Брустър очевидно не желаеше да отговори на този въпрос и каза:
— Наистина не знам, сър.
Очевидно беше, че лъже.
— Докато пътувахме насам — сряза го Чарли, — генерал Гонзалес каза, че всички в колата знаят за операцията на „Грей Фокс“ в Абеше, което означава, че и ти знаеш. Наистина нямам време за шикалкавене, Брустър. Или ми кажи кога се очаква да се върне генерал Макнаб, или ме свържи по телефона с генерал Гонзалес.
Брустър срещна погледа му за миг, после сви рамене:
— Генерал Макнаб и хората, които са резерва в тази операция, ще излетят от Мароко в полунощ по времето във Форт Браг. А това е 06:00 по времето в Абеше. Ще „извадят“ хората, провели операцията, от Абеше в 06:12, което ще рече дванайсет минути след полунощ по времето тук. Ако резултатите са задоволителни, ще се върнат направо тук. Ако нещо се обърка в Абеше…
— Ако нищо не се обърка?
— Тогава, ще се приземят тук в 06:15.
— Благодаря — каза Чарли и отново набра номера на секретар Хол.
— Чарли, сър. Съжалявам, че се обаждам толкова късно.
— Чух, че си в Браг. Някакви новини за генерал Макнаб?
— Вероятно ще се върне тук малко след шест сутринта, сър.
— Виж какво ще каже той и ми се обади веднага, когато можеш.
— Да, сър. Има две новини по развитието на нещата, сър.
— Да чуем.
— Чух се с моя приятел Кенеди. Мисли, че самолетът е на път към точка в Южна Америка, ако вече не е там. Бил е в Нджамена, Чад, заредил много гориво и излетял за международното летище „Муртала Мухаммад“ в Лагос, Нигерия. Но никога не се е приземявал там…
— А имал ли е достатъчно гориво да прекоси океана от Нджамена? — прекъсна го секретар Хол.
— Би могъл, след като са му монтирали онези резервоари за гориво — каза Чарли. — Но не знам нищо със сигурност. Кенеди мисли, че вероятно е кацнал на летище „Юндум“ в Гамбия.
— Къде?
— На западното крайбрежие на Африка, на около сто мили южно от Дакар, Сенегал.
— Каза ли защо там?
— Каза, че е удобно оттам да се прекоси океанът до Южна Америка, което, подозирам, означава, че той знае, вероятно от опит, че там не задават много въпроси.
— Не знае или не искаше да ти каже закъде е излетял самолетът?
— Мисля, че ако знаеше, щеше да ми каже. Самолетът носел отличителните знаци на „Еър Суринам“, така че може да е тръгнал нататък, но съществената дума тук е „може“. Имам и новия му регистрационен номер.
— Изчакай, докато намеря нещо за писане.
Чарли покри микрофона на слушалката с длан и се обърна към капитан Брустър.
— Когато докладваш за този разговор на генерал Гонзалес, кажи му, че говоря с шефа си, Мат Хол, секретаря на отдел
Брустър доби доста смутен вид, но каза:
— По-голямата част.
— О’кей, Чарли — чу се слабо, но ясно, гласът на Мат Хол, — продиктувай ми номера. Каза „Еър Суринам“, нали така?
— Да, сър. Номерът е PZ 5059.
— Пет-нула-пет-девет?
— Да, сър.
— Веднага ще предам на ЦРУ и ФБР. Може би сега, след като имаме номера, сателитите ще успеят да го уловят.
— Сър, току-що говорих с Милър. Той каза, че съществуват връзки, множествено число, във Филаделфия.
— Каза ли какви, по-точно?
— Не разполагаме със сигурни телефони, сър. Мисли, че трябва лично да чуя информацията. Бих искал да се върна там.
— Трябва да знаем със сигурност какво е открил генерал Макнаб.
— Сър, мислех първо да говоря с генерал Макнаб, после да се върна във Филаделфия.
— Ще ти трябва цял един ден, за да отидеш и да се върнеш, Чарли. А аз съм съгласен със секретаря по отбраната, че трябва да бъдеш в Браг. Каквото и да се случи, ще бъдат намесени и „Грей Фокс“. Може би дори всичките сили на „Делта“. Трябва да си там, ако не по някаква друга причина, то за да си близо до центъра на събитията и да ми докладваш.
— Да, сър. Съгласен съм. И съм съгласен, че ако отида с някоя от авиокомпаниите, пътуването ще е прекалено дълго и че ние не разполагаме с толкова време, но…
— Да, не разполагаме с много време — прекъсна го секретар Хол. — Утре, в четири следобед, полицейският комисар ще каже на кмета каквото знае. И дори не искам да си помисля какво ще стане, когато това се случи.
— Да, сър. Но ако разполагах със самолет, бих могъл да отида до Филаделфия и да се върна за няколко часа.
— Имам нужда от самолета си тук — каза спокойно Хол, като с това отговори на въпроса, който очакваше да последва. — Затова и той не се забави в Браг, когато те остави.
— Мога да намеря самолет, сигурен съм, но имам нужда от разрешение той да кацне в „Поуп“.
— За какво говориш? Да не би да искаш да кажеш, че сам ще наемеш самолет?
— Не, сър. Моето семейство има самолет. Мога просто да го взема назаем, ако не е на ремонт, например.
— Мислиш, че е важно?
— Да, сър. Мисля. Мога също така да имам нужда от него, за да се срещна с Кенеди.
— Къде е той?
— Не знам, сър — каза Чарли и се чувстваше удобно, защото наистина не знаеше дали Кенеди му е казал истината, а не можеше да предава информация, в която не е сигурен. — Но очаквам да ми се обади пак всеки момент.
— Ще трябва да предам тази последна информация за самолета на ФБР, а когато го направя, те ще запитат къде е Кенеди.
— Радвам се, че наистина не знам, сър.
— О’кей, Чарли, ще се обадя на секретар Бидърмън и ще му кажа да получи разрешение за теб.
— Благодаря.
— Изчакай минутка, Чарли. Мисля, че има вероятност поне един, а може би и повече от онези „крале на армията“…
— „С–12“? — каза Чарли.
— … във Форт Браг. Ще накарам Бидърмън да уреди да използваш един от тях. А мога да го накарам да ти уреди и реактивен самолет на военновъздушните ни сили.
— Сър, това ще причини проблеми, които ще започнат с разпространението на различни слухове. Наистина бих искал да имам, както биха казали полицаите, самолет без отличителни белези.
— Но достатъчно бърз ли е самолетът на семейството ти? Времето тече.
— Да, сър. Самолетът е „Лиърджет 45XR“.
Кастило чу как Хол шумно изпусна въздух.
— И ще вземеш назаем
— Исусе, не ги знам! — каза Чарли, после незабавно се поправи. — Не, знам ги. Летях с него до Балтимор, точно преди да замина за Ангола. Пет-нула-седем-пет.
