— Това ли е? — запита Нейлър.
— Да, сър — каза генерал Потър. — На мен не ми изглежда да има много възможности.
— И генерал Макфадън? — запита Нейлър.
— Аз наистина нямам какво да добавя, генерале — каза генерал Макфадън.
„Дали казва това, защото е засегнат? Или защото наистина няма какво да каже? Потър е прав, нямаме много възможности.“
— Добре — каза Нейлър. — Изглежда, всички са съгласни, че трябва да изпратим генерал Макнаб, всъщност говорим за екип на „Грей Фокс“, да неутрализира самолета. И колкото по-бързо изпратим изтребител, не във въздушното пространство на Суринам, разбира се, а над Атлантическия океан извън територията на Суринам, да служи за „чадър“, толкова по-добре. Ако самолетът излети и не иска да се подчини, да се върне в Суринам, ще бъде свален. Това ли е всичко?
Той огледа събралите се около масата. Когато погледът му срещна този на адмирал Уорли, последният каза:
— Ще дадем ли разрешение на пилотите да свалят самолета, или ще питат за разрешение тогава, когато настъпи моментът?
Генерал Нейлър погледна генерал Макфадън.
— Ал?
— Когато чух, че ЦРУ са намерили самолета — каза генерал Макфадън, — наредих там да отиде един „Е–3“12. Най-близкият зареждаше гориво в Гуантанамо. Казаха, че ще са им необходими трийсет минути подготовка. Това беше преди трийсет минути, така че вече сигурно са излетели. От Гуантанамо до Парамарибо има 1 800 мили и ако пътуват с петстотин възела, ще са там след три часа и двайсет минути. Наредих също на два „КС–135“13 да отидат там от Барксдейл. Натам летят още четири „F–15“ от Еглин.14 Най-лошият сценарий: самолетът излита през следващите пет минути, преди да можем да се намесим. Най- бързо ще се намеси „F–15“ от Еглин, но това може да стане на 150 мили южно от Маями, малко на юг от Куба. Могат да му наредят да кацне или да го свалят. Решението и в двата случая ще трябва да бъде взето от пилота. По очевидни причини, това е рисковано. Но няма друг начин, докато „Е–3“ не стигне там. Признавам, че ситуацията не е идеална, но истината е, че просто не бяхме подготвени да се справим със самолет, кацнал на „Зандери“, Суринам.
— А най-добрият сценарий, Ал? — запита Нейлър.
Нейлър беше впечатлен от действията, предприети от Макфадън, и се почувства малко виновен, че не беше помолил най-младшите по ранг да говорят първи.
— Ако самолетът не се опита да излети скоро, с други думи, преди нашият „Е–3“ да е стигнал там, което ще ни даде още по-голяма сигурност в идентифицирането на самолета, връзката между там и тук, което ще улесни вземането на решението — пилотът ще може да разговаря с теб. После хората на Макнаб отиват там и тихо, много тихо, неутрализират самолета, преди да е успял да се вдигне във въздуха. Това е възможно, въпреки че не бива да разчитаме, че точно така ще стане. Докато Макнаб стигне със „С–17“, „Птичките“ и така нататък до Хълбърт, което очевидно не може да стане през следващите час-два, ще съм научил от ЦРУ къде той може да приземи „С–17“ в Суринам.
— Помолил ли си вече ЦРУ за тази информация? — запита Нейлър.
— Казаха ми, генерале — каза Лорънс Фримонт от ЦРУ, — че ще са необходими още два часа на нашия човек да стигне до и да се върне от някакъв район на около четирийсет мили от летището, което би могло да приеме „С–17“. Но данните са от преди два месеца, а не искаме Макнаб да стигне там и да открие, че летището или е залято от вода, или пък се е превърнало в гробище за старо желязо.
— Трябва да кажа и на двама ви, че съм впечатлен от онова, което сте свършили — каза генерал Нейлър. — А сега да чуем какво има да ни каже генерал Макнаб. Свържете се с него по сигурната линия и включете високоговорителите, моля.
— Да, сър — каза сержант Сагинс и отиде до стаичката с телефона, откъдето излезе след по-малко от минута. — Имате връзка, сър — каза той.
— Генерал Макнаб, моля — каза Нейлър.
— На телефона, сър.
— Разбрахте ли, че самолетът е открит в Суринам?
— Да, сър.
— Секретарят на отбраната натовари Централното командване с неутрализирането му. Всички тук са съгласни, че трябва да го свършат хората на „Грей Фокс“. С подкрепата на изтребители на Военновъздушните сили, които ще спрат самолета, ако направи опит да излети, и или ще го принудят да кацне, или ще го свалят.
— С други думи, сър, вие се надявате операцията на „Грей Фокс“ да започне възможно най-скоро?
— Да. Бихте ли ми казали как ще процедирате?
— Всъщност, сър, ще бъде много по-лесно, отколкото изглежда. Няма да ни се наложи да кацнем на враждебно летище и не вярвам да има сили, които да защитават самолета. Значи трябва да вземем половин дузина „Птички“ с един „С–17“ с трийсет души, да изчакаме, за да научим къде ще можем да приземим „С– 17“ — вече запитах разузнаването на Централното командване за възможностите, но още не съм получил отговор — и после просто да свършим работата.
— Операцията трябва да бъде проведена изключително тихо, Скоти, разбираш това, нали?
— Да, сър.
— Откъде ще тръгнете? — запита генерал Макфадън. — „Хълбърт“?
— Това генерал Макфадън ли е?
— Да.
— Сър, ще оценя всяка помощ, която можете да ми окажете по въпроса, къде мога да приземя „С– 17“.
— Работя по въпроса, Скоти. ЦРУ имат информация, която чакаме да се потвърди, че има такова летище на около петдесет мили от „Зандери“. Очакваме скоро да получим потвърждение.
— Благодаря, сър — каза генерал Макнаб.
— Скоти, колко време ще ти е необходимо да събереш хората и хеликоптерите в „Хълбърт“?
— Почти никакво, сър.
— Колко е това в часове и минути, Скоти? — запита Нейлър.
В гласа му се долавяше нетърпение.
— Всъщност, сър, в момента съм в сянката на крилото на „С–17“ и гледам Мексиканския залив.
— Да разбирам ли, генерале, че сте на летище „Хълбърт“?
— Да, сър. С шест „Птички“ и трийсет души. Чакаме заповедите ви, за да тръгнем.
— А кой ви упълномощи да отидете до „Хълбърт“, генерале? — запита Нейлър студено, защото беше много ядосан.
— Мистър Кастило предложи да организираме екипа и да го доведем до „Хълбърт“, защото така ще спестим много ценно време, сър.
— За майор Кастило ли говориш, генерале?
— Отчасти, сър. Но сега го наричам „мистър“. Това изглежда подходящо, тъй като той дойде във Форт Браг като личен представител на президента, сър. И в цивилно облекло.
— Ти си един проклет генерал, Скоти! — избухна Нейлър. — И не приемаш проклети „предложения“ от проклети майори! И много добре го знаеш!
— С цялото ми уважение, сър, той не е в качеството си на майор. Съветникът по националната сигурност ми каза ясно по телефона, че той идва в Браг като личен представител на президента, сър. И моето поведение е съответно на това.
Нейлър вдигна ръце нагоре в жест на гняв и отвращение и огледа събралите се в стаята. Всички гледаха накъдето и да е, но не и към него. Нейлър се опита да се съвземе, като мислеше: „Когато човек е ядосан, не взема правилно решение. Не можеш да си позволиш да вземеш решение, за което по-късно ще съжаляваш. Този кучи син! Когато това приключи, ще отрежа топките му, както и тези на Чарли, и ще ги закова за стената!“
— Генерал Макнаб — нареди генерал Нейлър, — имайте готовност да започнете операцията по мое
