— Много бих се радвала да ми предложите някое — каза Марина — Сега, моля, заведете ме в кухнята.
Раната на Танър изглеждаше добре. Все още не се бе затворила и засегнатата тъкан бе яркочервена, но нямаше следа от инфекция.
— Раната винаги трябва да е чиста — предупреди Уорд. Слагайте нова и чиста превръзка. Не използвайте нищо, което преди това не е било изварено.
— Господи, кой има време да изварява превръзки? — възкликна мисис Прут.
— Всеки, които иска да избегне инфекцията — сряза я Уорд. — И преди това задължително си измивайте ръцете.
— И каква полза от това? — настръхна домакинята.
— Така ще се отървете от микробите.
— Какво е това микроби? Никога не съм чувала за подобно нещо.
— Това са малки, невидими организми, които пренасят болести.
Изражението на мисис Прут стана сурово и неодобрително.
— Не вярвам в неща, които не виждам.
— Можете да ги видите, но ще ви е необходим микроскоп — отвърна Уорд.
Беше очевидно, че Уорд говори за неща, напълно непознати на мисис Прут. Тя нямаше желание да се доверява на нещо, което не знаеше, дори не искаше да разговаря за това.
— Ще измивам и ще изпирам всичко, Уорд — обеща Марина.
— Утре ще се върна, за да проверя състоянието на раната.
— Няма да е необходимо — увери го тя.
— Въпреки това ще дойда.
— Този човек е определено нагъл и груб — заяви мисис Прут, след като Уорд и Дрю си тръгнаха.
— Точно сега той е подложен на голямо напрежение — чу се да казва Марина. — Обикновено е много мил човек.
— Няма да е лесно да ме убеди в това — отвърна другата жена. — Изварени превръзки, боже мой!
— Ако не можете да го направите, аз ще се заема с това — каза Марина, като посочи мръсните превръзки.
— Ще ги изваря, но за това трябва да платите допълнително.
Марина почувства как в гърдите й се надига глух гняв.
— Гледайте само да са идеално чисти.
Тя също никога преди не бе чувала да се изваряват превръзки. Но ако Уорд смяташе, че това ще предпази Танър от инфекция, щеше да ги изварява сама, ако бе необходимо. Бе сигурна, че Уорд никога няма да рискува, щом се отнася за живота на Танър.
— Кога ще се върне Уорд? — попита Танър.
Бе започнал да пита за него по-малко от час след като Уорд си бе тръгнал предния ден. През последните два часа Танър бе задал този въпрос поне пет пъти.
— Не каза, но сигурно няма да се появи тук преди обед.
По-голямата част от вчерашния ден премина в настаняване и разговори с почти всяка жена в Сайпрес Бенд. Както мисис Прут бе предсказала, Марина бе събрала повече дрехи, отколкото бебето можеше да износи. Запита се дали Изабел би използвала някои от тях, ако детето й е момиче.
Освен това бяха й предложили много повече имена за бебето, отколкото можеше да запомни. Най- напред получи предложения за имена от библията като Мери, Елизабет и Ребека. С известно учудване прие местните имена Корамей, Бърдп и Флорета. След Аргония, Зилфа и Белсейда сложи точка и престана да ги запомня.
Най-накрая се спря на Дейл. Не беше сигурна защо. Никой не хареса това име, особено мисис Прут.
— Звучи ми като име на момче.
— Познавам две жени, които се казват Дейл. Затова си спомних за него. При това, ние я намерихме именно в долината.
— На мен самата не ми харесва да се кръщават бебета на потоци, долини и други такива.
— Мога и да си променя решението — отвърна Марина. — Просто си мисля, че Дейл съвсем не е лошо име.
Танър не се интересуваше как ще нарекат детето. Това, което наистина го интересуваше, бе идването на Уорд.
За разлика от него, Марина не искаше да го вижда. Това, че се махна от ранчото, не й помогна да изясни чувствата си. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави, че Уорд я бе напуснал, че не й бе повярвал. Съмняваше се, че някога би могла да му прости това.
Но чувствата й към него далеч не бяха мъртви. Всъщност бе сигурна, че ако миналото по някакъв начин може да бъде заличено, тя щеше безумно да се влюби в него, както преди седем години. Понякога и бе страшно трудно. Да не го докосне, да не го помоли да я вземе в прегръдките си дори само за минута. Бе се лишавала цели седем години от утехата на мъжката прегръдка.
Но миналото не можеше да бъде заличено. А Марина се бе заклела никога повече да не се влюбва безумно.
ГЛАВА 18
Когато Уорд накрая пристигна, Марина все още не бе успяла да сложи в ред мислите и чувствата си. Нямаше никаква възможност да говори с него, тъй като Танър не млъкваше дори за миг. Когато за момент спря, за да си поеме въздух, влезе мисис Прут.
— Боли ли те още? — обърна се Уорд към момчето, когато махна превръзката. Раната вече не бе толкова зачервена, но все още не се бе затворила.
— Само когато се претърколя в леглото и натисна ръката си — отвърна Танър. — Когато яздя, не боли.
— Вече си яздил?
— Казах му, че идеята не е добра — обади се мисис Прут — Не познава района и ако стане нещо с ръката му, няма да има кой да му помогне.
— Джо Олуел ми разказа за едни водопади на няколко мили от града — продължи Танър, говорейки за новия си приятел. — Той казва, че посред реката има огромни скали. Казва също, че можем спокойно да преминем на другата страна, без дори да се измокрим. Искам да го видя. Ще ме заведеш ли?
— Само ако майка ти се съгласи — отвърна Уорд, без да вдига поглед от раната, която превързваше.
— Хората казват, че тези водопади са много красиви — каза мисис Прут. — Но сама не бих отишла там. Където има вода, има и змии.
Танър погледна умолително към Марина. Тя би предпочела той да остане в стаята им, но беше напълно безполезно да прави подобно предложение. Момчето кипеше от енергия. Ако някъде не изразходеше поне част от нея, щеше да я подлуди. Наистина бе дошло време да се прибира в „Грейвъл Пит“.
Но в мига, когато тази мисъл мина през ума й. Марина съзна, че това не е решение на проблемите й.
— Би трябвало първо да попиташ Уорд дали има време — каза тя — Все пак той е изоставил работата си, за да дойде види ръката ти.
— Имаш ли време, Уорд? — обърна се момчето към него. Марина знаеше какъв ще е отговорът му.
— Време имам, но не мога да остана до късно. Ще трябва да се върна преди смрачаване, в противен случай Изабел няма да ми даде вечеря.
Танър започна да разказва на Уорд за всичко, което бе чул за водопадите. Но Марина веднага усети, че синът й много повече се вълнуваше от възможността да бъде с Уорд, отколкото да види водопадите. Момчето правеше всичко, което бе по силите му, за да накара Уорд да го хареса. Беше много трогателен, много сладък. Ако не ги разделеше скоро, щеше да си има много неприятности.
Ако се върнеше при Уорд, всичко би се променило. Трябваше да си признае, че такава възможност я изкушаваше. Това щеше да реши много проблеми и най-важният от тях бе, че Танър щеше да има до себе
