— Нашият сенатор каза на Секретаря на армията на чия страна са били семейство Лопес при Аламо — каза Фернандо и отново се засмя тихо. — И че братовчед ми Чарли е завършил „Уест Пойнт“, а баща му, чичо ми Хорхе, е спечелил Медала на честта във Виетнам и че той не вижда никакъв проблем, защото знае, че сме лоялни.
— Генерал Макнаб ми разказа за бащата на Чарли — каза Торине.
— Купил е фермата, преди да се родим аз и Чарли — каза Фернандо. — Винаги е бил любимецът на семейството. Дядо ни държеше снимката и медала му в офиса си. Все още са там. Знаем всичко за него. Бил е на точното място с Мануел Лопес и Гуилермо де Кастило.
— А те кои са?
— Те тримата са купили фермата до Аламо — каза Фернандо. После продължи: — Джейк, защо не отидеш в кабината да съблечеш този пилотски костюм? И да събудиш после Спящата красавица? Искам да изиграя номер на митницата и емиграционните служби с негова помощ.
Торине разкопча колана си и започна да става от седалката на втория пилот.
— Въздушен контрол на Мерида — каза Фернандо в микрофона, — тук е „Лиър 5075“. Височина на полета 30 000 фута, скорост петстотин възела. Международен, директен полет до Козумел. Ще приближим Козумел след десет минути. Молим за разрешение за кацане в Козумел. Ще имаме нужда от митническо обслужване при кацането.
— Единственият проблем, който бихме могли да имаме, ще възникне, ако надникнат в куфара на сержант Шърман — каза Чарли. — Как ще обясним наличието на радиото?
— Може да не искат да проверят всички куфари — каза Фернандо. — Разполагат с плана на полета и знаят, че идваме от Щатите. Хората обикновено не се опитват да внасят контрабанда в Мексико. А ако станат прекалено любопитни, нали пликът, който ти дадох, е у теб?
— Плик? — запита Торине.
— Пликът с парите в брой, Джейк. Парите обикновено правят мексиканските митнически служители доста доверчиви и услужливи — каза Фернандо.
(ДВЕ)
Офисът на командващия генерал
Централното американско командване
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
09:35, 10 юни 2005
Старши сержант Уес Сагинс влезе в офиса на командващия генерал, за да му каже, че Фредерик К. Бидърмън е на сигурната линия. Нейлър отиде бързо до телефона и направи знак на Сагинс да остане, което Сагинс правилно интерпретира — трябваше да чуе по-голямата част от разговора. Сагинс се подчини и се облегна на рамката на вратата, а Нейлър държеше слушалката колкото можеше по-далеч от ухото си.
— Да, господин секретар, сигурен съм, че можем да се справим с това. Ще се свържа с вас, за да ви кажа как се развиват нещата — каза Нейлър за край на разговора и замислено остави слушалката на мястото й.
Погледна Сагинс.
— Изненадан съм, че му е трябвало толкова много време да го открие — каза старши сержант Сагинс.
Нейлър изсумтя.
— Всички ли са тук, Уес?
— Да, сър. Дори споменах на генерал Макфадън, че вероятно ще искате да го видите след малко. Той беше тръгнал към игрището за голф.
— Здрав дух в здраво тяло, сержанте — каза Нейлър. — Извикай ги.
— Да, сър.
След по-малко от пет минути около заседателната маса в офиса на Нейлър седяха генерал Албърт Макфадън, вицеадмирал Луис Дж. Уорли, генерал-лейтенант Джордж Х. Потър и цивилните мистър Лорънс П. Фримонт от ЦРУ и мистър Брайън Уилис от ФБР.
Личното мнение на Сагинс беше, че цивилните не са необходими. ЦРУ и ФБР бяха свършили своята работа. Отвлеченият „727“ беше намерен, макар за това да беше необходимо много повече време, отколкото би трябвало. Но ако не бяха ги извикали, Сагинс го знаеше, те щяха да се почувстват изолирани, а Сагинс също така знаеше колко е важно за Нейлър цивилните да се чувстват част от екипа.
Генерал Макфадън беше дори в униформа. Обикновено по това време сутринта той беше облечен в дрехи, подходящи за игра на голф. Негова практика беше да отива в офиса си рано, да прочете съобщенията и докладите, получени през нощта, а после да се заеме с физическото си състояние. На генералите беше разрешено сами да избират методите си за физически упражнения. Макфадън имаше постоянно запазен час за голф 08:45.
— Току-що говорих със секретаря Бидърмън — започна генерал Нейлър. — На Централното командване е поверено неутрализирането на отвлечения „Боинг 727“, който, както всички знаете, беше открит на летище „Зандери“ в Суринам. Секретар Бидърмън даде ясно да се разбере, че иска тази задача да бъде изпълнена колкото се може по-скоро.
Той огледа събралите се около масата за конференции и изведнъж му хрумна мисъл, несвързана с въпроса.
„Проклет да бъда. Ето го моя шанс да стресна Макфадън. А аз почти го пропуснах.“
— Да видим — каза невинно Нейлър. — Кой е най-старшият?
— Предполагам, че аз, генерале — каза Брайън Уилис от ФБР. — Но бих искал задачата да поеме някой в униформа.
— Аз съм напълно съгласен с моя колега — каза Лорънс Фримонт от ЦРУ.
Всички се засмяха тихо. Генерал Потър каза:
— Страхливци!
— Предполагам, че ти си следващият в йерархията, Лу? — запита Нейлър.
— Само защото флотът отказва да признае талантите ми — каза адмирал Уорли.
— Добре, Лу. Как да подходим към задачата?
— Първото, което ми хрумва, да сложим „чадър“ над крайбрежието на Суринам и ако самолетът се опита да излети, да го заставим да се върне в Суринам.
— А ако откаже да се върне в Суринам? — запита Нейлър.
— Да го унищожим, генерале — каза адмирал Уорли.
— Нещо друго?
— „Чадърът“ е само първата стъпка. Втората стъпка, по моя преценка, ще бъде да изпратим хората на генерал Макнаб, ако хората на ЦРУ не успеят тихо да го неутрализират на земята. Предполагам, че вече работите по този въпрос, нали Лари?
— Не бих искал да създам погрешно впечатление, когато кажа: „Разбира се“ — каза Лари Фримонт от ЦРУ. — Работим по въпроса, но разбирам, че имаме само един човек там, човека, потвърдил номерата на самолета, а той не може да направи кой знае какво. Сигурен съм, че помощта за него е вече на път. Но, честно, не мога да кажа колко време ще бъде необходимо.
— Благодаря ти, Лари — каза Нейлър. — А сега да чуем следващия по ранг офицер, генерал Потър. Нали никой не се съмнява, че той ще изпрати Корпуса на мира да преговаря с онези терористи?
Отново всички се засмяха.
— Аз съм съгласен с адмирал Уорли, че трябва да се изпратят хората на Макнаб…
— Защо ли не съм изненадан? — запита Нейлър.
— Мисля, че Макнаб, „Грей Фокс“, имат нужния опит, за да се справят със ситуацията. Ако им наредите да го направят тихо, така и ще стане.
