— Ти искаш нещо от мен — повтори той. — Виждам го в очите ти. Ти си същата като Роуз.
— Тя трябва да е прекрасна жена.
— Абсолютна кралица измежду жените, но е най-дразнещото ме човешко същество след Айрис.
— Според мен и Роуз, и Айрис са очарователни.
Зак отпи малко прибързано от кафето и си изгори езика!
— Добре, изплюй камъчето.
— Искам да доведеш майката и бебето на Кити в Сан франсиско.
— Коя, по дяволите, е Кити? И защо трябва да мисля за майка й и бебето й?
— Никога не си толкова сърдит, когато ставаш от сън. Какво ти става?
— Имах още един сблъсък с онзи проклет глупак Чет Лий. Прекарах половината от нощта в полицейския участък.
Лили го остави да отпие още няколко глътки кафе. Знаеше, че Зак щеше да отстъпи. Беше твърде мекосърдечен. Само трябваше да го остави да ръмжи и да мърмори известно време, за да покаже, че той е шефът. Също като баща й. Ако заподозреше, че е манипулиран, щеше да се запъне като магаре. Предполагаше, че Зак не беше по-различен от баща й.
Тази мисъл я удиви. Струваше й се невероятно, че те можеха да имат нещо общо, че Зак можеше да прилича толкова на баща й, колкото се различаваше от него. В същото време се зачуди дали баща й наистина имаше толкова много недостатъци, колкото смяташе тя.
— А сега ми кажи защо очакваш от мен да се погрижа за бебето на тази жена — каза Зак след малко. Той вдигна внезапно очи. — Нали не си я накарала да чака пред вратата и не си я скрила в някой шкаф?
— Тя се приготвя за работа, но аз й казах, че ще й съобщя решението ти.
— Всички жени сте еднакви. Събирате се и заедно притискате един мъж в ъгъла. След това му казвате, че ще приемете решението му, каквото и да е то.
— Не и аз — възрази Лили. — Аз ще бъда много разтревожена, ако не помогнеш на Кити да вземе детето си в града.
— Кити — каза повече на себе си Зак. — Брюнетка. Работи на рулетка. Справя се много добре.
— Точно така. Само че има нужда да се премести на банка за фаро, за да може да изкарва достатъчно пари да издържа детето си.
— Не е работила тук достатъчно дълго. Остава й малко повече от седмица до края на изпитателния срок.
Лили реши, че Зак хвърляше пепел в очите на Доди. Той се преструваше, че не знае какво става в заведението му, но очевидно знаеше много повече, отколкото Лили или Доди си мислеха.
— Доди казва, че тя вече е достатъчно добра. Тя няма възражения, ако ти…
— Не мога да го направя. Няма да бъде честно спрямо останалите момичета.
Зак очевидно се беше събудил напълно и вече се превръщаше в неочаквано делови мъж.
— Но ти не разбираш в какво положение се намира тя.
— Добре, накарай ме да разбера.
Този Зак караше Лили да се чувства определено неудобно. Докато му обясняваше, тя напразно търсеше някакъв признак на смекчаване у него. Може би това беше другата личност, за която Доди й бе казала, че се крие у него. Но защо беше решил да се покаже точно сега?
— Жестоко е да бъде разделена от бебето си — завърши Лили. — Това ще е само докато успее да намери баща му.
— Съмнявам се, че ще успее да го открие — каза Зак. — Няма да я преместя, преди да изкара шестте седмици, но ще й дам назаем парите. Може да ми ги върне, когато получи повишението.
— Мислех, че можеш просто да й дадеш парите. Твърдият блясък в очите на Зак не се хареса на Лили. Той го караше да изглежда зъл, твърд и студен.
— Никога не давам нищо на никого — отвърна той. — Това само кара хората да очакват още повече. Аз управлявам своя бизнес и очаквам печалба от него. Ако не печеля, половината от тези момичета ще се озоват на улицата.
Лили не знаеше какво да каже. Тази страна на Зак все още не й харесваше, но тя не можеше да му възрази по никакъв начин. Баща й би казал абсолютно същото.
Погледът на Зак стана още по-твърд.
— Тя ли те накара да направиш това?
— Не — побърза да го увери Лили. — Чух я да плаче, тя не искаше да ми каже. Идеята да говоря с теб беше моя.
— Следващия път ще ти бъда много благодарен, ако първо се посъветваш с мен, преди да обещаеш нещо. Можеш да дадеш обещания, които не съм в състояние да спазя. Това няма да бъде приятно нито за мен, нито за теб.
— Прав си — съгласи се Лили.
— Иди да намериш Кити. Време е да я избавим от нещастието й.
Лили беше готова да побегне от стаята, но изражението на Зак се промени внезапно. Той се усмихна и заприлича на онзи Зак, с когото тя беше свикнала. Лили затаи дъх и зачака.
— Имаш меко сърце — каза й той. — Може би дори твърде меко. Тя не каза нищо.
— Трябва да съм внимателен. Не мога да помогна на всички, които имат нужда от помощ. Ако започна да помагам на твърде много хора, мога да предам онези, на които съм дал обещания. Нали ме разбираш?
Тя го разбираше. Глупаво беше, че не беше разбрала това по-рано. Лили изпита непреодолимо желание да заплаче.
— Не мога да излизам на сцената облечена като за погребение — каза Лили на Доди.
— Говори със Зак. Той е човекът, който иска да останеш незабелязана.
— Говорих, но той не иска и да чуе за това. Черните му очи стават толкова твърди, като онези черни скали, които съм виждала в Юта. Той започва да ме гледа, сякаш иска веднага да ме изпрати в стаята ми. След това ми казва, че прави всичко това само за да ме защити.
— Не му ли вярваш?
— Разбира се, че му вярвам. Зак не би ме излъгал. Не свивай вежди. Не мога да си представя, че Зак може да излъже някого. Това може да му навлече твърде много неприятности. Пък и защо да го прави, след като не му пука за никого?
Доди избухна в смях.
— Ти нямаш кой знае колко високо мнение за него, нали?
Лили се ухили.
— Харесвам го прекалено много, но не съм сляпа. Баща ми може и да е твърдоглав и упорит, но ме е научил никога да не се правя на глупачка, като виждам в хората онова, което искам да видя.
— Радвам се, че баща ти е казал нещо полезно, но това не решава проблема ти с роклята, нито пък обяснява защо искаш да я смениш.
— Омръзна ми Зак да гледа през мен, сякаш ме няма там — призна си Лили. — Може би ако клиентите наистина ме харесваха, той ще престане да се държи с мен, сякаш съм някаква досадница, от която иска да се отърве.
— Ти да не си падаш по него, а?
Лили си беше задала този въпрос поне една дузина пъти, без да си даде задоволителен отговор. Тя не се беше отказала от целта си да спаси Зак от самия него, но колкото повече стоеше при него, толкова повече започваше да се убеждава, че той нямаше нужда да бъде спасяван, че му трябваше единствено причина да спре да пропилява живота си в игралната зала.
Когато си спомнеше за жените, на които Зак беше помогнал, Лили се чудеше дали тя не беше тази, чиито перспективи бяха ограничени. По свой начин Зак вършеше повече добрини, отколкото тя бе извършила през целия си живот.
— Не знам — отвърна искрено тя. — Въпреки всичко, което казва за себе си, Зак е добър човек. Има много силни принципи и ги спазва. А и не трябва да забравяме как изглежда.
