виждаше като застаряващ собственик на верига от преуспяващи игрални зали в цялата страна, нито пък защо се притесняваше, когато се видеше заобиколен от тълпа от жени без лица, които прекарваха живота си, пеейки и танцувайки.
Той извади една пура, отряза края й и я запали. Роуз казваше, че това е мръсен навик, но него не го интересуваше какво, говореше Роуз. Зак не искаше нито една жена да му казва какво да прави, какво да мисли или как да се чувства. Той отхвърли чувството, че води застоял живот, което го беше обзело, и се отърси от съмненията, които само преди няколко секунди го бяха накарали да се усъмни в живота, който бе водил през последните осем години.
Зак беше онова, което искаше да бъде, и живееше така, както бе искал да живее. Дори братята му понякога изпитваха съмнение. Това беше всичко.
Облекчен, че съмнението беше изчезнало, той всмукна от пурата си и издуха дима в нощния въздух. Едва тогава Зак забеляза таксито, което бе спряло пред заведението му, и жената с подобна на ореол коса, която слизаше от него.
— Лили! — възкликна той и се задави от дима. — Какво правиш тук, по дяволите?
— Аз я изгоних — отговори му Бела Холт, която също слезе от таксито. — Водя я при теб.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Лили изглеждаше сломена. Зак никога не я беше виждал толкова съкрушена, толкова неуверена, толкова нерешителна. Тя приличаше на дете, което е било наказано в училище и знае, че когато се прибере вкъщи, положението ще се влоши още повече.
Зак се ядоса и това беше един от малкото пъти в живота му, когато не мислеше само за себе си.
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? Платих ти достатъчно.
Бела не му отговори веднага. Тя бе твърде заета да дава нареждания на кочияша да свали багажа на Лили.
— Вината е моя — каза Лили.
— И какво толкова си направила, че Бела те е изгонила на улицата?
— Аз не съм я изхвърлила на улицата — възрази Бела и насочи вниманието си от багажа към Зак. — Просто я предавам на теб.
— Уволниха ме — каза Лили.
— О, не отново!
— Това е за четвърти път — информира го Бела. — Сега вече никой няма да я наеме.
— Нямам достатъчно пари за наема — каза Лили.
— Ако само в това е проблемът… — започна Зак.
— Това не е всичко — прекъсна го Бела. — Да не мислиш, че ще я изгоня просто защото не може да си плаща наема, особено след като знам, че има братовчед, който разполага с повече пари отколкото може да изхарчи?
— Тогава защо го правиш?
— За това, че дава лошо име на пансиона ми.
— Мислех, че тя придава на мрачния ти мавзолей малко по-изискан вид — каза Зак.
— Мислиш ли, че е признак на висока класа, когато една дузина мъже висят пред вратата ти сутрин, по обяд и вечер? — попита го сърдито Бела. — А какво ще кажеш за сбиванията кой да я придружи до вкъщи, по улицата или да й наеме такси? Да не говорим за това, че е уплашила да смърт горкия господин Хорнадей.
— Кой, по дяволите, е този Хорнадей? — попита Зак, раздразнен, че разговорът беше толкова безсмислен.
— Той е нещастният човечец, който е имал неблагоразумието да й даде работа в книжарницата си — обясни Бела. — Това беше втората й работа. За малко да го пребият, че я е уволнил.
Зак изсумтя презрително.
— Трябваше да бъдеш там и да видиш как са нахълтали в магазина на госпожа Чикали. Това беше, след като я уволниха за четвърти път — продължи Бела, вбесена, че Зак не приемаше това, както тя се надяваше. — Горката жена се уплашила толкова, че припаднала, и оттогава не може да вдигне глава от възглавницата.
Зак се разсмя неудържимо.
— Можеш да се смееш колкото си искаш — каза Бела, която вече не можеше да прикрива гнева си, — но аз няма да търпя повече. Около къщата ми се мотаят повече мъже отколкото в… отколкото в… — Тя се огледа за вдъхновение. — …отколкото в „Салем хауз“ — завърши тя и посочи към елегантната къща в средата на следващата пресечка.
— Може би трябва да смениш предмета си на дейност — посъветва я Зак.
Това предложение изобщо не се хареса на Бела.
— Трябваше да знам, че не мога да очаквам от теб нищо повече от презрение. Като се има предвид какво правиш денем и нощем, изобщо не се изненадвам, че…
Бела прекъсна изречението си, но не защото Зак бе спрял да се смее. Лили я бе хванала за ръката и я изви толкова силно, че едва не я вдигна над земята.
— Да не си посмяла да кажеш нито дума повече за Зак — каза Лили. — След всичко, което той е направил за теб, е абсолютно непростимо дори да си мислиш подобни неща.
Бела се беше втренчила в Лили с полуотворена от изненада уста.
— Елен ми каза каква си била, преди да те намери Зак. Тя ми каза също така, че той ти е заел пари, за да купиш пансиона си, както и това, че си имала наглостта да поискаш повече че пари за моята стая и си му взела пари, за да ми търсиш работа. Да, аз знам всичко. Е, не го бях очаквала от теб. Вкусът ти при подбирането на мебели може и да е отвратителен но те смятах за честна и почтена жена.
Зак се бе втренчил в Лили. Избухването й го беше заварило неподготвен. В този на външен вид беззащитен ангел се криеше огнен вулкан. Той си представи как преподобният Айзък Стърлинг призовава огън и жупел да засипят горката Бела само защото тя бе казала какво мисли.
Докато Бела стоеше безмълвно, Лили се обърна към него. Вулканът беше изчезнал, сякаш никога не бе съществувал.
— Вината наистина не е нейна. Опитах се да спра мъжете да не заплашват госпожа Чикали, но те не ме послушаха. Наистина се бях уплашила, че ще направят нещо лошо на господин Хорнадей.
На Зак му беше трудно да се концентрира върху думите на Лили. Той все още не можеше да проумее готовността й да се нахвърли върху Бела, защото тя се беше опитала да го очерни. По дяволите, всяка минута се изричаха много по-лоши неща за него.
Той изпита чувство на вина, че не се беше опитал да я поддържа толкова силно, както тя сега. Трябваше да си създаде навика да я наглежда от време на време, да проверява дали всичко е наред. Независимо дали искаше да го признае или не, той носеше отговорност за Лили. Ако не си беше отварял устата твърде много, тя никога не би помислила да избяга от дома си.
И все пак от мисълта за тълпата от младежи, заплашващи да нападнат една стара дама, го напушваше смях.
— Иска ми се да съм можел да видя лицето на тази жена, когато магазинът й е бил окупиран от една дузина вбесени момченца.
— Ако мислиш, че е толкова смешно, оправяй се сам с ордите от мъже, които я следват навсякъде. В това число и някои твои приятели — извика Бела, докато се качваше обратно на таксито. — Но не искай от мен да й помагам повече.
— Няма — извика Доди, когато таксито започна да се отдалечава. — Добре, че се отървахме от теб. Да я водим в пансиона ти, си беше грешка още от самото начало.
— И къде трябваше да я заведа?
— Трябваше да я качиш на първия влак и лично да я придружиш до Вирджиния.
— Тя не искаше да се върне.
— Ти не се опита достатъчно настоятелно да я убедиш. Но това вече е минало. Сега нещата са различни. Въпросът е какво смяташ да правиш с нея сега? — Тя посочи към багажа на Пили, който беше
