.
— Няма значение. Просто му кажете, че влакът е пълен с картофи и пътува за Чикаго. Рабин е подкупил един от диспечерите. Предложил му да раздели печалбата с него, казал му, че Джеф се опитвал да направи „Денвър&Пасифик“ по-мощна. Копелето се опитва да противопостави двете железопътни компании.
Мъжът затвори. Изпълнена с чувството, че току-що е участвала в нещо свръхестествено, Ваялид затвори телефона и предаде съобщението на Джеф. С облекчение видя, че пусна Рабин, но не беше доволна от това, че Джеф просто го остави да падне на пода.
— А сега се обади на подлогата си и му кажи да разкара тази композиция от линията!
Рабин се втренчи с омраза в Джеф.
— И защо да го правя?
— Защото в нашия влак има лекар — отговори Ваялид. — Ако той не пристигне скоро тук, Фърн Рандолф ще умре.
— Не вярвам.
— И защо ще ви лъжем? — попита Ваялид.
— От онова, което каза жена ми, вие сте готова на всичко, за да сложите пръстена на Джеф — или на Харви Маккий — на пръста си. — Той присви устни. — А от онова, което ми каза Бети Сю, може би вече сте го направили.
Рабин не можа да се отмести достатъчно бързо, за да избяга от юмрука на Джеф. Ударът го отхвърли срещу стената. Ваялид се спусна между двамата.
— Не! — извика тя и блъсна Джеф с всичка сила. — Той го казва само за да те ядоса. Не му играй по свирката.
Чу се силно тропане по вратата.
— Господин Рабин! — извика някой. — Добре ли сте?
— Добре е — отговори Ваялид, без да напуска мястото си между Джеф и зашеметения Рабин.
За миг времето сякаш спря. Ваялид знаеше, че ако не се беше намесила, Джеф никога нямаше да успее да овладее гнева си. Постепенно той се отдръпна назад.
Отвън някой продължи да върти дръжката на вратата, опита да я отключи с ключ, който не ставаше за нея, но когато шумът от вътрешната страна на вратата спря, човекът отвън се отказа.
— Защо не искате да върнете влака си? — попита Ваялид.
Когато Рабин погледна гневно Джеф, но не отговори, Джеф отговори вместо него:
— Вероятно става дума за пари. Той никога не се е интересувал от нещо друго. Ще купя товара от теб, Рабин. Колко искаш за него?
— Не го продавам! — сопна се Филип.
— И защо не? — поинтересува се Ваялид. — Какво ви интересува, нали ще си вземете парите?
— Това е бизнес. Няма да разберете.
— Опитайте.
— Не обсъждам бизнеса си с жени.
— Аз мога да ти обясня — предложи Джеф.
Ваялид със задоволство забеляза, че той отново се владееше добре. Тя обаче се опасяваше, че жестоката усмивка на лицето му не означаваше, че е намислил нещо по-лошо.
— Ти не знаеш нищо за тази работа — каза Рабин, но от изражението му Ваялид реши, че той се страхува, че Джеф може и да знае.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че на стоковата борса в Чикаго цари хаос? — обърна се Джеф към Ваялид.
— Да, това беше първата вечер, когато работи цяла нощ.
— Там има остър недостиг на картофи. За по-малко от седмица цените скочиха тройно. Филип изпраща
