— Но не съм.
— И изтрий това изражение от лицето си. То няма да ти помогне изобщо. За бога, момиче, не знаеш ли каква репутация имам? Аз съм последният човек, към когото е трябвало да се обърнеш за защита. Не си ли запомнила нищо от думите на Джеф?
— Но ти каза, че всичко това не е вярно. Ти каза…
— Разбира се, че го казах. Да не очакваш да си стоя и да позволявам на онзи лицемерен тъпанар да ме нарича прахосник, без да му заявя, че е лъжец? Аз също си имам гордост.
— Но…
— Не започвай да ми възразяваш. Аз съм комарджия. Аз съм собственик на кръчма. Майка ти сигурно ще мине на другия тротоар само за да не се срещне с жените, които работят за мен.
— Ако не правиш нищо срамно…
— Не е необходимо да правя каквото и да било, ако хората си мислят, че го правя. Ако имаш нещо общо с мен, те ще си мислят много неща за теб.
— Толкова ли си ужасен?
Въпросът й го изненада. Зак се разсмя.
— Предполагам, че съм се обрисувал като истински дявол.
— Да, така е — съгласи се Лили, но усмивката й изразяваше неувереност.
— Аз не съм престъпник, но що се отнася до теб — все едно, че съм. А сега бъди добро момиче, изяж си вечерята, наспи се добре и утре сутринта ще те прекараме през залива с ферибота и ще те качим на влака.
Лили го погледна право в очите.
— Трябва да съм наистина толкова ненормална, за колкото ме мислиш, както и голяма страхливка, за да пренебрегна желанията на семейството си, да пропътувам хиляди мили, за да стигна дотук, а след това да се върна след по-малко от един ден. Оценявам усилията ти да ми намериш подслон, но ако ме оставиш на мира, все ще успея да се оправя сама.
— Ти май не си чула нищо от онова, което ти казах.
— Разбира се, че те чух. Ти смяташ, че аз не знам как да се оправя в Сан Франсиско, и вярваш, че ако бъда видяна в твоята компания, това ще провали репутацията ми.
— Това не ти ли стига?
Лили се усмихна.
— Когато реши да станеш картоиграч, семейството ти одобри ли намеренията ти?
— Майтапиш ли се! Те направиха всичко възможно, за да ме спрат. Джордж дори ми спря издръжката. Наложи се да избягам от къщи.
— Някога изпитвал ли си съмнения, че постъпваш правилно?
— Никога.
— Точно така се чувствам и аз в момента.
— Но ти не искаш да правиш нищо непочтено.
— Семейството ми ще си помисли точно обратното. Аз съм в същото положение, в което си бил и ти преди години.
— Но ти си жена.
— Радвам се, че си го забелязал.
— Не ми се прави на умна. Мъжете могат да вършат много неща, които жените не могат.
— Знам това, но вече съм тук. Мога поне да се опитам да успея. Ако се проваля, винаги мога да се върна обратно у дома.
Зак я огледа недоверчиво.
— Не ти вярвам.
— Ти не си човек, който се доверява лесно на останалите, нали?
— Не. Това докарва само неприятности.
— Дори и с жените ли?
— Особено с жените.
— Е, на мен можеш да ми вярваш. Не очаквам от теб да се грижиш за мен.
Зак изруга.
— Виждаш ли, точно за това ти говорех.
— Не те разбирам — каза объркана Лили.
— Ти казваш, че не очакваш да нося отговорност за теб, но аз ще трябва да бъда отговорен.
— Напротив.
— Какво копеле ще бъда, ако нещо се случи с теб само защото съм ти обърнал гръб? Казах, че съм комарджия, а не че съм страхлив мръсник и подлец.
Лили се разсмя. Смехът й беше звънък като биенето на камбана, но на Зак не му се искаше да се разсмее с нея.
— Ти целият си изтъкан от южняшко кавалерство.
— Не започвай с това — тросна се Зак. — Не е вярно. Просто не мога да пренебрегвам роднините си, и толкова.
— Е, мен можеш да ме задраскаш от списъка на роднините си. Сигурна съм, че госпожа Холт ще ми помогне да си намеря работа.
— И без съмнение ще разгласи из целия град, че съм те изоставил.
— Няма да казвам на никого, че те познавам. Ти току-що каза, че ако започна да разправям на всички, че сме роднини, това може да се отрази неблагоприятно върху шансовете ми да си намеря работа.
Зак се втренчи ядосано в нея.
— Защо ли не мога да ти повярвам?
— Нямам представа.
Тя му се усмихна невинно и скромно. Това още повече го убеди, че не трябва да й вярва.
— Ще намина утре — каза Зак. — Тогава ще обсъдим всичко отново.
Докато слизаше по стълбите, Зак си мислеше колко крехка изглеждаше Лили, но по всичко личеше, че външният й вид е измамен и тя е упорито момиче. Ето какво ставаше, когато някой имаше за баща човек, който бе убеден, че всяка мисъл, която му минеше през ума, беше божествено прозрение. Това нямаше как да не се отрази и на децата му.
Зак трябваше да признае, че досега не беше срещал жена, която изглеждаше толкова красива, дори облечена в черно. И тази нейна коса! Външността на Лили му напомняше за статуята, която се намираше в една тиха ниша на параклиса в училището, което бе посещавал в детството си. Директорът беше принудил Зак да посещава църковните служби въпреки възраженията на момчето. Зак бе прекарал много часове загледан в статуята на онзи ангел, като през главата му бяха минавали твърде небогоугодни мисли.
Лили имаше същия ефект върху него.
Зак потръпна. Той харесваше живота си такъв, какъвто беше. Обичаше да спи когато, където и докогато си искаше. Обичаше храната му да бъде сготвена според неговия вкус и сервирана по което време от денонощието пожелаеше. Обичаше да има голям избор от жени. Освен това обичаше дрехите му да бъдат единствените в гардероба му и само той да използва огледалото си.
Може би щеше да бъде по-добре утре да не се среща с Лили, а да изпрати Доди.
Не. С неговия късмет тези двете най-вероятно щяха да се сдърпат и да направят нещо, от което косата му щеше да побелее. Можеше да му се наложи да се държи много твърдо, дори да използва принуда, но Лили щеше да си замине обратно за вкъщи.
В същото време той мислеше, че беше срамота, дето тя не можеше да остане да му погостува ден-два. Зак харесваше бавния й, равномерен и провлачен начин на говорене. След всичкия шум и цялата освободена енергия в заведението му да я слуша му се отразяваше успокояващо.
А може би спокойствието беше следствие от вълнението му заради страхотната ръка, която бе държал тази вечер. Или пък от шока, който бе изпитал, когато бе видял една жена, приличаща на ангел.
Зак зави зад ъгъла, видя светлините и чу глъчката, която се носеше от игралните зали и кръчмите. Съмненията му постепенно изчезнаха и той отново се почувства старият Зак. Причината сигурно бяха Лили и невероятната му ръка тази вечер. Те бяха нарушили душевното му равновесие, но Лили скоро щеше да
