— Знам това, но никой не знае колко точно — отвърна Зак с измамно любезен тон. — Единственото нещо, което мога да направя, е да разделя чиповете по равно между всички играчи с изключение на мен. Аз вече загубих моите.
Чет се опита да се освободи от хватката на биячите, но това не му се удаде.
— Придружете го навън, момчета — каза Зак. — Ще накарам никой от касиерите да му осребри чиповете.
Зак обърна гръб на Чет и се отдалечи.
— Ще те убия за това! — извика Лий след него. — Мамиш ме за последен път.
Докато го влачеха към изхода, той не спираше да обсипва Зак с всички мръсни епитети, които му идваха на ума, като същевременно повтаряше, че ще го убие.
— Не мога да приема всички тези пари — каза един от играчи те. — На мен едва ли ми бяха останали повече от сто долара.
— Задръж ги. Можеш да ги дадеш за благотворителност или да си палиш пурата с тях — отвърна му Зак, който вече бе загубил интерес към ситуацията.
— Какво ще направиш с Чет? — поинтересува се един от мъжете.
— Ще го забравя колкото се може по-бързо.
— Но той каза, че ще те убие.
— Много мъже се напиват и започват да отправят заплахи. След това изтрезняват и не помнят какво са казали. Чет заплашва да ме убие още от Вирджиния Сити.
— Какво се е случило там?
— Спечелих акциите му в една златна мина. Оказа се, че са на стойност около един милион долара.
— По дяволите! На негово място и аз бих искал да те убия — каза един от играчите.
— Той току-що ги беше спечелил от някакъв беден нещастник с жена и седем деца. Аз му ги върнах.
— Върнал си ги! — възкликнаха удивени няколко души.
— Е, част от тях — поясни Зак и се ухили въпреки раздразнението си от една ситуация, която бе могла да се окаже потенциално опасна. — Не си струва човек да бъде твърде алчен.
Бела Холт стоеше на стълбите сложила ръце на хълбоците си, а челото й бе мрачно смръщено, когато Лили се появи на тротоара. Лили се обърна към тримата мъже, които я бяха придружили от работното й място до пансиона.
— Сигурна съм, че щях да бъда в пълна безопасност, ако вървя сама — каза тя, — но все пак беше много любезно от ваша страна да ме изпратите.
— Няма проблем.
— За мен беше удоволствие.
— С удоволствие бих ви изпращал всеки ден.
— Вървете си — заповяда им Бела, докато слизаше надолу по стълбите.
— Те наистина се опитваха само да помогнат — каза Лили, докато тръгваше нагоре.
— Знам какво се опитваха да направят — отговори Бела — и нямам намерение да им позволявам да го вършат тук.
Преди да влезе в пансиона, Лили махна за сбогуване на тримата. Те й отвърнаха по същия начин и нито един от тях не се помръдна, докато тя не се скри зад вратата.
— Не можеш да се разхождаш по улиците и след теб да се влачат мъже като лентички на шапка. Хората ще започнат да говорят. Не се знае какво би казала госпожа Торагуд.
— Позволих им да ме придружат само защото ти ми каза, че не е безопасно една жена да се разхожда сама по улиците. Зак ми каза същото и аз реших, че това е истина. Сметнах, че няма да бъде твърде добра идея да бъда изпратена само от един мъж.
— Точно така — каза Бела.
— Ето защо позволих и на тримата да ме придружат — продължи Лили, доволна от прозорливостта, която беше показала. — Така никой не може да ме обвини, че съм се държала неприлично с някой от тях.
Бела изстена.
— Скъпа, трима мъже не са по-добре от един.
— Не виждам защо.
— По-добре е да те виждат без мъже, отколкото с трима или с една дузина.
— Никога няма да позволя на една дузина мъже да ме придружат до вкъщи — заяви Лили. — На тротоара няма да има достатъчно място за всички тях.
Зак току-що беше спечелил третата си голяма печалба за тази вечер, когато Лили влезе в заведението му. Бе обзет от най-странното съчетание на чувства, което беше изпитвал в живота си. Почувства се доволен, раздразнен и разтревожен едновременно. Никога не беше изпитвал толкова противоречиви чувства.
Погледна картите си: И тази ръка беше печеливша. Той имаше нужда да спечели. От вечерта, когато Лили беше пристигнала в града, не бе спечелил почти нищо. Не можеше ли тя да почака поне до утре вечер, преди да се появи в кръчмата?
Но когато Лили го погледна със сините си очи, възмущението му се изпари моментално. С тиха въздишка Зак сложи картите си на масата и се изправи.
Когато стана, той осъзна, че всички мъже в радиус от петнадесет метра се бяха втренчили в Лили, сякаш в залата нямаше други жени. Навсякъде около него се чуваше скърцане на токове, когато мъжете се обръщаха, ръце увисваха във въздуха по средата на движение и изречения оставаха недовършени.
Всички защитни инстинкти, които бяха вродени на мъжете от семейство Рандолф от поколения, се надигнаха с пълна сила. Зак трябваше да я изведе от заведението колкото се можеше по-бързо. Междувременно, ако някой мъж дори се осмелеше да я докосне, той незабавно щеше да го изхвърли на улицата.
Зак хвана Лили под ръка и я поведе бързо към стаята, която той и Доди използваха за канцелария.
— Казах ти да не идваш повече тук.
— Трябваше — отвърна Лили, която едва успяваше да върви в крак с него. — Писах ти два пъти. Чаках те да дойдеш, но ти не се появи.
Зак се сети за двете бележки, които стояха смачкани в джоба на едно от саката му в гардероба. Той ги беше прочел, но бе решил, че ще бъде по-добре да не ходи при Лили. Бела можеше да се справи сама с проблемите на братовчедка му.
— Бях зает — каза той.
— Просто не си искал да си направиш труда. Вероятно си мислил, че ще ти създам още неприятности — каза тя, докато й отваряше вратата на кабинета. — И си бил прав.
Какво си направила този път?
— Нищо.
Той забеляза, че Лили е разтревожена, и мислено се помоли проблемът да не е твърде голям, тъй като му се искаше да се върне на масата си възможно най-бързо.
— Тогава защо каза, че ще ми създадеш неприятности?
— Защото си загубих работата — отговори тя с тон, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
Зак се усети как протяга ръка към нея и я обвива около кръста й.
— Какво си объркала? — Той очакваше, че ще се почувства като по-голям брат, който успокоява сестра си, но в чувствата, които го обзеха, нямаше нищо братско. Той я настани в един стол и се отдръпна, тъй като нямаше вяра в самия себе си.
— Нищо. Поне не смятам, че съм направила нещо грешно.
— Не ти ли казаха защо те уволняват? — Зак отстъпи назад докато стигна до ръба на бюрото си, и седна на него.
— Госпожа Уелборн каза, че съм довела твърде много нови клиенти в магазина.
— Това е лудост. Тя би трябвало да подскача от радост.
