е да отидем да ти потърсим работа, която започва рано сутрин и няма да ти даде нито минутка свободно време до шест часа вечерта.
— За да не мога да те събудя отново.
— Точно така — отговори Зак, без изобщо да се чувства засрамен. — Главата ми все още не работи както трябва. Съмнявам се, че ще успея да си спомня дори и половината от онова, което съм наговорил.
— Аз ще ти напомня — предложи Лили. — Моята глава си работи съвсем нормално. Според мен сутринта е прекрасна част от деня.
Зак изстена.
— Добре, че няма да се виждаме често с теб.
— Няма да се виждаме ли? — попита с удивление Лили.
— Че как да го правим? Ти ще работиш по цял ден. Когато аз отворя очи, ти вече ще бъдеш готова за вечеря, след което ще бързаш да си легнеш, за да се наспиш за следващия ден.
— Може би ще мога да идвам тук след работа. Мога да си говоря с Доди, ако тя няма нищо против, или с някои от другите момичета. Няма да те притеснявам.
— Не мисля, че това е добра идея — възрази Зак. Той вече си представяше какво щеше да каже Роуз, защото е повел едно младо момиче по лош път. Той беше на двадесет и шест години, но за Роуз винаги щеше да си остане едно шестгодишно момченце, което се нуждае от постоянни напътствия.
— Не познавам никого освен вас в този град — каза Лили. — Обещавам, че няма да ви създавам главоболия.
Погледът й можеше да разтопи дори сърце от камък. Зак едва не си промени решението, но успя да удържи, тъй като знаеше, че ако отстъпеше, щеше да направи лоша услуга на Лили. Тя не трябваше да научава много за живота, който водеше той. Наивна и доверчива, виждаше само вълнението и блясъка на повърхността. От друга страна, тя нямаше да забрави на какво я бе учил баща й и скоро щеше да започне да не одобрява начина му на живот дори повече от собственото му семейство.
Зак знаеше, че това щеше да му бъде твърде неприятно.
— Ти не разбираш. Не можеш да…
— Ако господин Голяма Работа е твърде зает, аз с удоволствие бих те посетила — намеси се Доди. — Момичетата също ще те харесват.
Лили се усмихна щастливо и на лицето й се изписа облекчение, което накара Зак да се почувства виновен. Той не беше свикнал да изпитва такива чувства и те не му бяха приятни.
— Хайде! Да вървим да видим какво можем да направи за теб.
Лили скочи от мястото си и тръгна след него.
— Какво можеш да вършиш? — попита я той, когато тя го настигна до вратата.
— Ами, почти всичко — отвърна тя. — Мога да готвя, да шия, да доя, да почиствам. Мама казва, че никой не може да бърка масло толкова добре колкото мен.
— Виждам, че това ще се окаже доста трудно — измърмори Зак. — Трябва само да ти намеря ферма по средата на Сан Франсиско.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам да работя нещо което не е свързано с домакинска работа.
— Глупости — заяви Зак и се обърна с лице към нея. — Готвенето е естественият избор и аз дори знам идеалното място за теб.
Слънцето печеше твърде силно и на Зак му се наложи да сложи ръка над очите си, но дори тогава едва успя да различи очертанията на Лили.
— Хайде. Недей да се влачиш. Нали искаше работа. Е, аз ще ти я намеря.
Чарли Дрейтън му дължеше една услуга. Освен това той винаги имаше нужда от готвач. Зак буквално повлече Лили по една тясна уличка и я вкара през задната врата на ресторанта „При Чарли“. Двамата влязоха в кухнята, в която вече се усещаше миризмата на ястията, които се готвеха за обяд.
Чарли режеше едно голямо парче телешко месо. Престилката му беше изцапана с кървави петна. Ръцете му бях окървавени до лактите. Двамата му помощници имаха същия вид. Всичко, което се виждаше в кухнята — тенджери и тигани, печки, стени, под, завеси и готвачи, — беше омазано. Миризмата на горещо олио, агнешко печено и чесън накара Зак да потръпне от отвращение. Топлината от печките беше толкова силна, че вътре не можеше да се диша от горещина.
Зак не знаеше, че една кухня може да бъде толкова неприятно място.
Чарли спря работата си.
— Какво търсиш тук? — попита той, без да сваля очи от Лили.
— Искам да дадеш работа на братовчедка ми — каза Зак, чиято увереност, че това е идеалното място за Лили започвали да намалява. — Тя казва, че може да готви.
— Страхотно. Винаги имам нужда от малко помощ. Какъв е специалитетът ти?
— Опосум — отвърна Лили.
— Какво? — каза удивен Чарли.
— Опосум — повтори тя.
— Тя се шегува — обясни Зак, който беше също толкова удивен, колкото и Чарли. — Кажи му какво можеш да готвиш.
— Освен това приготвям добре ракун и катерица. Мога да готвя и зайци, но не толкова добре.
— Все едно да накарам клиентите си да ядат плъхове.
— Досега не съм опитвала плъхове, но едва ли са по-различни от катериците.
— Свинско — каза Зак, който почувства отвращение от представите, които бяха започнали да изпълват съзнанието му в резултат на този разговор. — Можеш да готвиш свинско.
— Приготвям свински шкембета поне по пет различни начина — каза Лили с тона на човек, който се гордее с уменията си — Всички казват, че приготвям най-хубавите мариновани свински крачета в Салем. Разбира се, те трябва да поотлежат малко, преди да бъдат сервирани.
— Там, откъдето идваш, някой яде ли телешко? — поинтересува се Чарли.
— Разбира се. Мама прави кървавица…
Чарли се обърна към парчето месо, върху което работеше.
— Мисля, че точно сега нямам нужда от готвачка. Защо не я заведеш в Чайнатаун? Може би там ядат някои от нещата, които може да готви тя.
ГЛАВА ШЕСТА
— Направи го нарочно — каза Зак, когато двамата излязоха отново на улицата.
— Кое? — попита Лили с невинно изражение.
— Това, че му каза, че можеш да готвиш всички тези гадости. В Салем наистина ли има хора, които ядат такива неща?
Лили се разсмя и Зак не можа да долови и най-леката нотка на вина в смеха й.
— Аз наистина мога да готвя зайци и катерици. Никога не съм яла свински крачета, но познавам много хора, които ги харесват. Що се отнася до свинското шкембе и кървавицата…
— Забрави, че съм те питал! — прекъсна я Зак, който бе наистина ужасен, че някой можеше да яде подобни неща. — Не мисля, че готварството е подходяща за теб работа. Досега не осъзнавах, че една кухня може да бъде толкова мръсна. Не разбирам защо Тайлър рядко излиза от кухнята си.
— Предполагам, че неговата е доста по-чиста. Какво ще кажеш за почистване или шиене?
— И те не стават — отвърна Зак. — На теб ти трябва нещо по-подходящо за млада дама.
Той не знаеше защо не се беше сетил за това досега. Глупаво беше да си мисли, че на Лили щеше да й бъде приятно да работи за Чарли. Пък и не беше правилно. Тя му беше роднина и той не можеше да я оставила върши тежка работа.
— Ти с какво искаш да се занимаваш? — попита я той. Слънцето отново печеше в очите му. Зак се отказа от опитите си да види изражението на Лили и се концентрира върху усилията си да я отдалечи колкото се може повече от Барбари Коуст.
— Не съм напълно сигурна. Мога да работя в заведението ти. Можеш да ме научиш.
Зак се спря, сложи ръка над очите си и за пореден път втренчи в лицето й.
