— Сигурно знаеш, че и жените пият.
— Не, всъщност не го знаех.
— Зак не одобрява това, но никога не казва нищо. Мисля, че точно затова всички го обичаме толкова много. Без значение какво сме направили, когато той каже, че всичко е забравено, наистина го мисли. Понякога си мисля, че той изтрива тези неща от мозъка си, за да ни вижда такива, каквито би искал да бъдем. — Доди наля голяма порция от тъмната течност в една чаша. — Такива, каквито бихме искали да бъдем — добави тя.
— Не е необходимо да ми разказваш за това — каза Лили.
— Напротив. Зак никога няма да се промени, нито към по-добро, нито към по-лошо. Ако го вземеш, трябва да го приемеш такъв, какъвто си е.
— Аз нямам никакво намерение да го вземам, нито пък той мен.
— Засега да, но скоро това ще се промени.
Доди отпи от чашата си. Цялото й тяло потръпна.
— Господи, колко обичам това нещо.
— Но как можеш да го обичаш, след като те кара да трепериш?
— Много хубави неща могат да те накарат да се разтрепериш цялата.
— В това няма никакъв смисъл.
— Някой ден ще го разбереш.
Лили искаше да получи някакво обяснение на последните й думи, но Доди се бе втренчила в чашата си и мислите й очевидно се бяха върнали към някакво трагично събитие. Тежестта на спомена я караше да изглежда много по-стара.
— Това се случи в едно малко миньорско градче в хълмовете на Калифорния. Името му няма значение. Бях на осемнадесет години и нямаше нищо, което да не бях видяла или извършила. Живеех с един гаден грубиян, който ме биеше, когато беше пиян. Не ми пукаше. Аз бях по-пияна от него.
Тя отпи отново от брендито.
— Забелязах Зак, когато той се появи в града. Нямаше жена, която да не го бе забелязала, но никога не съм предполагала, че той може да забележи мен. И до днес не знам защо стана така.
Доди млъкна. Тя беше обърната встрани от Лили, но Лили усещаше, че събеседничката й е обзета от силни чувства.
— Един ден, когато Бил Сетър го нямаше — това е мъжът, с когото живеех, — Зак дойде у дома и ме попита дали не искам да работя в заведението му. Не можех да повярвам, че говори сериозно. Казах му да върви по дяволите и се напих много по-здраво от обичайното. Същата нощ Бил ме наби и ме изхвърли на улицата.
Тя отпи от чашата си.
— Зак ме намери и ме заведе в стаята си. Той се грижеше за мен, хранеше ме, даваше ми толкова алкохол, колкото да не ми позволи да откача. В продължение на пет дни не се виждах с другиго, освен с него. Знаех, че не мога да остана при него. Когато му казах това, той не ми отговори нищо. Само взе едно огледало и ме накара да се огледам в него. Когато го направих, не можах да позная лицето, което ме гледаше отсреща. Беше насинено и нарязано, толкова подуто, че едното ми око едва се отваряше. Той ме попита на колко съм години. Каза, че ако се върна при Сетър, няма да доживея до двадесет. Каза, че ще ми даде работа, ще ми помогне да си оправя живота и ще ми помага във всичко, стига да не искам да се върна обратно.
— Мислих дълго за предложението му. Мисля, че бях по-уплашена да не разочаровам Зак, отколкото от това да бъда пребита от Сетър. Беше ми необходим още един ден, за да събера достатъчно смелост и да кажа на Сетър, че го напускам.
Тя направи няколко крачки в стаята, но държеше гърба си обърнат към Лили.
— Не исках Зак да каже това на Сетър, защото се страхувах, че Бил може да го нарани. Трябваше да се тревожа повече за себе си, но не го направих. Той ме преби почти до смърт. След това тръгна да търси Зак. Не знам как успях да го направя, но го последвах. Сетър нахълта в кръчмата, която Зак имаше по това време, като викаше, че ще го убие. Зак просто се изправи и го покани да опита. Сетър извади нож, но Зак успя да му го отнеме. След това Зак го преби така, че Бил вече не можеше да се държи на крака. За миг се уплаших, че Зак може да го убие, но той само го изхвърли на улицата и му каза, че ако още веднъж се върне да ме търси, ще го убие.
Доди отпи отново от чашата си и се обърна към Лили.
— Предупредих го, че Сетър ще се върне отново и вероятно ще бъде въоръжен, но Зак ми каза да не се тревожа. Мина почти един месец, преди това да се случи. Сетър се появи на вратата с една двуцевка, като викаше, че ще издуха Зак на милион парченца. И днес като се сетя какви заплахи изричаше тогава, ме побиват тръпки.
— Посетителите започнаха да се мятат през врати, прозорци, криеха се зад всичко, което успееха да намерят. Край мен пищяха жени. Сетър каза на Зак, че първо ще разруши заведението, а след това ще убие и него.
Доди надигна отново чашата си.
— Той започна да стреля по огледалата, масите и столовете. Зак просто си стоеше на мястото и го наблюдаваше. Това направо вбеси Сетър. Той насочи двуцевката към мен. Бях толкова уплашена, че не можех да се помръдна. Зак му каза, че ако дори си помисли да натисне спусъка, ще го убие. Сетър се изсмя. Той завъртя пушката встрани и изпразни двете цеви в стената. Част от сачмите рикошираха от стената и се забиха в гърба ми. Когато видя кръвта, Сетър се разсмя още по-високо. Зак спокойно извади един малък револвер от джоба на сакото си и го застреля.
Доди изпи остатъка от брендито си на един дъх.
— Сега вече знаеш защо съм готова да направя всичко за него, докато съм жива.
Лили я гледаше, без да може да помръдне от мястото си.
— Само недей да излизаш сега и да очакваш да го видиш в блестяща рицарска броня — предупреди я Доди, — защото няма да стане. Понякога си мисля, че той всъщност е двама души едновременно. През по- голямата част от времето Зак е такъв, какъвто го виждаш — егоистичен, мързелив комарджия с голям късмет, който не се интересува от нищо, освен от това как да си прекара добре времето. Но когато стане напечено, той се превръща в съвсем друг човек.
— Не ми харесва, когато е толкова жесток — каза Лили.
Доди остави празната чаша на масата.
— Зак е твърде мързелив, за да харесва насилието, но не се страхува да го използва. — Тя се загледа в Лили. — Това противоречи на твоите разбирания, нали?
Лили кимна.
— Тогава по-добре направи, както ти каза Зак, и се върни у дома си.
— Няма да го направя. Колко пъти трябва да го повтарям?
— В такъв случай трябва да свикнеш да приемаш насилие, то от време на време. Мъжете като Зак пречат на онези тримата и хората като тях да се възползват от всяка жена, която поискат. Е, стига толкова уроци за един ден. Трябва да отида да видя какво става с малката ти приятелка. Зак е онзи, който ще спечели сърцето и вечната й вярност, но аз съм тази, коя то ще трябва да измисли какво да правим с нея.
Доди излезе, но Лили остана в кабинета. Трудно й беше да осъзнае онова, което беше чула преди малко. Тя вярваше, че Зак беше способен да защити една жена, дори ако така щеше да се изложи на опасност. Но да убие човек, пък било то и мъж, който е възнамерявал да убие другиго! Това разтърсваше Лили до дъното на душата й. Бе научена да прави всичко по силите си, за да спаси човешкия живот, без значение колко беше деградирал той. Сега й се струваше невероятно, че някой като Зак можеше да отнеме хладнокръвно нечий живот.
Тя си каза, че той бе постъпил така, за да спаси живота на Доди, а вероятно и своя. Лили можеше да разбере това. Беше достатъчно честна, за да признае пред себе си, че на негово място сигурно би постъпила по същия начин, ако бе имала оръжие и ако бе знаела как да го използва.
Но това не намаляваше шока. Зак беше убил човек. Тя чудеше дали Сетър беше единственият мъж, който бе загинал от ръката му.
