оставен на тротоара. — По-добре решавай веднага. Това ще привлече много внимание.
— Мога да се преместя в друг пансион — предложи Лили. — Все има някое място, където никой не е чувал за мен. Не е необходимо да бъде толкова хубав. Аз…
— Няма да стане — прекъсна я Зак. — Ще те заведа в хотела на Тайлър.
— Моля те, не ме пращай там! — помоли се Лили. — Дейзи ми харесва много, но в такава огромна сграда ще се чувствам ужасена. Там всички ме гледаха отвисоко.
Тя се опита да не го показва, но страхът в очите й не можеше да бъде скрит.
— Според мен тя трябва да остане тук — намеси се Доди. — Поне за тази вечер.
— Да, моля те — подкрепи я Лили. — Няма да ти създавам главоболия.
Облекчението й беше очевидно, но Зак усети как го обзема напрежение.
— Няма къде да спиш. Всички стаи са заети.
Но не това беше истинският проблем. Жена като Лили нямаше работа на място като „Малкото райско кътче“. Въпреки че той се опитваше да защити своите служителки, жените, които работеха по кръчмите, имаха лоша репутация. Това, без съмнение, щеше да се отрази и на Лили.
— Хотелът е идеалното място за теб — настоя Зак. — Дейзи ще се погрижи добре.
— Сигурна съм, че е така — отвърна Лили, — но тук ще се чувствам много по-удобно. Имам нужда само от място, където да спя. Обещавам, че…
— Но ние нямаме свободни легла — прекъсна я отново Зак. На лицето й се изписа унило изражение.
— В „Палас“ ще ти хареса — увери я Зак. — Ти видя само трапезарията. Трябва да видиш и останалото. На света няма нищо подобно на хотела на Тайлър. Ще ти бъдат необходими дни, докато свикнеш да не зяпаш всичко.
— Това може да го направи някой друг път — каза Доди вдигна един от куфарите и подаде по-малкия на Лили. — Точно сега тя има нужда да бъде сред приятели. — След това хвана Лили под ръка и се обърна към входната врата.
— Но тя няма къде да спи — възрази Зак.
— Знам идеалното място — отговори му Доди. — А сега спри да мърмориш и накарай някой да внесе останалата част от багажа й.
Зак измърмори нещо под мустак, докато тръгваше да направи онова, което му каза Доди. Струваше му се, че бе прекарал целия си живот като бе изпълнявал онова, което му бяха казвали жените. Първо майка му, след това и Роуз. Сега, когато беше достатъчно голям и можеше да прави онова, което иска, той изпълняваше каквото му кажеха първо Лили, а след нея и Доди. Нещо не беше наред тук. Но ако беше така, защо тогава бе тръгнал да се погрижи за багажа на братовчедка си?
И къде, по дяволите, смяташе Доди да настани Лили? В цялото заведение нямаше нито едно свободно легло. Единственото свободно място беше неговият килер.
— Проклятие! — възкликна Зак, който внезапно осъзна какво точно възнамеряваше да направи Доди. — Ще й извия врата!
Той нахълта гневно през входната врата и си проправи път през залата, без да спира да засипва Доди с проклятия.
Клиентите вдигаха очи, поглеждаха към съседите си по маса, свиваха рамене и отново насочваха вниманието си към игрите.
— Не мога! — възрази Лили и се дръпна от вратата, сякаш тя водеше към преизподнята, за която баща й я бе предупреждавал толкова често. — Зак ще ме убие.
— Няма. Пък и това е единственото свободно място.
— А той къде ще спи?
— Нека да върви да спи в големия хотел на брат си. Повярвай ми, той няма да сънува кошмари от това, че хотелът прилича повече на двореца на някой от онези ужасни шейхове, султани или както там се наричат онези мъже, които слагат за пазачи на жените си мъже, на които са им отрязани някои части на тялото, които няма да спомена, и които се разхождат увити в чаршафи.
— Но не е правилно аз да заема неговата спалня. Няма да мога да мигна. — Тя посочи към леглото. — Зак спи гол в това легло.
— Не знам какво те притеснява толкова. Това е най-хубавото легло в къщата.
— Но е леглото на Зак. Цяла нощ ще си мисля, че тялото ми се докосва до местата, които е докосвало неговото тяло.
— Нищо не мога да направя, щом имаш похотливи сънища — подкачи я Доди. — Въпреки че ако сънуваш такива неща, тук е най-подходящото място за това.
— Доди! Как можеш да говориш така! — възкликна Лили с пламнало лице.
— Значи му е времето да започнеш да ги сънуваш — отвърна другата жена И бутна Лили в спалнята. — Една жена, която се държа толкова добре, колкото се държа ти, заслужава от време на време да сънува хубави неща.
— Ти сънуваш ли такива сънища? — поинтересува се Лили, която бе толкова любопитна, че забрави, че е шокирана. Тя бе изпитала такъв срам, когато веднъж бе сънувала такъв сън, че не бе казала на никого за това. Но ако Доди сънуваше същите неща, то те едва ли бяха толкова лоши.
— Аз сънувам неща, които могат да опърлят веждите на баща ти — отвърна Доди.
Лили се ухили.
— Някой ден, когато станеш по-опитна, ще ти ги разкажа.
— Аз вече съм придобила повече опит — каза Лили. — Разкажи ми сега. — Никой никога не й бе дал някакво обяснение за физическата природа на жената и тя не смяташе да изпуска тази възможност.
В коридора се чу звук от тежки стъпки.
— По-късно — каза Доди и я побутна напред в стаята, докато Лили не се спъна в леглото и не падна върху него. — Точно сега трябва да защитим територията ти.
Лили започна да се изправя.
— Но аз не…
— Аз обаче искам. — Доди я бутна обратно върху леглото в мига, в който Зак влезе в спалнята.
— Ставай от леглото ми! — извика той.
Лили се опита да стане, но Доди не й позволи.
— Не.
— Доди Мичъл, това е моето легло. Ако искаш да й намериш място за преспиване, можеш да й отстъпиш твоето легло.
— Това смятах да направя отначало, но осъзнах, че идеята не е толкова добра. Ти не можеш да останеш тук, без значение къде ще преспи тя. Затова е по-добре тя да спи в твоето легло. Ти можеш да прекараш нощта в хотела.
— И защо не мога да остана тук?
— Защото ще съсипеш репутацията й.
— Не ставай смешна. Аз винаги си спя тук, а това място е пълно с жени.
— Искаш ли и тя да има репутация като нашата? — попита го Доди.
Зак се почувства, сякаш е бил прегазен от парен локомотив. Незабавно осъзна, че не можеше да направи нищо, с което да застраши репутацията на Лили, но, от друга страна, не искаше Доди и останалите момичета да си мислят, че той не цени също толкова и тяхната репутация. Те просто бяха различни и толкова. Само че той не знаеше как да каже това. Джордж беше единственият човек в семейството му, който можеше да се изразява с лекота. Останалите просто изръсваха някоя глупост и след това се оправяха с последствията.
— Не искам да направя нищо, което би навредило на репутацията на когото и да било — отговори Зак, — но не виждам какво общо има това с отказването ми от собственото ми легло.
— Ти можеш да отседнеш в хотела и никой няма да каже нищо. Лили обаче не може да го направи. Кора Мей напуска в края на седмицата. Тогава ще можеш да се върнеш в стаята си.
Зак осъзна, че да се премести в хотела за няколко дни означаваше, че щеше да спи колкото си иска. Лили едва ли щеше да отиде чак дотам, за да го събуди. Не мислеше, че щеше да го направи.
Въпреки това не беше доволен. Не му харесваше идеята да бъде далеч от кръчмата си по цял ден,
