От другата страна, с по-малък ключ в ръка, Цила нанасяше яростни удари на обшивката, с надеждата да поддаде малко навътре. Изведнъж, досега непоклатимата скала се разцепи и цял ръб се откъсна и падна на парчета в яла, който потрепера и се разлюля свободно!
С лек тласък Надир го отпрати от другата страна на пролуката. Той стоя няколко секунди неподвижен, изтощен и тържествуващ от победата. После се обърна учуден. Защо Цила не беше при него?
Веднага я откри. Държеше се за стената с ужасени очи. Дълги пипала обвиваха ръцете и краката й и напълно я обездвижваха. Отбелязан с флагчето на лагера, малък еркер се отваряше над главата на младата жена; оттам се подаваха още пипала, които ровеха в ръцете на Цила. Почти отвсякъде от подобни дупки излизаха октоподи.
Като благодареше в себе си на Арп и на школата за пастири, Надир махна успокоително с ръка на Цила, после бързо затърси нещо в багажника на яла. Разкъса бързо опаковката на шепа таблетки планктон. Цила го гледаше, без да разбира!
„Само да не припадне!“ — помисли си Надир с тревога. Щом се приближи с протегнати ръце, октоподът разхлаби прегръдката си около тялото на Цила и накрая съвсем я пусна, за да сграби таблетките от Надир.
Навсякъде наоколо им и други октоподи просеха, мятайки към тях дългите си извити пипала. Надир продължи да раздава храната и изведе Цила извън обсега им.
„Какъв лош късмет! — беснееше Надир. — Да се окажеш блокиран сред развъдник от октоподи, които при това те изнудват, за да те пуснат.“
Заеха местата си в яла и се понесоха като вихър. Четиридесет и пет загубени минути, а имаха още час и половина път! Роботите щяха да ги унищожат преди това! Оставаше им най-много час и половина живот!
Надир погледна Цила, която нежно му се усмихваше. С рязко движение включи двигателите на свръх- мощност. За щастие скалистата и неравна зона беше вече зад него. Ялът се носеше над леко нахълмена равнина. Далече пред тях мощните фарове осветиха подстъпите на някакво плато, а после и самото плато. Срещата им бе от другата страна…
Преливайки от радост, той показа една точка на картата и посочи към хоризонта. Цила поклати разбиращо глава. Надир преведе без мъка: „С плуване е далече!“ Той стисна ръката й в отговор на закачливата й усмивка. Оптимизмът се възвръщаше!
Надир насочи апарата нагоре. Скоро първите скали преминаха далеч под тях, а върхът се приближаваше с пълна сила. Вече летяха наравно с платото и краят му се виждаше. Внезапно малкият атомен двигател спря да работи. Ялът продължи малко по инерция и спря сред водовъртеж от водорасли между два храста от корали…
Младите хора се спогледаха в отчаяние. Този път вече беше свършено!
На няколко километра оттук човекът-риба, който трябваше да ги спаси, щеше напразно да чака! След четвърт час сферите щяха да избухнат. Каквото и да направят, където и да отидат, дяволските червени кълба щяха да ги следват все на същото разстояние и да ги държат в подчинение.
Една минута, две минути — бордовият часовник продължаваше да върви.
Надир рязко излезе от яла. Той не можеше да остане така и пасивно да чака смъртта!
„Трябва да има някакво разрешение! Длъжен съм да го намеря! Трябва да намеря…“
Той обиколи яла, в който Цила стоеше отчаяна. Обхванат от ярост, Надир тръгна към кълбата, размахвайки неприлично юмрук. Неговият отстъпи, а роботът на Цила остана неподвижен, защото младата жена не бе помръднала.
За част от секундата Надир остана смаян от откритието си. Как не се бе сетил по-рано? Беше намерил решението!
Той пристъпи и внимателно хвана пазача на Цила. Младата жена се бе обърнала и го гледаше поразена. Надир й направи знак да не мърда.
„Първо да унищожа системата за самовзривяване. После ще видим!“
Прожекторите на яла, захранвани от самостоятелна батерия, широко осветяваха платото, върху което падаше лазурна светлина откъм близката повърхност на водата.
Надир внимателно се зае с антените на робота. Опипа ги търпеливо една след друга и намери това, което търсеше: две от тях бяха напълно неподвижни. Какво да прави? Всяко движение можеше да предизвика гибелната експлозия… Надир се наведе да ги огледа отблизо. В основата на неподвижните придатъци той видя ясно отбелязано едно очертание — четвърт кръг със стрелка.
„Точно това е! Следвайки посоката на стрелката с магнитен ключ, се сваля взривателят на бомбата!… Скутерът!“
Той заплува към машината и яростно заразбива електроинсталацията. Все някъде трябваше да има магнит — при двигателя и в тази плетеница от жици и десетки платки! Най-накрая намери това, което търсеше, и го размаха победоносно пред слисания поглед на Цила. Извади резервни лампи и се върна при червеното кълбо. Леко, без да допира, той придвижи магнита по посока на стрелката. Почувствува, че вътре в кълбото друга, също такава част следваше хода на неговата… Надир я завъртя докрай, после започна същото с другата антена…
Накрая енергично изтръгна едната… Със странен звук водата нахлу през отвора. Надир разбра, че вътрешността на робота е вакуум… От само себе си, без никакво усилие кълбото се разтвори на две полусфери, с напълно наводнен микропроцесор! За всеки случай Надир изтръгна всички кабели. Той се изправи победоносно. Бе освободил Цила!
СВОБОДНИ
Дежурните следяха последния етап от операцията „засичане по видеофона“. Значително увеличена, на екрана се разстилаше част от картата на 118 сектор от океана.
Шест червени точки премигваха и се придвижваха незабележимо. Контрольорът обясняваше зад кадър:
— Двете точки на североизток — събирачи на планктон са в нормално положение; тази в южния център е също пастир. Другите трима са подозрителни и по-точно югозападният, който току-що застана на едно място, след като доста се бе движил. В момента се стараем да определим произхода му.
— Момент, става въпрос за двама, а не за един беглец!
— Много често, най-вече когато двама или трима души се движат с един двигател, точките се наслагват…
— В такъв случай…
Внезапно пронизителна сирена изпълни залата и в същия момент една синя сигнална лампичка светна в сектор 118.
— Какво става?
— Една сфера престана да предава, което значи, че е обезвредена.
— А тези точки!
— Това, което ви казах, господине — два сигнала се бяха насложили.
Сирената утихна, замлъкна и коментаторът продължи:
— Северозападната точка е извън подозрение — ЕИМ я свързва със скотовъд номер 904 от проходите, който е напуснал хижата си!
Надир отнесе при Цила безобидните вече сфери. Посочи й с пръст двете резки, стрелката, после й подаде магнита. Тя го взе с изкривено от страх лице и заплува енергично към другия робот. Надир седна на свой ред на пейката в яла, като се стараеше да не мисли колко време им остава да живеят!
Нямаше вече никаква представа за изтеклите минути; стори му се, че свалянето на взривателя на първата бомба трая часове… бордовият часовник сигурно се захранваше заедно с прожекторите, защото и той бе спрял.
Със свито гърло и треперещи ръце Цила затвори очи и си наложи спокойствие.
„Хайде, хайде! Сега не е време за колебания!“
