докато Лили вече е станала и върши неща, които вероятно щяха да донесат само неприятности. А не можеше и да разчита на Доди да я спира. Напоследък Доди не беше на себе си и се държеше странно. Винаги бе изпълнявала всичките му желания безпрекословно. Сега обаче тя не се колебаеше да се обърне срещу него при всеки удобен случай.
— Добре — каза той, — тя може да остане тук, но само тази нощ. — След това се обърна към Лили. — Ако не бях сигурен, че жена му ще те изхвърли, щях да те заведа у господин Торагуд.
Лили изпита облекчение. Не се съмняваше, че семейство Торагуд нямаше да има нищо против да я приюти, но знаеше, че това няма да се понрави на госпожа Торагуд. Лили вече бе разбрала, че не й харесва да се чувства нежелана.
Това не й се бе случвало никога досега. Хората винаги се бяха държали любезно с нея и винаги й бяха помагали във всичко. Тя никога не беше използвала никого — баща й не би позволил подобно нещо, — но се бе научила да очаква, че всички ще се държат добре с нея. Сан Франсиско бе променил това. Лили никога не беше предполагала, че ще бъде толкова благодарна да получи само легло в дом, където никой няма нищо против нея.
— Съжалявам — каза тя на Зак. — Не исках да стане така не съм предполагала, че…
— Не се притеснявай. Засега всичко е уредено. Не трябва да се тревожиш, че онези мъже може да ти досаждат. Ще се погрижа никой да не може да мине покрай мен.
— Иди да провериш какво става с останалия й багаж — каза Доди. — Аз ще й помогна да си легне. Тя е твърде изтощена.
Зак я изгледа така, сякаш не разбираше как някой може да бъде в състояние да си легне в девет часа вечерта, но Лили наистина беше изморена. Тя бе имала един дълъг, изпълнен с тревоги и разочарования ден. Налагаше й се да обмисли какво щеше да прави отсега нататък. Не можеше да си позволи да създава повече неприятности на Зак. Това не беше честно.
— Гладна ли си? — попита я Доди, когато вратата се затвори зад Зак.
— Не. Бела ме нахрани.
— Не съм очаквала такава любезност от нейна страна. Е, предполагам, че тя всъщност не е чак толкова лош човек, но просто мразя жени, които не могат да се оправят сами. Аз бих се справил с всички онези мъже без чужда помощ. Ако нищо друго не свършеше работа, щях да ги заплаша, че ще прегърна и ще целуна всеки от тях поотделно.
— Това нямаше да свърши работа — отвърна Лили. — Ти си красива.
— Къде са те сега? Може би ще успея да си хвана някой, преди да изчезнат. Бих могла да се възползвам от един добър мъж.
— Ще го намериш някой ден — увери я Лили — и той няма с нищо да отстъпва на онези, които ме следват по цял ден по улиците.
Тя се понадигна и облегна гръб на възглавниците. Беше толкова уморена, че едва успяваше да държи очите си отворени. Ако искаше да се вижда с Доди и Зак, трябваше да престане да става в пет и половина. Беше безсмислено. И без това нямаше какво да прави в продължение на часове, след като станеше толкова рано.
— Разбира се — отвърна й Доди, — но междувременно смятам да ти помогна да се съблечеш и да си легнеш, преди да си заспала с дрехите.
— Това не би се харесало на мама — каза в просъница Лили.
— За първи път те чувам да споменаваш майка си — каза Доди. — Започвах да си мисля, че баща ти я е вкарал в гроба.
— Мама не говори много — каза Лили. — Тя казва, че мъжете не обичат, когато жените говорят твърде много. Казва също, че ще ми бъде трудно да си намеря мъж, който да ме търпи.
— Е, в това майка ти греши, но мисля, че ти вече сама си достигнала до същото заключение.
— Мъжете ме харесват, нали? — попита Лили и се усмихна сънливо.
— Да, харесват те. Ти си много хубава и не мислиш твърде много за себе си.
— Татко каза…
— И вече не трябва да мислиш за онова, което казва баща ти. Така ще спиш по-добре. Сигурна ли си, че шумът долу няма да ти пречи?
— Какъв шум?
— Предполагам, че не ти пречи. Иска ми се и аз да можех да заспя толкова бързо колкото теб. Предполагам, че такъв е сънят на невинните.
— На мен пък ми се иска да не бях толкова невинна — измърмори Лили. — Понякога това е много досадно. Не мислиш ли?
— Може би ида да се съглася с теб, ако можех да си спомня какво е — измърмори в отговор Доди. — Заспивай и не се тревожи, че си чиста. Някой ден това ще се промени и тогава ще имаш достатъчно време да решиш кое ти харесва повече.
— Дрехите й са вътре — каза Зак. — Не можеш да очакваш от мен да нося същите дрехи и утре.
— Тя спи.
— Трябваше да помислиш за това, преди да ме изхвърлиш от спалнята ми.
— Не можеш ли да изтърпиш една нощ?
— Не — отвърна Зак. Мисълта, че ще трябва да облече измачкани и потни дрехи го караше да потреперва от отвращение.
— Тогава мини през килера.
— Не мога. След като ти беше толкова любезна да покажеш на Лили как да се промъква оттам, аз наредих да заковат вратата. А сега се дръпни от пътя ми. Ще вляза независимо дали това ти харесва или не.
— Няма да си тръгна, докато не излезеш оттам.
Зак я изгледа гневно, след което се усмихна.
— Ти не ми вярваш, нали?
— Не, по дяволите!
— По дяволите, жено, тя е дъщеря на свещеник. Ти за какъв ме вземаш?
— За мъж като всички останали. Лили е красива жена. Виждала съм те да…
— Никога не си ме виждала да обезчестявам една невинна жена — прекъсна я Зак.
— Не, но никога такава не е спала в леглото ти. Хайде, върви да си вземеш дрехите.
— Сигурна ли си, че не ревнуваш?
Доди замълча за малко.
— Да, донякъде. Част от мен иска да съм като нея. Не просто заради красотата й, а заради невинността й. Не бих могла да заспя в леглото на един мъж на такова място, без да заключа вратата и да сложа заредена пушка до възглавницата си, а тя заспа мигновено. Мисля, че й завиждам малко за това. А ти?
— Майтапиш ли се? Ако бях толкова невинен, щях да съм загубил това заведение преди месеци. Къде щяхте да бъдете тогава ти и останалите момичета?
— Казах, че това е само част от мен. Знам какво би означавало за нас да загубиш кръчмата, но ти и без това имаш достатъчно пари. Винаги можеш да се върнеш при семейството си.
— Не познаваш семейството ми. Предпочитам да остана на улицата, отколкото да живея с тях. А сега спри да ме държиш в коридора и ме остави да си взема дрехите.
— Ще дойда с теб — каза Доди.
— Искаш да ме държиш за ръчичка, за да не ме отмъкнат таласъмите ли?
— Дори таласъм не би те поискал.
Двамата минаха на пръсти през спалнята и влязоха в килера като деца, които се опитват да се промъкнат в дома си, без да събудят родителите си. Зак затвори вратата, която водеше към спалнята, и запали една лампа. Необходими му бяха само няколко минути, за да събере дрехите, които искаше. Да ги натъпче в куфара си, без да ги измачка, се оказа не толкова лесна задача.
— Дай аз да ги опаковам — прошепна Доди. — Никога досега не съм виждала толкова безпомощен мъж. Чакай ме отвън.
Зак обаче не успя да стигне до вратата. Той все още беше ядосан, че се беше наложило да отстъпи леглото си. Той не отричаше на Лили правото да преспи някъде, но просто не разбираше защо трябваше тя
