— Ти си още гол! — извика тя и изтича зад един диван, за да се спаси от удушаване, но без да сваля очи от него.
— Разбира се! — извика в отговор Зак. — Как очакваш да спя?
— Облечен в нощница като всеки добър християнин — отвърна Лили. — Покрий се. При шума, който вдигаш, хората могат да се уплашат и всеки момент някой може да нахълта тук.
— По дяволите! — изрева Зак, метна се на леглото и се уви в чаршафа с едно бързо движение. След това седна в леглото и остана втренчен ядосано в Лили. Миг по-късно той стана от леглото и тръгна към нея с бавни и заплашителни стъпки.
Вниманието на Лили бе разделено между надвисналата над нея опасност и мокрото петно на чаршафа. Чаршафът висеше от едното рамо на Зак и се впиваше провокиращо в едното му силно, мускулесто бедро.
Лили отдавна бе забелязала колко привлекателна е мъжката физика, но никога през живота си не я беше виждала толкова отблизо и при такива обстоятелства. Ефектът върху нея беше хипнотизиращ. Съзнанието, че мокрото петно върху чаршафа стигаше чак до слабините на Зак, я парализираше. За нейно щастие, останалата част от чаршафа беше суха и плътна.
— Защо ръцете не са върху очите ти? — изръмжа Зак и черните му очи се впиха в нейните. — Защо коленете ти не треперят и стомахът ти не се обръща?
Лили стисна здраво ръба на дивана.
— Стомахът ми не е съвсем спокоен и не мога да разчитам напълно на краката си, но не смея да си закрия очите, защото се страхувам, че можеш да ми направиш нещо лошо.
— Би трябвало да те изхвърля през прозореца. — Той продължи да настъпва бавно, стиснал здраво чаршафа с едната си ръка.
Лили не смяташе, че Зак говори сериозно — той приличаше на карикатура на мъж, който се опитва да стресне една напълно облечена жена, като същевременно се опитва да запази приличие, покривайки се с чаршаф, — но не му вярваше. Може би той наистина мислеше онова, което бе казал. Двамата бяха сами в стаята, вратата беше заключена и нямаше начин някой да влезе и да й помогне.
— Обичал ли си да се маскираш за празника на Вси светии, когато си бил момче? — попита го тя, търсейки отчаяно начин да отвлече вниманието му.
— За какво говориш, по дяволите?
Зак изглеждаше, сякаш мисли, че тя не е съвсем с ума си, но Лили нямаше нищо против, тъй като той бе спрял да се приближава към нея.
— Приличаш на призрак. Винаги съм искала да се маскирам като призрак, но татко не ми позволяваше. Той казваше, че това е езически обичай.
— Мисля, че двамата с баща ти сте откачени — заяви Зак, който се бе отказал от опитите си да сплаши Лили. — А сега се разкарай оттук и ме остави да се наспя.
— Не можеш да си легнеш — каза Лили, като внимаваше да стои по-далеч от него. — Ти обеща, че ще ми помогнеш да си намеря работа. Не съм сигурна с какво се занимават хората в Сан Франсиско, но се съмнявам, че знам нещо за това. Може би ще ми бъдат необходими няколко дни, докато си намеря работа, която мога да върша. Имам пари само за една седмица. Дори по-малко. Така че, както сам виждаш, трябва да започнем веднага.
— Винаги ли говориш толкова много и такива безсмислици?
— Само когато съм нервна. Или когато се намирам в една стая с гол мъж — добави тя.
— Често ли ти се случва?
— Постоянно. Всички са нервни, когато татко е наоколо.
— Имах предвид дали ти се случва често да бъдеш в една стая с гол мъж…
— Такова нещо не ми се е случвало никога. Тръпки ме полазват, когато си го помисля. Не виждам как някой може да харесва подобно нещо.
Това не беше съвсем вярно. Тя имаше смътното чувство, че да бъде в една стая със Зак може да се окаже доста вълнуващо преживяване, но не смяташе да му казва това. Много добре знаеше какво ставаше между мъжките и женските животни, но също така беше научена, че да прави нещо такова извън границите на свещения брак ще я прати в ада. Лили не смяташе, че вярва на тези приказки, но и не изпитваше голямо желание да провери верността на теорията си.
— На мъжете им харесва, както и на много жени. — Зак се приближи още малко към нея. — Искаш ли да ти обясня защо?
В съзнанието й внезапно се появи Зак, който скача от леглото, както майка го е родила.
— Мога да предположа — отвърна Лили едва чуто.
— Мога да изтрия всичките ти съмнения, ако искаш.
— Онова, което искам, е да се облечеш и да ми помогнеш да си намеря работа.
Двамата започнаха да обикалят дивана с танцовите стъпки на дуелисти.
— Доста безинтересен начин да си прекарам сутринта. Ако е необходимо да стана от леглото си толкова рано — а по всичко личи, че ще се наложи, — поне трябва да получа някаква награда за усилията си.
— Ще получиш удоволствието от това, че си ми помогнал при нужда.
— Надявах се на нещо по-конкретно. — Той се приближи още малко.
Лили се измъкна далеч от него зад една маса и два стола.
— Осъзнавам, че ми се подиграваш и се опитваш да ме накараш да си платя за това, че те събудих. Знам, че няма да ми направиш нищо лошо, но наистина ми се иска да спреш да говориш такива неща, пък било то и на шега. Твоите думи ме тревожат.
Зак се спря.
— Как можеш да ме будиш в такъв небогоугоден час и същевременно да ме обвиняваш, че се забавлявам? Как изобщо си успяла да влезеш тук? Нали заключих входната врата. Той отиде до вратата и натисна дръжката.
— Заключена е — заяви Зак и отново започна да се приближава към Лили. — Как влезе тук?
Погледът й неволно се отмести към вратата на банята.
— Откъде разбра, че има и друга врата?
— Тя си стоеше там, в дъното на коридора. — Лили отстъпи зад една маса. — Все трябваше да води на някъде.
— Кой ти каза за вратата?
Той отново беше започнал да се приближава. Лили отстъпи.
— Че защо трябва някой да ми казва? — Тя отстъпи зад дивана, озова се до леглото и бързо се върна от другата страна на дивана.
— Кажи ми или обещавам да излея цяла кана с вода върху теб.
Лили се усмихна, въпреки че съвсем не й беше до смях.
— Доди. Според мен тя искаше да разбере дали мога да те събудя, без да ме убиеш.
— Би трябвало да ви удуша и двете — каза Зак с изражение на човек, който сериозно обмисля тази възможност.
— Докато решаваш какво да правиш, може би трябва да се облечеш. Съмнявам се хората, които удушават други хора, да го правят увити в чаршаф. Как ще си държиш чаршафа, ако си хванал врата ми с две ръце?
Зак се изсмя и Лили подскочи.
— Ти си луда, а и аз сигурно съм откачил, щом още говоря с теб. Но тъй като вече съм буден, защо не слезеш долу като добро момиче, докато се облека?
— Предпочитам да те изчакам тук, ако нямаш нищо против.
— А ако имам нещо против?
— Не виждам защо — отвърна Лили, като отбягваше погледа му. — Ти ще бъдеш в банята, а дрехите ти са в стаята зад банята. Дори няма да ме видиш, докато не се облечеш.
— Това не е истинската причина, нали?
Той отново бе започнал да се приближава към нея. Лили отстъпи назад. Тя не знаеше какво очакваше, че ще направи Зак, ако успее да я хване, но не й се искаше да разбере.
Още по-малко й се искаше да разбере какво щеше да направи тя самата. Мисълта за големите му ръце
