— С удоволствие бих направила каквото мога.
Госпожа Торагуд се замисли за миг.
— Не съм съвсем сигурна, че вие сте точно онова, от което имаме нужда. Приличате повече на покана за грях, отколкото на ангел на възмездието.
Лили реши, че това беше най-големият комплимент, който й беше направен този ден.
Зак слезе в заведението чак в осем часа вечерта. Кръчмата беше пълна с мъже, които се смееха, викаха и проклинаха късмета си. Играчите на любимата му маса за покер вече играеха четвъртата си игра.
— Започвах да мисля, че днес няма да те видим — каза Доди. — Да не би малката ти братовчедка да те е изтощила?
— Спри да ме дразниш — каза Зак, чието слънчево настроение се бе възвърнало след дългия сън. — Не можах да намеря някой, който да я наеме, и затова я предадох на Бела, като й наредих да й намери работа, която започва преди девет сутринта и не свършва поне до шест вечерта.
Доди се разсмя.
— Че има ли такава работа в този град?
— Очевидно има повече, отколкото си мислиш. Нямах представа, че тук има хора, които имат толкова смешно работно време.
— Съвсем естествено е човек да става с изгрева на слънцето — каза Доди.
— Не и за мен. А сега спри да ме дразниш и ми кажи къде е играта с най-големите залози. Имам чувството, че тази вечер ще ми върви.
Когато се завлече в леглото си в пет и половина на следващата сутрин, той вече нямаше това чувство. Миналата нощ бе имал най-лошия късмет, откакто се помнеше. Добре поне, че на сутринта ризата му си беше все още на гърба му.
Той си каза, че е съвсем естествено късметът да бъде променлив и че след като бе имал кралска кента, беше нормално лошият късмет да балансира положението. Тази нощ обаче той не бе успял да спечели нито една ръка. Поне една дузина пъти ръцете му се бяха оказали толкова лоши, че той бе захвърлил картите си, без дори да направи залог.
Зак се надяваше, че лошият му късмет нямаше нищо общо с Лили, че не беше резултат от някакво проклятие, което баща й беше хвърлил върху него за това, че бе примамил дъщеря му.
Не, той се държеше глупаво. Утре всичко щеше да бъде различно. Утре той нямаше да бъде събуден в девет часа.
Зак не сбърка с много. Той бе събуден в осем часа от Лили, която го разтърсваше и го викаше с отвратително весел глас:
— Събуди се! Събуди се! Намерих си работа.
— Прекрасно — измърмори Зак, след което зарови глава под възглавницата.
— Не искаш ли да ти кажа каква е?
— Не.
— Трябва. Няма на кого другиго да се похваля.
— Кажи на Доди.
— Тя е заета.
Безмилостното разтърсване продължаваше. Миг по-късно възглавницата беше измъкната изпод главата му и той се оказа втренчен в едно красиво лице, което го заслепяваше със същата сила, както слънчевата светлина, която струеше през прозорците.
Зак затвори очи, но беше закъснял. Ярките лъчи пронизаха очите му и се забиха с експлозивна сила в центъра на мозъка му. Той си помисли, че нямаше да се чувства толкова зле, дори ако беше махмурлия.
— Ти няма да си тръгнеш, нали? — попита той, като надникна с крайчеца на едното си око.
— Трябва да си тръгна, но първо ти трябва да станеш.
— Ако си тръгнеш, няма да стана.
Зак не знаеше какво перверзно желание да си навлече мъчения го бе накарало да изрече тези думи. На практика той я беше помолил да остане, да провали почивката му, да го накара да се почувства ужасно.
Сигурно беше откачил.
Вярно, че една малка част от него не беше съвсем сигурна, че той действително иска Лили да си тръгне, но тя беше съвсем мъничка част. Обикновено той беше способен да пренебрегва пристъпите на несъмнена лудост. Пък и тя беше жена с име на цвете. Той знаеше, че вече върви по тънък лед. Да я покани в спалнята си, беше също толкова откачено, колкото и да се втурне по най-тънката част на леда.
Никоя жена не бе имала такъв ефект върху него. Зак не знаеше каква беше причината за това, но то го караше да се чувства определено странно.
Може би това изобщо не се дължеше на Лили. Може би причината беше в нещо, което бе ял. Не трябваше да забравя да пита главния готвач за мидите. Ако морската храна можеше да накара клиентите да се чувстват зле, те щяха да започнат да се хранят някъде другаде.
— Доди каза, че трябва да те заведа направо долу — каза Лили. — Каза да ти кажа, че Джози е съсипана и изпълнителите са отишли да доведат гларуса. Нямам представа какво имаше предвид тя, но тя каза, че ти ще разбереш.
Зак изпъшка на висок глас.
— Казах на това глупаво момиче какво ще се случи, ако продължи да се мотае около онзи безполезен скитник. Тя би трябвало да знае, че човек никога не трябва да се доверява на един комарджия.
Зак седна в леглото и започна да отмята завивките, но ръката му увисна по средата на движението.
— По-добре изчакай долу, докато се облека.
— Ще почакам тук. — Доди каза, че така ще действаш по-бързо.
— Аз съм гол, а на теб това не ти харесва.
— Ще държа очите си затворени, докато стигнеш до банята. Ако оставиш вратата открехната, ще можем да разговаряме, докато се обличаш.
Зак знаеше, че трябва да настои тя да си тръгне, но нямаше сили за това.
— Обърни се.
Когато тя го послуша, той сграбчи чаршафа си и се отправи забързано към банята. Зак се постара да се изкъпе по-бързо и свърши само след пет минути. Ако имаше късмет, когато Лили спреше да говори, той нямаше да е чул нито една нейна дума.
Но когато той излезе от ваната, в апартамента цареше пълна тишина. Той се избърса, облече долните си дрехи и започна да се бръсне.
— Сега, когато си свършил с къпането, мога да ти разкажа за работата си.
Зак погледна нагоре и видя едно синьо око да наднича през открехнатата врата. Той подскочи. За негово щастие все още се сапунисваше. Ако беше държал бръснача, със сигурност щеше да се пореже.
— Сигурен съм, че баща ти ще бъде ужасен, ако разбере какво правиш сега.
— Аз му носех водата за бръснене и я прибирах, когато свършеше.
— Е, моята ще бъде изхвърлена в мивката.
— И къде ще отиде?
— Не знам. Вероятно в залива.
— И как ще стигне дотам.
— По тръби.
— Във всички къщи ли ги има?
— Предполагам, че да.
— При Бела няма. Откъде идва горещата вода?
— От тази тръба. — Зак завъртя един кран и в мивката потече гореща вода.
— Татко и момчетата биха харесали това. — Татко постоянно се оплаква, че водата е твърде гореща или твърде студена, а момчетата мразят да цепят и носят дърва. И ваната ли работи по същия начин?
— Да. — Странно беше да гледа как Лили се диви на неща, които той приемаше за даденост.
— Може ли и аз да се изкъпя в нея някой път?
