Трябва да престанеш незабавно.
— Това ми е работата — възрази Лили.
— Ще ти намерим друга работа.
— Аз вече съм в състояние да си плащам за стаята и храната и все пак ми остава нещо и за мен.
— Ще ти намерим и къде да отседнеш — добави госпожа Торагуд и хвърли един мрачен поглед на Бела. — Непростимо е една жена като теб да танцува в кръчма. Помисли за опасностите, свързани с близостта на толкова много мъже, които с нищо не са по-добри от животните.
— Не се притеснявайте — каза Лили, която нямаше как да не се усмихне на представата на госпожа Торагуд за онова, което ставаше в заведението. — Аз съм в безопасност. Зак никога не напуска залата, когато аз съм на сцената. Той кара двама огромни мъже — държи ги, за да изхвърлят хората, които се опитват да създават неприятности — да стоят между мен и публиката. Най-лошото нещо, което се е случвало, беше, когато двама мъже се сбиха заради една кърпичка, която бях изпуснала. Друг път пък започнаха да хвърлят зарове кой да ме черпи една вечеря, но Зак ги спря.
— Сбивания, зарове, пеене и танци — каза госпожа Уелборн с глас, който ставаше все по-слаб с всяка изречена дума.
— Нещо трябва да се направи — заяви госпожа Торагуд. — Не може един член на нашето паство да бъде принуждаван да работи на подобно място.
— Не е толкова лошо — каза Лили. — Според мен е забавно.
— Виждаш ли, нали ти казах, че грехът може да поквари дори и най-праведната душа — каза жената на свещеника. — Нямаме нито миг за губене.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
— Мътните да ме вземат! — възкликна Доди. — Ако ме лъжат очите, кълна се, че никога вече няма да се докосна до бренди!
— За какво говориш, дявол да те вземе? — изръмжа Зак. Той се беше събудил в три и половина, след като беше сънувал как Лили е отвлечена от пирати и закарана в Турция в кораб, който приличаше на кръстоска между китайски сампан и дванадесетмачтов клипер. Това, че сънят беше толкова безсмислен, само влошаваше настроението му.
— Виждам жената на свещеника и нещо, което прилича на комитет на въздържателите.
Зак вдигна очи и видя Сара Торагуд да води групата си, сякаш минаваше през стая, пълна със змии. Жените вървяха по средата на тесния коридор между масите, стиснали плътно ръце към телата си.
— Като си помисля отново, май ми прилича на комитет на отмъстителките — каза Доди. — Чудя се къде ли са скрили въжето.
— Можеш да бъдеш сигурна, че зад всичко това стои Лили. Тя къде е?
— Излезе с Кити, за да прекарат следобеда с майка й и бебето й.
— Значи ще трябва да се разправям сам с отмъстителките.
Доди хвърли един остър поглед към Зак.
— Внимавай какво говориш. Лили може да е тази, коя ще изпита последствията от тази среща.
— По дяволите! — изруга Зак. Той имаше чувството, че готов да убие някого, и това не предвещаваше нищо добро за госпожа Торагуд. — Защо и Бела се е помъкнала с нея?
— Не знам — отвърна Доди, — но изглежда, че това не й е много приятно.
Когато Бела се приближи, Зак си помисли, че тя изглежда, сякаш е готова да даде месечния си доход, за да не бъде тук в този момент. Положението ставаше все по-интересно с всяка измината секунда.
Делегацията спря пред Зак. Две жени, които той не познаваше, стояха от двете страни на Сара Торагуд. Бела стоеше отзад и Зак предположи, че тя прави това, за да не й се налага да го гледа в очите.
— Вие ли сте господин Захари Тейлър Рандолф? — попита госпожа Торагуд.
Името накара Зак да се намръщи. За негово щастие, Доди запази самообладание.
— Аз съм Зак Рандолф. Да не сте се изгубили, дами? Или сте забравили да проверите колко е часът? Ние отваряме след два часа. Но ако не желаете хората да знаят, че обичате да играете, Доди може да отвори една маса специално за вас само че преди това трябва да ми обещаете, че няма да използвате пари, взети назаем от дискоса.
Зак си помисли, че Сара Торагуд ще експлодира.
— Няма да удостоя тези думи с отговор — каза тя, при това по-надуто, отколкото беше очаквал Зак. — Дошла съм по въпрос от изключителна важност. Чух за това едва тази сутрин, но се разстроих толкова, че не можех да чакам нито минута. Всички ние сме на едно мнение в това отношение.
Жените от двете й страни я подкрепиха с кимване. Бела остана да си стои отзад.
— И какво е толкова спешно? — попита Зак. — Да не би дяволът да е дошъл на посещение в града? Мислех, че ще се отбие тук, преди да тръгне за църквата.
— Господин Рандолф! — каза госпожа Торагуд с мощен глас, който несъмнено беше заела от съпруга си. — Смеете ли да се шегувате с толкова сериозен въпрос?
— Не знам какъв е проблемът. Шегувам се, защото ми е весело.
Той виждаше, че Доди едва се въздържа да не се разсмее, но тя също така клатеше неодобрително глава. Ако Зак продължаваше в същия дух, това само щеше да създаде повече проблеми на Лили.
— Уведомена бях, че в момента Лили Стърлинг живее във вашето заведение.
— Така е — отговори Зак и се отмести встрани, за да може да вижда Бела. — Тя живееше в един пансион, но собственичката я изгони.
— Освен това ми казаха, че тя пее и танцува тук.
— След като всички я уволниха, това беше единственият начин, по който тя можеше да си изкарва прехраната — каза Зак. — Струва ми се, че сте домъкнали повечето от виновните за това със себе си. Какво смятате да направите с тях — да ги обесите или да ги разпънете на кръст? Аз лично предпочитам второто, но не знам откъде ще намерите три кръста.
— Господин Рандолф, ако продължите да богохулствате, няма да мога да продължа този разговор.
— Обещавате ли? Мога да продължа още дълго.
— Трябва да извините Зак — намеси се Доди, която вече не можеше да остане настрани от дискусията. — Той се събуди рано от лош сън и още не е на себе си.
— Сън за слизането ви в ада, без съмнение — заяви госпожа Торагуд.
— Не за моето, а за това на Лили — възрази Зак, който внезапно усети, че му е омръзнало да се разправя с тази глупачка.
— В такъв случай сигурно сте съгласен, че трябва да направим всичко по силите си, за да предотвратим ужасната й съдба.
Той не знаеше какво точно имаше предвид тази фурия, но беше съгласен с изказването й по принцип, затова кимна.
— В такъв случай сигурно ще се съгласите, че най-доброто за нея ще бъде да се върне в дома на родителите си във Вирджиния.
— Казах й същото още вечерта, когато пристигна тук.
— Тогава се чувствам задължена да ви помоля да се опитате да я убедите отново. Аз се опитах, но тя, изглежда, си мисли, че така ще ви изостави. Колебая се дали да ви кажа това, тъй като не искам да изтълкувате думите ми погрешно, но според мен тя вярва, че е била изпратена тук, за да спаси душата ви.
Силният смях на Зак накара четирите жени да подскочат.
— Дори и Лили едва ли вярва, че това е възможно.
— Всичко е възможно, но…
— Но вие не смятате, че това важи в този случай. Не се опитвайте да ми отговаряте. Ще говоря с Лили, но се съмнявам, че тя ще се върне във Вирджиния.
— Знам, че няма да го направи — каза Доди. — Чиста загуба на време е да се говори с нея за това.
— Все пак нали ще опитате? — попита госпожа Торагуд.
— Да. Какво смятате да правите, ако тя откаже?
— В такъв случай — отговори госпожа Торагуд, която очевидно не беше доволна от отношението на
