— Може би е по-добре да остана тук — промърмори тя.
— Страх ли те е?
— Малко — нека той сам да реши от какво се страхува. Но нямаше нужда Уорд да отгатва каквото и да било.
Той знаеше.
— Аз пък не се страхувам.
Той продължи да й помага, докато слизаха по стръмния склон, покрай големите скални отломъци, по несигурните и опасни части от пътеката. Накрая стигнаха до брега. Марина чувстваше как я обливат горещи вълни, които не се дължаха единствено на физическата умора.
— Ние пристигнахме първи — извикаха победоносно момчетата.
— Така е — призна Марина. — Предполагам, вече не съм толкова бърза, колкото преди. — Тя внезапно хукна по широката гладка скала на речното дъно. — Обзалагам се, че мога да стигна първа на другия бряг. Момчетата се опитаха да я догонят, но ботушите им не бяха толкова удобни за тичане, колкото леките й обувки и те започнаха да изостават още преди да бяха стигнали средата на реката.
— Хайде — извика им игриво тя. — Няма да позволите на едно момиче да ви изпревари, нали?
— Дрю го прави през цялото време — извика Уил.
Танър се опита да не изостава, но не успя. Точно когато Марина щеше да се наслади на успеха си, Уорд я задмина, тичайки бързо и грациозно като пантера.
— О, не, не можеш да го направиш! — извика тя и се впусна след него, но напразно.
Когато го достигна, Уорд вече бе коленичил и пиеше да от реката.
— Трябваше непременно да ме изпревариш, нали?
Уорд вдигна глава и се усмихна, а от брадичката му каеха сребърни капчици вода.
— Трябваше да защитя мъжката си чест. Не мога да позволя да бъда победен от едно момиче.
Марина се разсмя.
— Как го направи? Предположих, че досега ще си капнал от умора.
— Един стар мексиканец, който живееше в ранчото на татко, ме научи да тичам на пръсти. Петите бавят човека, когато бяга.
— Можем ли да се спуснем надолу до пясъка? — попита Уил.
Марина отправи поглед натам, където сочеше момчето. Не много далеч от тях се белееше ивица пясък. Но между тях и пясъка имаше няколко наистина огромни скални къса.
— Разбира се — каза Уорд. — Трябваше да си донесем обяд. Можехме да си направим пикник в сянката на този остров насред реката.
— Можем да се върнем утре — предложи Танър.
— Но вие дори не знаете дали можете да изкачите онези скали — възрази Марина.
— Разбира се, че можем — отвърна Уил. — Аз се катеря по скалите през цялото време.
Марина понечи да каже на Танър да внимава, но в следващия миг реши да не го прави. Детето истински се забавляваше. Не искаше да му разваля деня.
— Погледни, мамо — извика Танър. — Тук има малки рибки!
В основата на няколко скални къса се бе събрал малък водоем. Малки рибки, по-къси от инч, се стрелкаха в сенчестите дълбини. Момчетата се катереха от един скален отломък на друг, крещяха възбудено, когато намереха нещо интересно, и всяко се стремеше първо да стигне до пясъчната ивица.
Марина се забавляваше не по-малко от Танър. Не отблъсна предложението на Уорд да й помогне да премине трудния терен. Реката пресичаше пясъчната ивица на няколко ръкава. Момчетата се прехвърляха от един на друг, а когато не можеха да прескочат, сваляха ботушите си и нагазваха във водата.
Слънцето, отразено от белия пясък, приличаше силно.
— Бих дала всичко, за да мога да седна на сянка — каза Марина, като посочи островчето всред реката, което по-рано Уорд бе споменал.
— Да вървим.
— Не можем. Как ще стигнем до там?
Уорд приседна на пясъка и събу ботушите си, напъха чорапите си в тях и ги подаде на Марина.
— Ето, дръж.
Преди да бе успяла да попита какво възнамерява да прави, той я вдигна на ръце и нагази във водата, която стигаше до бедрата му.
— Ти си полудял! — възкликна Марина, когато малко по-късно той я остави на островчето, невредима и суха.
— Това не е нищо в сравнение с пресичането на реката с цяло стадо крави. С теб преминах много по- лесно.
Марина изсумтя недоволно, но после избухна в смях.
— За пръв път в живота ми ме сравняват с крава. И по-добре да си остане и последният.
— Казах само, че с теб ми бе по-леко.
— Знам. И това е единствената причина ботушите ти да не се озоват във водата още същия миг.
Тя седна на сянка, а Уорд се изтегна на слънцето, за да могат дрехите му да изсъхнат След миг затвори очи. Марина наблюдаваше момчетата, които играеха във водата до брега. Не след дълго бяха по-мокри и от Уорд. Марина сведе поглед към него. Бе толкова едър и силен. Както бе заспал кротко на слънцето, изглеждаше, като че ли нямаше никакви грижи в този свят. Младата жена се усмихна, когато върху него кацнаха две пеперуди. Едно водно конче се опита да се задържи на носа му. Уорд се събуди и го прогони.
Марина се разсмя, а той я погледна объркано и се изправи. Погледна я и й се усмихна.
— Извинявай. Напоследък прекарах доста безсънни нощи. — Потърси с поглед момчетата, които се гонеха в гъстата трева на брега. — Хайде, момчета. Вземете ботушите си. Време е да се връщаме.
— Как ще се върнеш, без да се намокриш? — попита Марина, а момчетата се помолиха да останат само още мъничко.
— Ако тръгнем надолу по течението, можем да открием следи от наводнението през зимата.
Накрая тръгнаха. Едно дърво услужливо се бе заклещило между две големи скали. Преминаха благополучно реката. Момчетата се оплакваха през целия път до върха, където бяха оставили конете, но Марина виждаше, че децата наистина са уморени.
Обратният път премина в мълчание. Изглежда, всички чувстваха бремето на проблемите, които ги очакваха в Сайпрес Бенд. За малко ги бяха забравили, но това, разбира се, не можеше да продължи вечно.
За Марина този ден бе явно доказателство, че двамата с Уорд можеха да бъдат приятели. Все още не знаеше дали той я искаше колкото Танър, но разбираше, че можеха да се чувстват добре заедно. А това, от своя страна, бе от голямо значение, ако сериозно обмислеше възможността да се върне при него.
— Ние с момчетата ще се погрижим за конете — заяви Уорд, когато пристигнаха в града.
— Разходката много ми хареса — каза Марина — Благодаря ти, че ме покани, Уорд.
— Радвам се, че дойде.
Тя го остави да се оправя с момчетата, не бе успяла да вземе никакво решение и бе не по-малко объркана отпреди.
— Значи той е твой съпруг. — Мисис Прут я чакаше на входа — Чух ви, като си говорехте тази сутрин — обясни тя — Нямах намерение да подслушвам, но след като чух за какво става въпрос, не можах да се въздържа и изслушах целия разговор.
— Никой не трябва да разбере. Още повече че Танър не знае нищо.
— Мястото на жената е до съпруга й, особено когато има дете, за което да се грижи.
Марина бе започнала да мисли, че никой, освен Бъд, не проявява ни най-малък интерес към желанията и чувствата й. Всичко, което другите бяха в състояние да видят, бе, че Танър има нужда от баща и че тя трябва да се омъжи за някой мъж, за да му го осигури. Е, досега бе успяла да го отгледа сама. Дори и ако нещата придобиеха неочакван и неблагоприятен обрат, можеше да продължи да живее и в бъдеше по същия начин.
— Съгласна съм с теб, но ние със съпруга ми се разделихме още в деня на нашата сватба. И допреди седмица изобщо не се бяхме виждали.
