вземе в кръчмата за следобеда. Момичетата й харесваха. Тя харесваше широките им усмивки и доброто им настроение, но повече от всичко харесваше чувството им за свобода, за това, че можеха да правят каквото си искат, без да се тревожат какво би казал някой за това. Лили никога през живота си не беше изпитвала подобно чувство и то й се струваше прекрасно.
— Отиде да поспи няколко часа — отговори Бела. — Нали не искаше да бъде толкова сънен довечера, че да загуби на карти заведението си?
— Не, нищо подобно. Просто се надявах…
— Знам. Всяка жена, която срещне Зак, се надява на това. Но си остава само с надеждата.
— О, нямах това предвид. Аз само…
— Знам съвсем точно какво имаше предвид, но ние с теб няма да стоим цял следобед тук. Ще те заведа да те запозная с моя проповедник. Не се тревожи — каза тя, когато Лили се намръщи. — Той не е толкова стриктен колкото баща ти.
Лили не се чувстваше удобно в строгата дневна на преподобния Харолд Торагуд. Тя осъзна, че така са се чувствали и хората, които бяха идвали да посетят баща й, но това не я накара да се почувства по- добре.
— Лили е отскоро в Сан Франсиско — обясняваше Бела на господин Торагуд.
— Роднини ли имате тук? — попита той Лили.
— Да. Двама братовчеди.
— Познавам ли ги? — поинтересува се свещеникът.
Бела се намръщи, но Лили не забеляза това и му отговори усмихнато:
— Сигурна съм, че ги познавате. — Единият се казва Тайлър Рандолф и е собственик на хотел „Палас“. Другият е брат му Зак Рандолф. Той е собственик на „Малкото райско кътче“ на „Пасифик Стрийт“.
Господин Торагуд се втвърди повече от колосана риза, съхнеща на вятъра.
— Най-настоятелно ви съветвам да нямате никакви взаимоотношения с него — каза той. — Сигурен съм, че баща ви дори не би искал да се познавате с такъв човек.
Лили реши, че не трябва да казва на господин Торагуд, че е избягала от дома си, но и не смяташе да позволява на някакъв непознат да говори по този начин за Зак.
— Не знам какво са ви говорили за Зак, но ако е нещо лошо, то явно са ви информирали погрешно. Той ме заведе при госпожа Холт още когато пристигнах в града. След това ми предложи да ми осигури всичко, от което имам нужда, докато си намеря подходяща работа.
— Сигурен съм, че го е направил, но вие не можете…
— Той се държа много любезно и ми оказа неоценима помощ. Няма да ви позволя да говорите против него.
— Той ти казва това само за твое добро — увери я Бела. — Аз сама щях да ти го кажа, но помислих, че ще е по-добре да го чуеш от господин Торагуд.
— Той може би наистина е искрен в желанието си да ви помогне — съгласи се свещеникът, — но е комарджия и женкар. Ако искате да имате изобщо някаква репутация, ще се държите далеч от него и заведението му.
— Баща ми винаги е проповядвал против хазарта, но сега се чудя дали той знае нещо за това. Казваше, че кръчмите са свърталища на порока и убежища на деградацията.
— Прав е бил.
— Но всички там бяха толкова любезни с мен. — Тя хвърли един поглед на свещеника. — Нямам намерение да разчитам за издръжката си на братовчед си или на когото и да било другиго, но не мога да ви позволя да оплювате Зак след като дори не го познавате лично. Дори баща ми не би направил подобно нещо.
— Бащата на Лили е свещеник — обясни Бела по начин, който показваше, че тя се опитва да успокои духовете, които започваха да се разгорещяват опасно.
Лицето на господин Торагуд буквално грейна.
— Близо ли е паството му? Мисля, че познавам повечето свещеници оттук до Сакраменто.
— Той е в Салем — отвърна Лили.
— Не съм чувал за град с това име.
— Салем е във Вирджиния.
За миг той изглеждаше объркан.
— Да не би да имате предвид онази Вирджиния от другата страна на континента?
Лили кимна.
— Учудвам се, че ви е оставил да дойдете дотук сама.
При тези думи, изговорени с остър тон, тримата в стаята вдигнаха глави и видяха, че там е влязла още една жена, за които Лили предположи, че е госпожа Торагуд.
— Докато тя е под грижите на госпожа Холт, можем да не се притесняваме за нея — увери свещеникът съпругата си, въпреки че усмивката му вече не беше толкова широка както преди. — Ще ви видя ли в нашето паство в неделя? — обърна се той към Лили.
— Нямах време дори да помисля за това — отговори тя. — Малко се бях притеснила да си намеря работа.
— Човек трябва да се сеща първо за църквата — заяви госпожа Торагуд. — Ако направи първо това, всичко останало ще се нареди от само себе си.
Тя говореше също като бащата на Лили.
— Сигурен съм, че тя мисли за църквата, скъпа, но трябва да признаеш, че е доста тревожно човек да няма работа.
— Аз се заех да й потърся работа — каза Бела с определен раболепен тон.
Лили реши, че Бела й харесва повече, когато госпожа Торагуд не е наблизо.
— В такъв случай няма да се тревожа — каза госпожа Торагуд, стиснала устни в някакво подобие на усмивка. — Сега се страхувам, че ще трябва да ни извините. Харолд има уговорена среща.
Лили скочи на крака, преди Бела да успее да удължи посещението им.
— С нетърпение очаквам да чуя проповедите ви — каза тя и протегна ръка първо на госпожа Торагуд, а след това и на свещеника.
— Очаква те нещо великолепно — информира я Бела. — Господин Торагуд е в състояние да накара дори самия дявол да се разтрепери.
— И той ще се разтрепери — заяви Сара Торагуд, чието изражение ставаше все по-кисело с всяка измината минута, — ако успеем да го вкараме в църквата. Какъв е смисълът от всички тези думи, когато хората, които трябва да ги чуят, се клатушкат пияни в някоя уличка или си лежат в леглото?
Лили се зачуди защо беше толкова сигурна, че госпожа Торагуд имаше предвид Зак, както и защо това й беше толкова неприятно.
— Тогава той трябва да излезе и да ги намери — каза Лили.
— Това е невъзможно — отговори й Бела.
— Татко щеше да отиде да ги намери. — Той щеше да намери Зак и да се опита да изгони дявола от него с проповедите си. Лили отново се запита защо това я притесняваше и дали причината не беше в това, че тя харесваше Зак такъв, какъвто си беше. Знаеше, че не е правилно, но това не можеше да промени чувствата й.
— Защо се усмихвате? — попита подозрително госпожа Торагуд.
— Просто си мислех за Сан Франсиско и за това колко се радвам, че съм тук. Градът е толкова красив.
Лили не беше свикнала да изрича лъжи, дори малки, но никой нямаше да я разбере, ако им кажеше истината. Тя си мислеше как госпожа Торагуд нахълтва в спалнята на Зак, разтърсва го, за да го събуди, и открива, че е застанала пред един грешник, който спи чисто гол в леглото си. Тя се изкиска неволно.
— Вие се смеете на съпруга ми, нали? — обвини я госпожа Торагуд.
— Изобщо не смятам, че той е смешен — увери я Лили.
— Добре. Опитите да се спасят душите на тези грешници — тя описа дъга с ръка, за да покаже по- голямата част от жителите на Сан Франсиско, — са сериозна работа. Ние можем да се възползваме от помощта на всеки, който желае да ни помогне.
