— Не искам от теб да ме обичаш. Нито аз искам да те обичам.
— Знам, но имам намерение да те накарам да си промениш решението.
— Уорд, не ми причинявай това.
— Какво?
— Не ме карай да се чувствам виновна, че не те обичам.
— Не го правя.
— Напротив, правиш го. Забравяш това, което направи Рамон. Ти искаш да ме обичаш, да бъдеш баща на Танър. Аз съм единствената пречка тази бъркотия да получи идеалното разрешение. Не е необходимо да бъдеш толкова добър. Никой няма да те обяви за светец заради това.
Уорд се усмихна. Само ако тя знаеше колко далеч бе от мисълта да става светец. Мислите, които минаваха през ума му, нямаха нищо общо със святост и непорочност.
— Едно от предимствата да бъдеш каубой е, че имаш предостатъчно време, за да размишляваш. Преди седем години не знаех това, но толкова отчаяно исках семейството ми да ме обича, че пропуснах шанса си самият аз да създам семейство, да обичам и да бъда обичан. Нямам намерение да повтарям същата грешка. Ако това, че забравя стореното от Рамон, ми даде втори шанс да обичам, ще сметна, че съм се отървал леко.
— Не е възможно да бъдеш толкова благороден.
Тя изглеждаше толкова тъжна и унила, както никога досега. Уорд разбираше, че това е само реакция от шока, че Танър бе избягал от нея. Сега се чувстваше сигурна и можеше да признае слабостта си. От това Уорд се почувства по-добре Независимо дали го съзнаваше или не, Марина бе започнала да му се доверява. Може би щеше да се научи да го обича.
— Не мога да взема решение точно сега — каза тя. — Знам, че трябва, но просто не мога.
— Тогава трябва да кажем на Танър.
Гневът й отново пламна.
— Какво те кара да си мислиш, че имаш правото да се месиш и да поставяш ултиматуми?
— Не аз създадох това объркано положение, Марина. Аз също съм жертва, както и ти. Но аз не искам да се отказвам. Нито пък ще се предам.
— Значи мислиш, че аз ще се предам?
— Не, но независимо дали ще решим да живеем заедно или не, трябва да кажем на Танър. Ако ние не го направим, някой друг ще му каже, че аз съм баща му.
— Аз ще му кажа, Уорд, но трябва да реша как да го направя, без да го нараня прекалено много.
Разговорът им бе прекъснат от Танър и Уил, които препускаха към тях с всички сили.
— Аз спечелих! — изкрещя Танър, като прелетя покрай тях, тъй като бе набрал инерция и не можа да спре веднага. — Изпреварих го с цяла миля.
— Не е честно! — започна да се оплаква Уил. — Дори и Джейк не би могъл да надмине този кон.
Тъй като бе по-опитен ездач, Уил бе успял да спре до Уорд. Изпод копитата на коня му се вдигна облак прах.
— Най-добре е да направим състезание в ранчото — предложи Уорд. — Ще оставим Джейк да избере конете, така че да са с еднакви възможности.
— Да, добре — отвърна Уил.
Танър, който бе обърнал коня си и в този момент се приближи до групата, не изглеждаше толкова въодушевен от тази идея.
— Хайде, Уил, по-добре да тръгваме, в противен случай може да не получим вечеря.
— Може да останете тук — обади се Танър. — Мисис Прут ще ви предложи вечеря.
— По-добре е да оставим Уорд да си върви — каза Марина. — Вече отнехме достатъчно от времето му.
— Но Уорд няма нищо против, нали? — попита Танър.
— Утре ще се върна — обърна се той към Марина. — Вероятно дотогава все ще сме измислили нещо.
Никой не бе по-изненадан от Уорд, когато Танър влетя в къщата същата нощ точно когато всички се приготвяха да си лягат.
— Арчи Джонсън има холера! — обяви възбудено момчето — Мама казва, че трябваше веднага да си тръгнем.
След Танър влезе Марина, която носеше Дейл на ръце.
— Надявам се, че нямате нищо против, че доведох децата тук — обърна се тя към Изабел — Не можех да ги оставя в Сайпрес Бенд.
— Разбира се, че не — отвърна Изабел — Можете да останете тук, колкото пожелаете.
— Бих искала да оставя Танър и Дейл тук. Ние с Уорд трябва да се върнем в града.
Уорд почувства как отново го обзема омразното чувство на безпомощност.
— Мога да помогна само ако хората ми позволят да го направя. Дори и тогава няма да съм в състояние да помогна на всички.
— Струва си усилията дори да спасиш само един човек.
Уорд разбираше, че Марина е права. Трябваше обаче да си повтаря, че имат значение единствено оцелелите, а не мъртвите.
— Ще си взема чантата.
— Къде е тази чанта? — попита Дрю. — Никога не съм я виждала.
— Прибрал съм я. Откакто свърши войната, съм я вадил само веднъж.
— Кога го извади куршума от Джейк?
Уорд мълчаливо кимна.
ГЛАВА 20
— Абсолютно задължително е да изварявате всяка вода, която пиете — обяви Уорд — Наистина, не знаем много неща за холерата, но това, което със сигурност знаем, е, че болестта се предава посредством заразена вода.
Отдавна бе минало полунощ. Хората бяха сънливи и раздразнителни. Оскъдната светлина от няколко газени фенера и свещи хвърляше причудливи сенки по загрижените лица. Повечето от децата бяха дошли по пижами. Всички се бяха събрали в кръчмата — голямо четириъгълно здание с голи стени и мръсен под. Във всеки ъгъл на помещението Уорд виждаше изплашени и сърдити лица. Хората не го познаваха и не го искаха тук. Но в страха и невежеството си, бяха принудени да се обърнат за помощ към него.
За пръв път в медицинската си практика Уорд не се чувстваше безпомощен. Би могъл да помогне на тези хора, ако само можеше да ги убеди да го изслушат, да му повярват, да правят това, което им каже.
Подобно на другите жени, мисис Прут изглеждаше готова изцяло да разчита на него. Обаче, както скоро разбра, че това не означаваше, че бе готова да приеме нарежданията му, без да провери всяко едно.
— Ще прекарваме половин ден до печката да кипваме вода и да изваряваме дрехи! — оплака се тя.
— Да не би да предпочитате да се разболеете от холера — сряза я Уорд.
Марина многозначително му намигна, напомняйки му, че постъпва грубо, но той нямаше намерение да търпи глупави възражения, когато животът на хората бе в опасност.
— Измийте, изтъркайте и изперете всичко около вас — продължи Уорд. — Тенджери, тигани, съдове, дрехи, завивки. Особено внимание трябва да обърнете на самите себе си. Най-страшните холерни епидемии в армията избухваха в частите, които бяха потънали в мръсотия.
— Нашият град не е мръсен! — заяви мисис Прут, а лицето й придоби морав цвят от възмущение.
— Знам — отвърна Уорд. — Просто се опитвам да ви кажа, че холерата се разпространява чрез мръсотия и заразена вода.
— Ще трябва да използвам толкова дърва, колкото ще ми стигнат за отопление за цяла година — възпротиви се един от мъжете.
— Не би ли предпочел да изваряваш дрехи, вместо да използваш дървата, за да сковаваш ковчези?
Наистина, градът бе заобиколен от гора с огромни дървета, но бяха нужни много работа и усилия, за да
