Лили беше уволнена за втори път и не смееше да каже на Зак. Това щеше да му даде още едно основание да настоява тя да се върне във Вирджиния.
— Мога да го набия заради теб — предложи единият от мъжете, които я придружаваха до пансиона на Бела.
— Не мисля, че това ще реши проблема.
— Това ще го научи да не уволнява една толкова красива жена — каза другият.
— Кой друг би привлякъл толкова много клиенти в магазина му? — попита третият.
— Точно това е проблемът — обясни Лили. — Той се опитваше да продава книги. Вие колко книги сте прочели?
— Една — каза първият мъж. Останалите десетина очевидно не бяха прочели нито една.
— Но ние купувахме много — възрази един от тях. — Мисля, че трябва да изгорим магазина му.
— Не! Вината не е негова.
— Със сигурност не е и твоя. Ти си най-хубавата продавачка на книги в Сан Франсиско.
Когато Лили се прибра, Зак я очакваше на верандата на пансиона. Тя не знаеше дали се радваше повече от това, че той беше дошъл да я види, или беше ужасена от това, че щеше да види всички тези мъже, които я следваха по петите.
— Тълпата става все по-голяма с всеки изминат ден — каза Бела. — Махайте се — извика тя на мъжете. — Тя си е вече у дома.
— Откога продължава това? — попита с раздразнение Зак, когато Лили изкачи стълбите.
Лили не знаеше дали трябва да се чувства радостна или обидена. Досега тя не се беше притеснявала как ще се прибере с у дома си.
— Те ми съчувстваха. Господин Хорнадей ме уволни пред очите им и ако не им бях позволила да ме изпратят, можеха да му направят нещо лошо.
— Пак ли са те уволнили? — попита Зак, докато двамата влизаха в дневната.
— Този път наистина се постарах. Не се усмихвах на мъжете и не ги окуражавах да стоят и да си говорят с мен. Казвах им, че ако не се махнат, ще загазя. Това обаче сякаш ги караше да остават по-дълго.
— Не съм изненадан — каза Зак.
— Какво ще правиш сега? — попита я Бела.
— Ще си потърся друга работа. Какво друго мога да направя?
— Можеш да се върнеш във Вирджиния — предложи Бела.
— Не можеш ли да ми помогнеш да си намеря нова работа?
— Вече ти помогнах, но и двата пъти те уволниха.
— Може би трябва да й потърсиш работа на място, където няма мъже — предложи Зак.
Бела се разсмя.
— Няма такова място в Сан франциско.
— В Салем никога не съм имала такива проблеми — каза Лили.
— Предполагам, че положението на баща ти в обществото те е защитавало по начин, който едва сега ще успееш да оцениш.
Напоследък Лили бе чула доста истини, които би предпочела да не знае. Тази беше поредната.
— Ти не смяташ, че ще успея да се оправя в Сан Франсиско, нали? — обърна се тя към Бела.
— Така е. Първо, ти не знаеш нищо за хората тук. Доверяваш се на всички, а не трябва да се доверяваш на никого, особено на мъжете. Второ, нямаш никакви умения. Как смяташ да се издържаш сама? Трето, ти си точно онзи тип жена, която мъжете ще преследват, докато не получат онова, което искат.
— От мен няма да получат нищо — сопна се в отговор Лили. Тя не си спомняше някога през живота си да се беше ядосвала толкова силно. Лили знаеше, че има да учи още много, знаеше също и че беше доста доверчива и мислеше най-доброто за всеки. Но да бъде отписана като пълна некадърничка само след една седмица престой в града беше твърде много.
— Ще се справя — каза Лили и вирна предизвикателно брадичка. — Никой в семейството ми не се е провалял. Татко казва, че хората се провалят, защото са твърде мързеливи, за да работят усилено. Е, аз не съм мързелива. Ще си намеря работа, дори ако трябва да си я търся сама, и когато я намеря, ще я задържа за повече от два дни. Ще остана в Сан Франсиско. Ще се справя.
— Е, можеш да мислиш за това утре — каза Зак. — Тази вечер Тайлър ни е поканил в хотела.
Лили усети прилив на щастие. Тя беше очаквала от него да започне да я поучава, да се опита да я убеди да се върне във Вирджиния. Вместо това той щеше да я заведе на вечеря. Зак никога не я беше водил никъде. След тази новина денят не й се струваше толкова черен.
— Всъщност, Дейзи ми заповяда да те взема с мен — призна Зак. — Тя смята, че не се грижа добре за теб.
— Което си е вярно — заяви Бела. — А сега си тръгвай. Лили трябва да побърза, ако иска да се изкъпе и да се облече, преди да дойдеш да я вземеш.
— Не е нужно да се престараваш — каза Зак на Лили. — Ние просто ще отидем на вечеря.
— Само един мъж може да каже, че покана за хотел „Палас“ е просто отиване на вечеря — отвърна му остро Бела.
Лили беше сигурна, че хотел „Палас“ беше най-високата сграда в целия свят. Той се извисяваше над всички останали сгради в града, имаше шест етажа и заемаше цяла пресечка. Очите й се разшириха от удивление, когато таксито премина под огромната арка в средата на сградата. Тя се озова в павиран кръгъл вътрешен двор.
В средата на двора имаше огромна палма. Когато Зак й помогна да слезе, тя се огледа с удивление. Навсякъде около нея се виждаха балкони, наредени един над друг, и тя трябваше да извие врат нагоре, за да види върха. Дворът беше покрит от стъклен покрив, през който влизаше слънчевата светлина.
— Тайлър сигурно има най-големия хотел в света — каза Зак. — Изхарчи всичко до последния си цент, за да го построи. Струваше му пет милиона долара.
Лили не бе и предполагала, че някой може да има толкова много пари.
— Джордж се страхуваше да не се разори, но аз му казах, че идеята е толкова тъпа, че може да се окаже печеливша. Така и стана. Тайлър има осемстотин стаи и всички са пълни.
Лили бе загубила ума и дума. Тя се остави Зак да я въведе в главното фоайе. Мраморни колони поддържаха тавана, който се извисяваше на шест метра над главата й. Фоайето беше толкова голямо, че ако беше поле, щеше да роди толкова зърно, че да изхрани всички крави в Салем в продължение на една година.
Лили изпита облекчение, когато Дейзи се появи от един от малките кабинети.
— Не бях сигурна, че ще дойдете — обърна се тя с усмивка към Зак.
— Аз винаги изпълнявам заповедите на семейството.
— Когато ти изнася.
— Ами, да — отвърна ухилено Зак.
Лили започваше да се чувства нервна. По време на посещението си във Вирджиния Дейзи й се беше сторила толкова обикновена, но сега, когато я виждаше като собственичка на този огромен хотел, тя й се струваше съвсем друга.
— Запознай ни, Зак — каза Дейзи.
— Вие с Лили вече се познавате. Запознахте се преди четири години.
— Тя се е променила много. Нямаше да я позная.
— Това е Лили Стърлинг. Тя ни е някаква братовчедка. Снаха ми, Дейзи Рандолф.
— Радвам се, че се виждаме отново — каза Дейзи. — Надявам се, че ще ме посещаваш често. В Сан Франсиско може да бъде доста скучно понякога.
— Заради твоята безопасност — обърна се Зак към Лили, — трябва да знаеш, че Дейзи има две малки чудовища, които нарича свои деца, и ги крие някъде тук. Надявам се, че тази вечер те ще останат вързани, със запушени уста и скрити в някое подземие на хотела.
— Те вече вечеряха и си легнаха — успокои го Дейзи, без да сваля поглед от Лили. — Надявам се, че няма да ви притесняват.
— О, не — увери я Лили. — Аз обичам децата.
