— В такъв случай моят баща щеше да се обърне в гроба си, ако те чуеше. Той и без това вероятно е изгорял от едната страна.
— Не светотатствай — каза Лили — и престани да правиш безсмислени възражения.
— Ти искаш да пееш в кръчма и ми твърдиш, че правя безсмислени възражения?
— Да. Ти ще бъдеш там. Какво толкова може да се случи?
— Точно така — подкрепи я Доди, — кажи ни какво толкова може да се случи?
Типично беше за жените да се съюзят срещу него.
— Тя ще загуби репутацията си — отговори Зак на Доди.
— Според Бела аз изобщо нямам репутация.
— Не искам всяка вечер да те зяпат стотици мъже, които не познаваш.
Досега не беше признавал това пред себе си, но откакто бе видял онези мъже пред пансиона на Бела, бе започнал да изпитва тревога. Зак не можеше да обясни на какво се дължеше това, но нещо го караше да мисли, че Лили щеше да бъде в безопасност, докато беше само негова. Ако веднъж я дадеше на всички останали, нямаше да може да контролира това, което се случваше с нея.
Това чувство не му харесваше.
— Мен ме зяпат стотици мъже всеки път, когато изляза на улицата — отбеляза Лили.
— По това време на вечерта вече би трябвало да си в леглото си.
— Никога не си лягам преди девет часа. Първото шоу свършва преди десет.
— Баща ти ще ми изтръгне сърцето и ще си направи възглавничка за игли от него, ако разбере.
— Няма да разбере. Той дори не отговори на писмото ми.
— Ще застрашиш безсмъртната си душа.
— Не и ако изпея няколко песни.
Спорът продължи, докато Зак започна да си мисли, че полудее от непрекъснатите настоявания.
— Добре, по дяволите! — изкрещя той след два дни. — Можеш да пееш!
Лили и Доди го бяха приклещили в стаята му, преди да беше успял да се облече. Бе се опитал да задържи позицията си, но Лили изглеждаше все по-нетърпелива всеки път, когато повдигнеше въпроса. Зак не знаеше какво се надяваше да докаже тя по този начин, но знаеше, че нищо нямаше да се получи. Той се опитваше да я защити, но тя не му позволяваше да го направи.
Добре, тя можеше да пее. Но щеше да се провали. Може би тогава щеше да се задоволи с това да помага на Доди. Може би дори тогава кръчмата нямаше да й се струва толкова хубаво място и тя щеше да се съгласи да се премести в хотела. Тайлър и Дейзи бяха изявили желание да я приемат там.
— Можеш да пееш само една песен — каза Зак. Той седеше на една маса пред малката сцена в празната зала. Лили беше сама на сцената. Тя изглеждаше нервна. — Останалите момичета трябва също да са на сцената с теб и ти трябва да си в леглото в девет часа.
— Но аз не мога…
— Не започвай да ми възразяваш. Това е сделката. Приемаш или се отказваш.
— Приеми засега — посъветва я Доди. — По-късно можеш да го вразумим.
Тази забележка не можа да накара Зак да се почувства по-уверен. Песента, която Лили искаше да пее, също не подобри настроението му.
— Не можеш да пееш любовна песен на тези хора — каза той. — Те искат нещо по-бързо. Какво друго знаеш?
Петата песен се оказа приемлива. Тя беше игрива и имаше забавен текст.
— Добре, застани в средата на задната част на сцената. Ще сложим една дузина момичета около теб. Ще ги оставим да потанцуват малко, след това да направят няколко високи вдигания на краката на финала. Това би трябвало да съживи настроението на публиката.
— Ако направиш това, никой няма да забележи, че тя е на сцената — възрази Доди.
— Добре, нека да го отрепетираме по моя начин — извика Зак. — Точно това искам — обърна се той към Доди, докато Лили и момичетата репетираха. — След това тя може би няма повече да иска да се показва пред всички.
— Тя просто иска да бъде полезна. Иска ти да й обърнеш малко внимание.
— По дяволите, жено, аз постоянно й обръщам внимание.
— Това не е достатъчно. Ти спиш по цял ден, след което я караш да си легне веднага след вечеря. Какво смяташ да правиш с нея? Тя не може да прекара остатъка от живота си, като ми помага да управлявам кръчмата ти.
— Не знам — каза Зак, като гледаше към Лили. Дори облечена в черно и застанала неподвижно в задната част на сцената, докато останалите момичета се движеха около нея, тя привличаше окото. Лили просто беше твърде красива, за да бъде засенчена.
— Ще й трябва шапка, с която да скрие косата си — каза той, когато момичета спряха да починат. — Тя е твърде ярка на тази светлина. Може да ослепи някого.
— Защо не я сложиш в ъгъла или зад завесата? — предложи Доди.
— Ако ме беше подкрепила, нямаше да се налага да се чудя къде да я слагам — отвърна троснато Зак.
— Няма да се получи — предрече Доди. — Независимо какво правиш, хората пак ще я забележат.
— Не би трябвало да правя това — повтаряше Лили, докато Джули Петерсън й помагаше да оправи шапката си, преди да излезе на сцената. — Зак не искаше да го правя. Баща ми смята, че да го върша, е грях. Глупаво беше от моя страна да настоявам.
— Ще се справиш — увери я Джули. — Имаш хубава песен, пееш я добре и си красива. Единствено това има значение.
Тази вечер Джули беше излязла от кухнята — нещо, което никога не правеше в работното време на кръчмата, — за да помогне на Лили да се приготви. Лили знаеше, че Джули е благодарна за безопасността, която й предлагаше заведението на Зак, но въпреки че Лили бе свикнала с обстановката тук и се чувстваше удобно, Джули все още не можеше да приеме новия си дом.
— Никой няма да ме забележи с всички тези момичета около мен — каза Лили. — Наистина трябваше да облека друга рокля. Никой няма да ме забележи, щом съм облечена в черно.
Тя се чувстваше като сврака между сойки. Лили не знаеше как не се беше сетила за това досега, но вече беше твърде късно да промени каквото и да било. Пък и тя не притежаваше дрехи, които не бяха черни.
— Ще те забележат — увери я Джули.
Лили не беше напълно уверена, че искаше мъжете да я забележат. На това се дължаха всичките й неприятности. Тя най-сетне беше признала пред себе си, че правеше това, за да привлече вниманието на Зак. Но колкото повече наближава моментът, в който трябваше да излезе на сцената, толкова повече тя започваше да се съмнява дали не бе трябвало да намери по-добър начин да постигне целта си.
Но колкото и незначителен да беше, пеенето беше единственият й талант. Тя можеше да пере дрехите му, да глади ризите му или да му готви храната, но някой вече вършеше всичко това. Тя трябваше да изпъкне, да бъде по-специална от другите. Лили се чувстваше обикновена, лесно пренебрегвана.
Никога преди не се беше опитвала да привлече вниманието на някой мъж и не знаеше как да го направи. Освен това Лили изпитваше определени съмнения дали това, което вършеше, беше правилно. Тя знаеше какво щеше да каже баща й, но сега за първи път й се случваше да бъде пренебрегвана като жена. Баща й нямаше как да знае нещо по този въпрос, както и не можеше да знае, че да пее в кръчмата беше само началото на онова, което тя беше замислила.
— Гърлото ми е пресъхнало — каза Лили. — Няма да успея да изпея и една нота.
— Съвсем естествено е да се притесняваш — ободри я Джули. — Когато започнеш да пееш, всичко ще се оправи.
Но докато Лили излизаше на сцената, тя си помисли, че никога през живота си не се беше чувствала толкова зле.
Зак гледаше от мястото си до бара. Доди беше права. Мъжете бяха забелязали Лили. Може би ако облечеше момичетата в рокли с по-къси поли и ги накараше да се раздвижат повече, номерът му щеше да мине. Разбира се, той винаги можеше да намали осветлението при Лили и да го усили при момичетата. В
