— Да, всяка жена рано или късно се поддава на чара му. В повечето случаи това става по-рано.
— Но как е възможно да не го правят, когато един мъж е толкова хубав?
— Тук не мога да ти помогна. Аз не съм изключение.
— И все още държиш на него, нали? Доди запали една пура.
— Ако трябва да съм напълно откровена, трябва да призная, че винаги ще обичам Зак. Той ми върна живота и не пожела нищо в замяна. Някога мислех, че е неспособен да изпитва истински чувства. Докато не се появи ти.
— Аз ли? Та той едва ме забелязва. Ако утре изчезна, ще въздъхне облекчено и след една седмица ще е забравил за съществуването ми.
— Не, ти го разтърси. Никога не съм се осмелявала да го измъкна от леглото му преди всички останали. Ако някоя друга беше направила това, което направи ти, той щеше да я изрита моментално оттук.
— Сигурна ли си? Той не показва, че се интересува от мен.
— Ти си влюбена в него, нали?
— Не мисля така, но ми е доста трудно да реша, след като той не ми обръща никакво внимание. Не мога да преценя дали наистина го харесвам, или просто се интересувам от него, защото наранява суетността ми.
Доди се изкиска.
— Поне си откровена.
— Татко казва…
— Не ми казвай. Имам чувството, че се познавам с баща ти от цяла вечност, въпреки че никога не съм го виждала. Наистина ли искаш да разбереш какво изпитва Зак?
— Да, въпреки че малко ме е страх. Ужасявам се от мисълта, че може би не отговарям на очакванията му.
— Ако Зак някога се влюби истински, той ще бъде толкова зает да отговаря на своите собствени очаквания, че дори няма да забележи, ако някога направиш някоя грешка.
— Мисля, че е време да разберем — каза Лили. — Нека да поговорим с другите момичета. Искам да променя всичко.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Ако не стоиш мирно — скастри я Доди, — ще размажа червило по лицето ти.
Лили не можеше да седи на едно място. Тя никога не беше носила грим. Баща й твърдеше, че е грях да се променя онова, което природата е дала на човека. Доди обаче беше на мнение, че под силното осветление Лили ще бъде незабележима. Ако искаше да направи впечатление на Зак, нямаше смисъл да предприема половинчати мерки.
Лили беше променила и прическата си. Вместо да я остави да пада свободно по раменете си, тя я беше събрала на кок. В косата й бяха вплетени множество незабравки.
— Готова ли си за очите? — попита я Доди.
— Само ги очертай — отвърна Лили. — Не искам да се изгубят върху лицето ми. Също и веждите ми. Аз съм прекалено руса. Иска ми се да бях брюнетка. — Тя си спомни със завист за черните вежди и мигли на Зак.
Лили не беше съвсем сигурна дали роклята, която Джули й беше избрала, беше най-подходящата. Въпреки че Джули не проявяваше желание да се появява в залата, тя с удоволствие бе ушила за Лили рокля от светлосиня материя, която блестеше на светлината. Роклята едва се държеше на раменете й, а деколтето й беше толкова дълбоко, че Лили постоянно усещаше течение. Краят й бе толкова висок, че хората можеха да видят глезените й.
Баща й щеше да припадне, ако я видеше в подобно облекло. Тя се надяваше, че Зак няма да реагира по същия начин.
— Така — каза Доди. — Готово. Вече можеш да се изправиш пред света.
— Дай да видя — каза Лили.
— Няма да се познаеш — предупреди я Доди.
— Точно на това се надявам.
Лили взе огледалото. От него я гледаше едно лице с безсрамно изрисувано лице.
— Харесва ли ти? — попита я Доди.
— Разбира се, че й харесва — отговори вместо нея Джули. — Не виждаш ли, че е загубила ума и дума?
Лили не можеше да повярва, че отражението в огледалото е нейното. Цялото й лице беше променено.
— Аз наистина ли принадлежа на това лице? — попита тя.
— Още не — отвърна Доди, която бе разбрала смисъла на въпроса й, — но ще ти се наложи, ако наистина искаш да се заемеш със залавянето и укротяването на някой си Зак Рандолф.
Лили обаче не беше съвсем сигурна, че желае толкова много да залови и укроти Зак, че да се разхожда постоянно в този вид. Тя се чувстваше като Далила, търсеща Самсон.
Джули взе огледалото от ръката й.
— Нямаш време да се радваш на себе си. Вече чувам музиката за теб. След около две минути трябва да си на сцената.
Лили се изправи. Токчетата й бяха толкова високи, че бяха неудобни. Още по-трудно щеше да бъде да танцува на тях, но тя знаеше, че това е необходимо. Никакви половинчати мерки. Не беше уверена, че е съгласна със собствената си философия, но щом веднъж бе успяла да убеди всички да й помогнат, връщане назад нямаше.
Беше толкова нервна, че се тревожеше, че няма да може да изпее дори една нота. Лили бе работила по номера си в продължение на една седмица. Останалите момичета бяха ставали с един час по-рано всеки ден, за да репетират, без да се страхуват, че Зак може да слезе в залата и да открие какво правят. Тя не можеше да си позволи да ги изложи точно сега.
Музикантите вече свиреха въведението към нейния номер. Лили усети, че я обхваща паника. Ако Йезекия се бе появил пред нея в този момент, тя може би щеше да се хвърли в обятията му и да го помоли да направи с нея каквото иска.
Но Йезекия го нямаше, а цялата тази промяна беше само нейна идея. Всичко, което трябваше да направи, бе да изпее една песен пред няколко души. Нищо особено. Правеше това вече цяла седмица.
Лили се усмихна, помоли се на ангела, който бдеше над глупаците и пияниците — напоследък не го беше притеснявала, — и излезе на сцената.
Зак беше взел кафето в кабинета си, където беше отишъл да прегледа финансовите данни за седмицата. Заведението му никога не беше печелило толкова много. Ако нещата продължаваха да вървят все така, щеше да му се наложи или да купи втора кръчма, или да започне да влага парите си в някакви по-почтени инвестиции. Той се усмихна на себе си. Медисън и Джеф щяха да подскочат до тавана от радост, ако знаеха какво си мисли. Те инвестираха неговата част от семейния доход в продължение на години, но Зак не им позволяваше да докоснат парите, които беше спечелил от хазарт.
Шумът, който идваше откъм залата, го извади от мислите му. Трудно му беше да се концентрира при такава врява. Той трябваше да бъде там, но миналата нощ беше останал с около час по-дълго от обичайното. Късметът се беше оказал на негова страна и той не бе загубил нито една игра. Чет Лий бе изхвърлен от заведението, като бе викал ругатни по адрес на Зак. Зак знаеше, че е глупаво, че още не е забранил на този човек да влиза в заведението му, но не можеше да устои на изкушението да му обира парите. Чет, изглежда, притежаваше дарбата да намира новозабогатели инвеститори и да взема с измама акциите от мините им. Зак прекарваше доста време в изкупуване на придобивките на Чет.
По дяволите, може би трябваше да излезе и да види какво става. Шумът ставаше все по-силен. Докато ставаше от мястото си, той се зачуди къде беше Доди. Обикновено тя работеше заедно с него, когато Зак преглеждаше седмичните финансови резултати. Вероятно не можеше да дойде заради шума. В залата сякаш имаше бунт. Ако Чет имаше пръст в това, щеше да му се наложи да му разбие главата.
