близнаците?
— Опазил ме господ! — отвърна Зак. — Аз мразя кравите. Да не говорим за мръсотията, вонята и болките, които човек изпитва, когато е яздил цял ден и е спал на твърда земя.
— Бракът с Йезекия нямаше да е чак толкова лош — отговори му Лили.
— Йезекия! — възкликна Зак. — Че коя рационално мислеща жена би нарекла бебето си с такова име?
Лили се усмихна.
— Йезекия харесва името си. Той смята, че то е напълно подходящо за него.
— А така ли е?
— Да, за съжаление, което е другата причина да не искам да се омъжа за него. Той не изглежда твърде добре…
— Няма как да бъде другояче и да се казва Йезекия — прекъсна я Зак.
— … но е много добър и е абсолютно честен.
— Прилича ми на ужасно скучен човек — заключи Зак.
Лили въздъхна.
— Аз много се възхищавам от него, но той никога не би ми позволил да се науча да танцувам. Мислиш ли, че утре ще мога да опитам да науча друг танц?
Зак беше принуден да признае, че Йезекия може би знаеше някои неща по отношение на Лили. Често едно действие водеше до друго, докато най-накрая човек можеше да се окаже в голямо затруднение и да се чуди как е могло да се случи такова нещо.
— Сигурно не само той е искал да се ожени за теб — каза Зак с надеждата да отклони вниманието й от танците. — Не мога да си представя момиче като теб без тълпа обожатели.
Зак не знаеше защо говореше толкова много за личния живот на Лили и защо се преструваше, че изобщо се интересува от темата. Това не беше типично за него. Той беше толкова объркан, че не знаеше какво върши.
— Татко не позволяваше.
— Баща ти нямал ли е друга работа, освен да те държи под око? Предполагам, че дори и в Салем има по някоя изгубена овца, която трябва да бъде намерена и върната в кошарата.
Лили въздъхна.
— На него не му се налагаше да ме държи под око. На петнадесетия ми рожден ден обяви пред всички в църквата, че божията воля била аз да стана съпруга на Йезекия. Той каза, че на всеки, който се опита да попречи на божествения замисъл, ще му се случат ужасни неща.
— Някой опита ли се?
— Не. Ти щеше ли да опиташ?
— Вероятно не. Предполагам, че би било твърде трудно да се правя на романтичен, докато същевременно се тревожа, че мога да бъда поразен от мълния, чума или от онези мушици, които изяждат всичко.
— Локусти.
— Точно тях имах предвид. Ти каза ли на баща си, че не искаш да се омъжиш за тъпия Йезекия?
— Повтарях му го постоянно, но татко не слуша какво му говорят жените. Той казва, че жените трябва да бъдат гледани, а не чувани.
Зак не отговори нищо, тъй като в града не бе тайна, че и той бе казвал същото.
— Какво беше мнението на майка ти по въпроса? — попита той.
— Тя харесва Йезекия и смята, че с него ще бъда много щастлива.
Зак се облегна назад в стола си и сложи крака върху масата.
— А нямаше ли да бъдеш? Та ти винаги цитираш Библията и разправяш какво казва баща ти.
— Татко смята, че аз съм една бъдеща грешница.
— Ти ли! — извика Зак.
Той се изправи толкова бързо, че разклати силно масата. Кафето му се разля, но той не обърна внимание. Доди избърса течността от масата.
— Някога да си правила нещо, което да не си можела да обявиш на висок глас пред всички в града?
— Обичам да се смея и да ходя на събирания. Обичам хората да ми казват, че съм красива. Искам да танцувам.
— Я какво лошо момиче си била. — А аз дори не подозирах.
Лили се ухили щастливо.
— Знаеш ли, че до днес никога не бях танцувала? Татко ми забраняваше. Йезекия е съгласен с него. Той казва, че съпругата му трябва да бъде безукорна и да бъде пример за всички останали. Освен това казва, че трябва да прибирам косата си под боне, тъй като било грешно да оставям хората да я гледат.
— Той сигурно иска да те има само за себе си и не иска на никого другиго да му идват разни идеи в главата — каза Зак. Косата й можеше да роди какви ли не мисли в главата на един мъж. И на него вече му бяха минали през ума няколко, а той не беше човек, който се интересува коя връзка бе най-подходяща за жена като Лили.
— Йезекия не е такъв човек — възрази Лили. — Той казва, че свещениците не трябва да се поддават на плътското привличане.
Зак едва не се задави.
— Струва ми се, че си се махнала от Салем тъкмо навреме. Не знам какво ще правя с теб, но не мога да ти позволя да се върнеш в такъв град. Изглежда, че всички там са малко луди.
— Според мен точната дума е благочестиви — поправи го Доди. — Всеки мъж, който може да погледне Лили и да каже, че може да устои на плътското привличане, трябва да е или луд, или да му липсват някои важни части от тялото.
— Мислиш ли, че съм красива?
— Разбира се. Всеки мъж би си го помислил.
Зак забеляза блясъка в очите й и веднага се почувства неудобно. Той си бе имал работа с твърде много жени и знаеше какво означаваше това. Лили щеше да поиска от него през следващия половин час да й разправя колко е красива и да обсъжда всяка част от тялото й, сякаш можеше да бъде разглобена и след това отново сглобена. Той никога не бе успял да разбере как някой мъж би се почувствал запленен от чифт мигли; та те не бяха нищо друго, освен няколко малки косъмчета.
— Знаеш ли какво? — каза Зак, преди Лили да му зададе въпроса, за който вече бе отворила уста. — Според мен трябва да посетиш Роуз. Близначките са вече на училище и мисля, че тя ще се зарадва на компанията ти. В Южен Тексас е адски скучно.
— Нямам намерение да ходя в някакво ранчо в Тексас — заяви категорично Лили. — Това е още по- лошо и от живота в Салем.
— Така е — съгласи се Зак. — Живял съм в „Кръг седем“. Дори и кравите се радват, когато напускат ранчото. А какво ще кажеш за Медисън? Той има пет момчета и дори няма да забележи присъствието ти.
— Омръзнало ми е да бъда заобиколена само от мъже. Те си мислят, че целият свят се върти около техните желания.
— Да, точно такъв си е Медисън — съгласи се отново Зак. — Е, няма какво да се прави. Ще трябва да се настаниш при Тейлър и Дейзи в хотела.
— Какъв хотел?
— Тя не може да отседне в „Палас“ — намеси се Доди.
— Че защо не? Това е най-хубавият хотел в Сан Франсиско. По дяволите, това е най-хубавият хотел в целия Запад.
— Това мислят всички, които са имали неколкостотин долара в джоба си — информира го Доди. — Такива хора ли искаш да се въртят около братовчедка ти?
Зак си спомни за последното си посещение в бара на хотела. Ако пратеше Лили там, значеше да я хвърли в бърлогата на семейство лъвове. Тя щеше да бъде погълната преди полунощ.
— Предполагам, че ще трябва да останеш в пансиона на Бела Холт. — Зак стана от мястото си. — Време
