отдръпна. Щеше да я държи в прегръдките си, докато бе възможно.
Спомни си първия път, когато я целуна — нежността, сладостта, радостта, чувството на еуфория и удивление, че нещо толкова красиво може да се случи точно на него. Сега се чувстваше по същия начин. Той се отпусна на леглото, прегърна Марина със свободната си ръка и я целуна страстно и дълбоко. Тя се притисна към него без следа от колебанието и враждебността, които бе проявявала към него още от момента, когато бе пристигнала в ранчото. Марина притисна гърдите си към неговите и разтвори устни, за да поеме езика му. Искаше го не по-малко отколкото той нея.
Марина се събуди. В очите й проблесна изненада и гняв. Отблъсна го от себе си.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Целувам съпругата си.
Марина хвана чаршафа и го вдигна до брадичката си, след това се отдръпна от Уорд. Той предположи, че тя се ядоса заради това, че бе осъзнала факта, че доброволно бе отвърнала на целувката му, въпреки че бе полубудна.
— По закон може да съм твоя съпруга, но не и по някакъв друг начин. Нямаш никакво право така да ми се натрапваш.
— Опитах се да спра, но не можех. Ти спеше толкова невинна и спокойна, толкова красива — и толкова близо до мен. Не можах да се удържа и те целунах. Въпреки че нямах намерение да го правя.
Марина изглеждаше потресена, но не беше жена, която щеше да се поддаде на момента и на страстта — неговата или своята.
— Казах ти, че не те обичам. Ако реша да живея с теб, ще бъде заради Танър, не заради нищо друго.
— Не можеш да го направиш.
— Какво искаш да кажеш? — изглеждаше уплашена. Ръцете й инстинктивно стиснаха чаршафа по- силно.
— Обичам те, Марина. Искам час по-скоро да ми станеш жена във всяко едно отношение. Не мога да живея с теб, да те виждам всеки ден, постоянно да си близо до мен и да не мога да те докосна, да те целуна или да те любя.
Уорд се бе надявал, че Марина ще се зарадва, когато разбере, че той я обича. Ако не друго, поне бе очаквал да види по лицето и израз на облекчение. Тревожното й изражение го нарани и обиди.
Дали майка му все пак не беше права? Наистина ли бе, толкова недостоен за любов, че дори само мисълта за това плашеше Марина? Животът с момчетата на Джейк, това че бе уважаван и ценен, бе му помогнало да изгради отново самоуважението си. Към това се прибавяше очевидната обич и привързаност на Танър.
Но ако Марина не можеше да го обича, нищо друго не би имало значение.
— Не искам да те обичам. Уорд. Не искам да обичам никого.
— Защо?
— Веднъж вече се влюбих и това разруши живота ми. Не искам да позволя това да се случи отново.
— От любовта ли се страхуваш, или само аз съм този, когото не можеш да понасяш? — Не бе сигурен дали бе готов да чуе отговора, но така или иначе трябваше да знае.
— Ти си чудесен човек, Уорд. И заслужаваш да бъдеш обичан. Но не искам отново да загубя контрол върху живота си, нито заради теб, нито заради Бъд, заради никого.
Почти можеше да чуе как веригите се разбиват с трясък. Вината не беше негова.
— Този път няма да се съобразяваме с никого, освен със самите нас и нашия син.
— Мислиш си, че знаеш какво искаш. Танър също мисли, че знае какво иска, но за себе си не съм сигурна. Ти искаш от мен повече, отколкото съм готова да ти дам.
— Изплашена си. Обещавам ти…
— Сега не е времето да обсъждаме този въпрос Изморена съм. Ти, изглежда, също едва се държиш на краката си. Легни си, Уорд. Можем да поговорим, когато всичко това свърши.
— Искам да говорим сега.
— А аз не. Ще си кажем неща, които всъщност не искаме, ще си дадем обещания, които няма да можем да изпълним. Ако настояваш, ще изляза.
— Няма къде да отидеш.
— Ще сляза на долния етаж. Ще напусна всяка стая в момента, когато ти влезеш. Ще откажа да говоря с теб, дори да те гледам, освен ако не се касае за холерата.
Уорд знаеше, че тя ще направи точно това, което казваше. Той бе преодолял болката и гнева от това, което се случи преди толкова много години, но тя не беше. Болката му бе страшна, огромна, като клеймо от нажежено желязо, но бе отшумяла още преди време. Тя бе преживяла години на унижения, които не можеха да се забравят толкова лесно.
— Обичам те. Марина. Искам да те опозная по-добре, да те обичам още повече. Искам да опозная по- добре и сина си и да го обикна още повече. Ще направя каквото трябва, за да заживеем като семейство.
Той пое ръцете й в своите и я целуна дълго и страстно. За миг си помисли, че тя ще се отпусне в прегръдката му, но тялото й се скова и тя се отдръпна от него. Той я пусна.
— Не прави това отново — прошепна тя.
— Не знам дали ще мога да се удържа.
Марина го погледна с такъв израз, който той не можеше по никой начин да определи. Каза си, че преди всичко лицето й изразяваше страх. Беше прекалено изтощен, за да мисли. Едва можеше да се държи на краката си от умора. Обърна се и се насочи към леглото в другия край на стаята.
— Събуди ме след два часа.
След това си легна и моментално заспа.
Марина не се помръдна. Дори и ако не беше толкова изморена, не мислеше, че щеше да има сила да го стори. Опитваше се да осъзнае и приеме факта, че Уорд отново се бе влюбил в нея. Преди смяташе, че Уорд само си мисли, че е влюбен, защото искаше Танър.
Сега вече не бе толкова сигурна. Човек може да каже много неща, без да мисли в действителност нито едно от тях.
Но тялото не лъжеше. Целувките на Уорд, ръцете му, дори очите му и тонът, с който й говореше, й бяха подсказали неща, които не би повярвала, ако бяха изречени с думи.
Но не това я притесняваше. Марина бе открила, че му отвръща по начин, по който не бе реагирала на никой друг мъж, освен на Уорд, когато преди години себе влюбила в него. И това я плашеше.
Колкото и да се опитваше, не можеше да отрече растящото привличане между тях, което не бе само физическо. Марина се страхуваше, че всичко това много напомняше за времето, когато за пръв път бе срещнала този мъж. Тогава се бе държала глупаво. Сърцето й бе подсказало, че се бе влюбила и нищо друго не бе имало значение.
Сега много неща имаха значение. Не искаше да се влюбва отново. Не искаше да изпитва същата дълбока и всепоглъщаща обич. Още по-важно — ако трябваше да бъде напълно откровена със себе си — искаше да бъде обичана заради самата себе си, а не заради сина си.
Ледената буца, която чувстваше под сърцето си, сякаш се разтопи по цялото й тяло. Това щеше да бъде още по-лошо, отколкото, ако въобще не бъде обичана.
Марина отхвърли завивките си и се пресегна за робата си. Умората все още владееше тялото й, но тя не можеше повече да остане в леглото. Хвърли поглед към Уорд. Беше повече от очевидно, че бе крайно изтощен. Нямаше никакво намерение да го буди само след два кратки часа. Можеше и сама да обиколи градчето, за да провери дали има нови случаи на холера. Хората вече знаеха какво трябва да правят. Уорд щеше да им бъде от по-голяма полза отпочинал и здрав.
Марина облече една рокля, която преди това бе взела назаем от мисис Прут. Осъзна, че от чиста суета бе взела само най-хубавите си дрехи. Сега дрехите, които носеше, трябваше да бъдат изварявани. Не можеше да си позволи да съсипе повече дрехи, отколкото бе абсолютно необходимо.
Марина изми лицето и зъбите си, среса косата си и я върза в стегнат кок на тила. Но когато се приготви да излезе от стаята, осъзна, че иска да хвърли още един поглед на Уорд.
