— Не стойте там и не зяпайте като идиоти. Пригответе я за операция. А след това, ако успеете да намерите някой бог, който не е твърде зает, за да се вслуша в молитвите на глупаци като вас, помолете му се да не съм дошъл твърде късно, за да променя онова, което сте направили. Ваялид, искам ти да ми асистираш. Къде мога да се измия?
Медисън погледна тревожно към жена си и тръгна след лекаря, който започна да се съблича.
— Какво ще правите?
— Кой сте вие, по дяволите? Разкарайте този мъж оттук! — изкрещя доктор Улмстед, без да се обръща конкретно към някого. — Как мога да работя, когато тук постоянно влизат и излизат хора?
— Аз съм съпругът й — отговори Медисън — и ако не ми кажете какво ще правите с нея, ще ви счупя всички кости една по една.
Доктор Улмстед спря само колкото му бе необходимо, за да отвърне на Медисън.
— Значи вие сте човекът, който разчисти линията през половината страна. Не знаех, че някой извън Ню Йорк може да има такава власт. — Той се съблече до кръста и започна да мие ръцете си от лактите надолу.
— Какво ще правите? — повтори Медисън.
— Ще се опитам да спася жена ви и детето, но честно казано, не знам дали ще мога.
— Защо губите време тук?
— Мия се, за да не причиня инфекция. Не се притеснявайте — аз ще бъда готов преди нея.
Медисън сякаш се стопи.
— Какво й има?
— Кръвоизливът е силен и ако не бъде спрян, тя ще умре. Бебето може вече да е мъртво. Няма да знам, преди да я разрежа.
Медисън побеля.
— Няма да ви позволя дори да я докоснете с нож.
Доктор Улмстед спря да се мие и го погледна.
— Тогава по-добре повикайте свещеник, равин или когото там искате. До един час жена ви и детето ще са мъртви. Тя няма достатъчно сили да се обърне, камо ли да роди. И без това дотогава ще умре от загуба на кръв.
Медисън се обърна към Ваялид, която каза:
— Това е единственият начин.
— Сега пък трябва диагнозата ми да бъде потвърждавана от медицинска сестра — изръмжа лекарят.
Медисън не обърна внимание на раздразнението му.
— Спасете я и ще ви дам колкото поискате.
— Щях да се опитам да й помогна дори безплатно, но няма да забравя обещанието ви. — Той вдигна ръце, за да бъдат изсушени. — А сега изчезвайте. Най-доброто, което можете да направите за съпругата си, е да я оставите на мен.
Джеф хвана Медисън за рамото.
— Ела. Ти си свърши работата, като го докара тук. Сега е негов ред да свърши своята.
Ваялид гледаше как Джеф извежда брат си.
— Залавяй се за работа, Ваялид — каза доктор Улмстед. — Трябва да спасим тази жена. Имам намерение да издоя този мъж като по учебник.
Час по-късно доктор Улмстед завърши и последния шев.
— Това е — каза той. — Ако не се случи нещо неочаквано, тя ще живее, но няма да се възстанови достатъчно бързо, за да кърми сина си.
Ваялид едва сдържаше сълзите си. Облекчението й беше толкова голямо, че краката едва я държаха. Операцията беше трудна и за известно време животът на Фърн бе висял на косъм.
Доктор Улмстед изроди детето чрез цезарово сечение, но се наложи да извади матката, за да спре кръвоизлива. Фърн бе загубила много кръв и щеше да бъде слаба в продължение на няколко седмици. Тя щеше да се оправи, но никога нямаше да има русата дъщеричка, която толкова много искаше.
— По-добре идете да кажете на семейството — предложи Ваялид.
— Ти го направи. Ако не беше успяла да ме убедиш да дойда, те нямаше да има какво да празнуват.
— Гледайте да не забравите да им го напомните.
— Няма.
— Шегувах се — каза с притеснение Ваялид. Тя не искаше никой да се чувства задължен към нея.
— Върви. Аз ще дойда след минута. Ако се появя опръскан с кръв, ще си помислят, че жената е умряла.
На Ваялид й бе необходима само една минута, за да се измие. Взе бебето със себе си. То лежеше в ръцете и — мъничко, тихо. Ваялид се зачуди дали Фърн щеше да има нещо против, че детето беше мургаво като баща си и дали щеше да съжалява, че никога нямаше да има дъщеря, или поне син, който да прилича на нея. Ако Ваялид някога си родеше деца, искаше поне едно от тях да бъде момиче и да има същата червена коса като майка си.
Ваялид реши, че Фърн можеше да бъде щастлива от това, че децата й приличаха на мъжа, когото обичаше. Ваялид осъзна също и че тя самата би изпитвала същото с Джеф. Нищо не можеше да бъде по- прекрасно от това да вижда чертите му в младите личица. Трябваше да спре да си мисли за това преди да се бе разплакала.
Семейството чакаше в чакалнята. Всички млъкнаха и обърнаха напрегнатите си лица към нея. Медисън тръгна към нея. На лицето му бе изписана повече тревога, отколкото Ваялид си бе представяла, че може да бъде изпитана от един мъж.
— Фърн ще се оправи — каза тя, без да бави нито за секунда новината, която всички очакваха. — Можете да я видите веднага щом излезе от упойката.
Медисън се разплака от облекчение и Айрис го прегърна.
— Тя роди едно много красиво момченце.
Медисън бе твърде потресен, за да вземе сина си, но Роуз бързо съобрази и пое бебето вместо него.
— Ще се наложи да му намерите дойка — каза Ваялид на Роуз, докато й подаваше детето. — Няколко седмици Фърн ще бъде твърде слаба, за да го кърми.
— Ще се погрижим за това. — Роуз се отдалечи, за да покаже бебето на семейството.
Джордж се приближи до Ваялид.
— Уверен съм, че Медисън ще пожелае лично да ви изрази благодарността си, когато се съвземе, но искам да ви благодаря от името на семейството за всичко, което направихте. Имам чувството, че ако не бяхте вие, нямаше да бъдем свидетели на такъв щастлив край.
— Трябва да благодарите на доктор Улмстед. Той ще излезе веднага щом се измие.
Джордж я огледа внимателно.
— Предполагам, че искате да се приберете. Ще се погрижа, когато се приготвите да ви чака файтон.
— Не е необходимо. Училището е наблизо.
— Дори ако не беше студено и тъмно, пак нямаше да ви позволя да се приберете пеша.
— Кажи на Джеф да я заведе — предложи Роуз на съпруга си.
— Няма нужда да ме придружава никой — възрази Ваялид. — Сигурна съм, че Джеф предпочита да остане при семейството си.
— Ще се върна бързо — каза Джеф.
— Защо не прекарате нощта в хотела? — предложи Роуз. — Можете да си починете една вечер и утре сутрин да се върнете в училището.
— Вече отсъствах достатъчно дълго и на госпожица Сетъл сигурно й се иска да ме убие. Не се сетих да й изпратя бележка защо близначките и аз не сме се върнали.
— Не се притеснявай — каза Джеф. — Аз ще се погрижа за това. Сигурна ли си, че не искаш да
