— Ако в главите на хората, които стават, рано се въртят само такива мисли, то аз се радвам, че спя до късно. Кръчмата ми е последното място, където ще работиш.
— Защо?
— Защото всички ще те вземат за кръчмарско момиче.
— Но аз ще бъда точно такава.
— Да, но вътрешно не си такава. Момичетата, които работят по заведенията, харесват грубите мъже или поне нямат нищо против тях и знаят как да се оправят. Много от момичетата пият, играят хазарт и приемат мъже в стаите си. Моите момичета не го правят, но за другите това е нормална практика. Ти никога няма да можеш да бъдеш като тях, затова престани да спориш с мен. От слънцето ме заболяха очите, а от това ме заболява и главата. Стисни устни, опитай се да изглеждаш кисела като лимон и ела да видим дали ще успеем да убедим госпожа Рипъл да ти даде работа в магазина си.
Това не им се удаде. Госпожа Рипъл каза, че има двама синове и един племенник, които работят в магазина й, и няма никакво намерение да ги превръща в зяпащи глупаци. Собствениците на съседните два магазина казаха, че нямат нужда от помощ в момента. Зак се съмняваше дали те щяха да наемат Лили, дори и да имаха нужда от помощ.
Първият магазин беше за месни продукти и беше собственост на един дебел веселяк и слабата му женица. Погледите, които тя хвърляше на Лили, не можеха да бъдат наречени доброжелателни. Другият магазин беше собственост на една фурия с пъпчиво лице, която говореше с френски акцент и се опитваше да продава хляба на клиентите си, докато същевременно ги гледаше така, сякаш би предпочела да им пререже гърлата. Зак изобщо не се изненада, когато тя им показа вратата под съпровода на думи, които той реши, че са галски ругатни.
— Това няма да бъде лесно, нали? — попита Лили.
— Изглежда, че не питам на подходящите места — призна си Зак.
Той вече се беше събудил достатъчно, за да превъзмогне яда си, че не го бяха оставили да се наспи. Мозъкът му вече бе започнал да функционира достатъчно добре, за да му позволи да осъзнае, че около неговото заведение нямаше подходящи работни места за Лили. Ако не бе бързал толкова да се отърве от нея, щеше да е осъзнал това отдавна и едва ли би си загубил времето. Пък и колкото по-далеч от кръчмата му работеше ТЯ, толкова по-малка беше вероятността да му досажда.
Но дори когато започнаха да търсят в подходящата част на града, усилията им останаха напразни. Изглеждаше, че никой няма нужда от повече работници.
— Никой не иска да я наеме — каза Зак на Бела Холт, когато върна Лили в пансиона. — Ако не успее да си намери работа, ще се наложи да се върне във Вирджиния.
— Няма да го направи — отвърна Бела. — Снощи си поговорих с нея и разбрах, че твърдо е решила да остане тук.
— Знам — каза мрачно Зак. — Тя дори поиска да я взема на работа в кръчмата.
— Ти какво й каза?
— Отказах. Ти какво си мислеше, че ще направя?
— С теб човек никога не знае.
— Ти за луд ли ме имаш?
— Не, само за егоист. Предположих, че може да решиш, че тя ще привлече повече клиенти.
— И сигурно така ще стане — каза Зак, — но те ще прекарват времето си, като я зяпат, а не като играят хазарт.
— Винаги мислиш само за себе си, нали?
— По дяволите, Бела! Цял ден мисля само за Лили. Дори реших да не й позволявам да започне да работи като готвачка или чистачка.
Бела направи гримаса на отвращение.
— Знам защо не е успяла да си намери работа.
— Защо?
— Защото ти си бил с нея.
— Че какво ми има?
— Я се погледни. Черно сако, мустаци, цилиндър, безупречна бяла риза, вратовръзка и такова хубаво лице, че чак изглежда грешно.
— Че какво му е лошото на всичко това? — попита Зак, който не виждаше какво може да възрази по описанието на Бела.
— Никой не би си помислил, че една жена, която върви с теб, е невинна. Те ще хвърлят само един поглед и ще бъдат сигурни, че…
— Няма нужда да го казваш — прекъсна я Зак, като се надяваше, че това обяснение не бе хрумнало и на Лили. — Предпочитам да започнеш да мислиш как да убедим някой почтен гражданин да я вземе на работа.
— И какво ще получа в замяна?
Зак бе чувал този въпрос толкова много пъти, че можеше да отговори почти без да се замисля. Повечето жени, които познаваше, се задоволяваха да приемат подаръци и пари, а може би и вниманието му за определено време. Но откакто Бела се беше превърнала в почтена гражданка, той не знаеше какво може да очаква от нея.
— Няма да намаля лихвата по заема ти — каза той.
— Не съм искала това от теб.
По изражението на лицето й и стегнатата й стойка Зак усети, че тя бе възнамерявала да му поиска точно това.
— Спри да се мъчиш да изглеждаш като мормонка и ми кажи как мога да намеря подходяща работа за Лили.
— Няма да я намериш ти, а аз. Срещу заплащане.
— Колко?
— Едноседмична такса за стая и храна за всеки ден, който ми отнеме търсенето.
Дяволски скъпо, но твърде евтино, щом така щеше да може да се наспи.
— Става. Можеш ли да започнеш преди девет часа утре сутринта?
— Защо? Никой не отваря преди десет.
— Тогава трябва да направиш нещо, за да й създадеш работа. Накарай я да си смени дрехите половин дузина пъти или да си оправи косата по една дузина различни начини.
— Защо?
— Ако не й уплътниш времето, тя отново ще дойде да ме събуди.
— Да те събуди ли?
— Тя нахълта в спалнята ми преди десет часа тази сутрин. Спал съм по-малко от три часа и съм толкова скапан, че дори се опитах да убедя онази жена с лице на риба да я вземе на работа.
— Госпожа Буланже ли?
— Същата.
Бела избухна в смях. За миг на Зак му се стори, че вижда старата Бела. Той харесваше старата Бела повече, но тя имаше нужда да живее почтено, а той имаше нужда от нейната почтеност заради Лили.
— Иска ми се да бях видяла това — каза тя.
— С удоволствие бих те видял на мое място — отвърна Зак. А сега мисля да си тръгна, преди Лили да слезе при нас и да ми намери някаква друга работа. Ако не поспя поне няколко часа, до утре сутринта може да загубя дори ризата си.
— Винаги можеш да се откажеш от хазарта.
— Започваш да говориш като Роуз.
— Тя е умна жена.
— Затова се държа колкото мога по-надалеч от нея. Утре искам да ми кажеш как се оправяш с Лили.
След това Зак се измъкна от пансиона.
— Къде е Зак? — попита Лили, когато слезе на долния етаж. Тя се беше надявала да го убеди да я
