Но когато Зак влезе в залата, той веднага осъзна, че нямаше никакъв бунт. Просто всички бяха полудели по някаква певица, която той не беше виждал преди. И с право. Жената беше ослепителна. Гласът й много приличаше на гласа на Лили, но тя не изглеждаше и не се държеше като братовчедка му. Зак забеляза Доди облегната на една от изоставените маси за хазарт и отиде до нея.
— Защо не ми каза, че имаме нова певица? Лили разтревожи ли се, когато си я сменила?
— Ни най-малко — отвърна Доди, без да се обръща. — Идеята беше нейна.
Зак се вгледа по-внимателно.
— Тя ми се струва позната. Коя е?
— Някоя.
— Къде я намери?
— Наоколо.
— Не си играй с мен. — Зак долавяше, че Доди се забавлява. — Такава жена не се намира просто наоколо. Ако тръгне по улиците, след нея ще върви цяла тълпа от мъже.
— Точно така ставаше и с нея. По тази причина тя все не можеше да запази работата си.
Зак се почувства, сякаш го бяха ударили с приклад по главата. Това беше невъзможно! Невъзможно! И все пак нямаше друго обяснение.
Тази жена беше Лили!
Той не знаеше кое беше по-изненадващо за него — външният й вид, начинът, по който се държеше на сцената, или фактът, че поне сто мъже се бяха втренчили в нея. Неколцина дори се опитваха да протегнат ръце и да докоснат роклята й, когато тя преминаваше близо до края на сцената. В едно нещо обаче Зак беше абсолютно сигурен. Трябваше да свали Лили от сцената, и то веднага.
Не знаеше как точно бе успял да стигне дотам, но след няколко секунди вече си беше проправил път през тълпата й се бе качил на сцената. Необходими му бяха само шест крачки, за да стигне до Лили. Момичетата около него забравиха стъпките на танца си от изненада, когато го видяха да се появява разгневен сред тях. Лили го погледна шокирана и спря да пее.
— Съжалявам, момчета, но тя не може да остане. Смърт в семейството й. — Той хвана Лили за ръката, смъкна я от сцената и я изведе от залата, преди смаяната публика да осъзнае какво се бе случило.
Зад него пианистът засвири отново.
Лили се препъваше на високите си токчета и едва успяваше да се задържи на крака.
— Твоя ли беше идеята? — обърна се Зак към Доди, докато преминаваше покрай нея.
— Не, моя — отговори Лили. — И ще ти бъда много благодарна, ако ми пуснеш ръката.
— Не преди да съм си поговорил с вас двете в кабинета ми.
Очите му отново бяха заприличали на черни остриета. Лили усети как стомахът й се свива. Доди просто се усмихна и тръгна към кабинета, без да възрази.
— Така — каза Зак, когато затръшна вратата след тях. — Какво, по дяволите, правеше там облечена като проститутка?
— Лили искаше ти да я забележиш — обясни Доди. — Тя каза, че й е омръзнало да се държиш с нея като с някаква мебел.
Зак зяпна Лили. Тя му отвърна с втренчен поглед.
— Радвам се да видя, че и ти си на същото мнение — каза Доди. — Мисля, че сега е по-добре да отида навън. Твоето бягство със звездата на вечерта ще разбунтува духовете.
— За какво говори тя, по дяволите? — попита Зак, когато Доди излезе от кабинета. — Струва ми се, че напоследък нещо става с главата й.
— Вината не е нейна — отвърна Лили. — Идеята беше моя.
— И Доди каза същото, но какво беше това, че искаш да те забележа? Ти си ми трън в очите от седмици.
— Точно за това става дума — каза Лили, която си беше възвърнала част от смелостта поради лошия подбор на думите на Зак. — Аз съм трън в очите ти, досадница, отговорност, която би предпочел да не носиш.
— Не съм казвал такова нещо — възрази Зак. — Аз…
— Ти само каза, че съм ти трън в очите. Ако не си казал останалото, сигурно си си го мислил.
— Лош избор на думи — призна си Зак. — Ти ме ядоса малко.
— Добре.
— Какво означава това добре?
— Че е по-добре, отколкото да бъда пренебрегвана.
— Не съм те пренебрегвал. Ти ми създаваш повече неприятности от една дузина жени.
— Виждаш ли, точно за това ти говорех. Сега пък създавам неприятности.
— По дяволите, ти извърташ думите ми.
— Не ругай.
— Ще ругая колкото си искам, по дяволите, и недей да ми казваш, че това е признак на ограничен речник. Когато кажа по дяволите, значи искам да кажа по дяволите!
— Татко казва…
— Ти никога ли не мислиш за себе си?
— Разбира се, че мисля.
— Тогава спри да ми цитираш всичко, което казва баща ти. Изобщо не ми пука за твоя старец. Лично аз смятам, че той е едно магаре и глупак, щом като те е оставил да избягаш от дома му. А що се отнася до всички онези неща, които той казва, то той най-вероятно ги е взел от някоя книга. Очевидно не е достатъчно умен, за да осъзнае, че има една красива, интелигентна и смела дъщеря. Ако беше моя дъщеря, аз щях да съм тук, за да те върна във Вирджиния. И щях да застрелям всеки комарджия, който дори си помисли да те докосне с пръст.
Лили не каза нищо, а само продължи да го гледа втренчено.
— Не ме гледай така. — Това ме нервира.
— Не мога да направя нищо — успя да каже най-сетне Лили. — Уверена бях, че ти ме смяташ за провинциална глупачка, която ще бъде погълната за пет минути от хиените в Сан Франсиско, ако не си наблизо, за да я държиш постоянно под око.
— Аз наистина го мисля. Е, без частта за глупачката. Но ти не знаеш как да се оправяш в един голям град. Прекалено си доверчива. За малко да накараш мъжете в залата да откачат.
— Да. Не е ли прекрасно?
— Прекрасно! Бях готов да им извадя очите. Не знам как ще им обясня, че повече няма да излизаш на сцената.
— Но аз ще излизам!
— О, не, няма! Това е моето заведение. Аз казвам кой излиза на сцената и кой не.
Лили се разсмя. Смехът й беше щастлив и изпълнен с доволство.
— Не можеш да застреляш всички.
— Напротив, мога.
— Сега ти си този, който се държи като малоумен. Аз ще имам само едно изпълнение. Два пъти.
— Два пъти! — Зак не бе знаел, че гласът му може да бъде толкова висок, че да заприлича на писък.
— Доди казва, че през първите два часа след отварянето бизнесът никога не върви добре. Тя смята, че моето изпълнение е онова, което ти е необходимо, за да накараш хората да започнат да идват по-рано. Така ще можеш да печелиш повече пари и няма да ти се налага да си лягаш толкова късно.
— Не!
— Ако продължаваш все така, на тридесет няма да изглеждаш толкова добре. Татко казва… — Лили млъкна, за прочисти гърлото си: — Казвах, че имаш нужда от повече почивка, по-добра храна и по-нормално работно време.
Зак започна да се пита дали наистина не започваше да изглупява. Защо Лили успяваше да обърне всичко с главата надолу, докато не получеше онова, което искаше? Досега все той бе играл ролята на умния, на човека, който манипулира хората, за да ги накара да направят онова, което той иска, да получи отговори, преди да се сетят да му зададат въпроси. Сега обаче му се струваше, че притежава мисловните
