— Щом не разполагаме с регистрационните му номера, онова, което е сигурно, е че това е „Боинг 727“ на „Еър Суринам“ на летище в Суринам — каза много тихо Пауъл.
И погледна Мери Леонард.
— Той тръгна насам — каза тя.
Секунди по-късно задната врата на офиса се отвори и влезе мъж, който би могъл да бъде по-млад брат на Джартмън. Той беше Дж. Станли Уотърс, помощник-директорът на ЦРУ за тази операция.
— Какво има? — запита Уотърс.
— Кажи ми с какво разполагаме в Суринам — каза Пауъл.
— С немного — каза Уотърс. — Ако паметта не ме лъже, имаме човек там под прикритието на вицеконсул. На първо назначение, още на обучение. От какво имаме нужда?
— Има „Боинг 727“ на летище „Зандери“ в Суринам.
— Онзи „727“? — запита Уотърс.
— Това се опитваме да разберем със сигурност — отговори Джартмън. — Тази сутрин имаше доста гъста мъгла…
— Заради която не можем да видим регистрационните номера — каза Уотърс.
— Точно така.
— Колко време ще мине, преди да можем да насочим друг сателит над това летище? — запита Уотърс.
— Повторното програмиране вече започна — каза Джартмън. — Вероятно час, час и половина. И още трийсет минути за самото насочване.
— Нашият човек може ли да отиде дотам и да ни даде регистрационните номера по-рано от това? — запита Пауъл.
— Колко подробности да дам по телефона?
— Кажи му само да отиде до летището и да вземе номерата на всеки „727“, който е там. Не се налага да му кажем защо.
Уотърс вдигна слушалката на един от телефоните върху бюрото на Пауъл.
— Свържете ме с американското посолство в… Исусе, коя е столицата на Суринам?!
— Парамарибо — подсказа тихо Пауъл и направи гримаса, с която показа на мисис Леонард, че започва да губи търпение.
— Парамарибо — каза Уотърс на оператора. — Свържете ме с посланика…
— Добре, с главния консул. Ще говоря с когото и да е. Ще почакам…
Той погледна Пауъл.
— Ще ни свържат с главния консул.
Пауъл кимна, но нищо не каза.
След трийсет секунди Уотърс беше приключил разговора и цитира онова, което беше чул: „Добро утро, тук е Главният консул на Съединените щати. Офисът ни работи…“
— По дяволите! — Той тресна слушалката върху вилката, пак я вдигна и започна да набира друг номер.
— Тук е Уотърс — каза той. — Имаме човек в Парамарибо, Суринам. Не знам как се казва. Имам нужда от телефонния му номер. И още от домашния телефон на главния консул. И неговото име не знам. Ще почакам. В офиса на директора съм.
Мисис Леонард погледна директора Пауъл. Той гледаше сателитната снимка.
— Мъгла! — каза той много тихо. — Проклета мъгла!
— Мистър Питърсън — каза Уотърс след две минути и трийсет секунди. — Аз съм Дж. Станли Уотърс. Знаете ли кой съм?
— Ако ви кажа, че се обаждам от Ленгли, Вирджиния, това говори ли ви нещо?
— Да, този Уотърс. Сега слушайте внимателно. Веднага щом приключим разговора, искам да отидете на летището „Зандери“ и да ми продиктувате регистрационните номера на всеки „Боинг 727“, който е там…
— Самолетът е с три двигателя, един от които във вертикалния стабилизатор, хоризонталния стабилизатор е на върха на вертикалния. Сигурен съм, че сте виждали такъв. Не правете снимки, само запишете номерата, върнете се при главния консул… Имате ли разрешение да получавате секретна информация?
— Тогава обадете се в Ленгли. Запитайте за мен или мисис Леонард. Операторите ще очакват обаждането ви. Разбрахте ли?
— Добре. Колко време, мислите, ще ви е необходимо?
— Защо, по дяволите, цели два часа?
— Тогава, нарушете ограничението на скоростта! Имате дипломатически имунитет! Исусе Христе! Идете на летището и ни дайте номерата
Той отново тресна слушалката върху вилката.
— Летището е на трийсет и пет мили от Парамарибо — каза Уотърс. — Ограничението на скоростта е трийсет и пет мили в час.
— Господин директор — каза мисис Мери Леонард, — защо не отидете с мистър Джартмън да проверите дали в лабораторията не биха могли да направят снимката по-ясна? А може би има и други снимки, върху които биха могли да поработят.
Директорът я погледна и каза много тихо:
— Мисля, че идеята е добра, мисис Леонард.
Той се изправи и спокойно излезе през задната врата на офиса си. Джартмън го последва.
— Аз ще приема обаждането на операторите — каза мисис Леонард на мистър Уотърс.
— Онзи идиот вероятно ще вземе фотоапарат, за да е сигурен, и ще го арестуват, защото снима военни обекти на Суринам. Сигурен съм, че в Суринам се страхуват от възможна атака на терористи.
— Той ще ти даде регистрационните номера, Стан — каза мисис Леонард с убеденост, каквато въобще не изпитваше.
Уотърс излезе във външния офис. Мисис Леонард вървеше след него. Той тръгна по коридора, за да се върне в офиса си.
Мисис Леонард се усмихна на мисис Патриша Уилсън и каза:
— Ще се присъединя към вас след минутка, мисис Уилсън.
Затвори вратата, обади се на главния телефонен оператор и му каза, че ще има обаждане, вероятно през следващите два часа, от мистър Питърсън от Суринам. Че трябва първо да го насочат към личната линия на Уотърс, а после — до нейната, но в никакъв случай — направо към директора.
— Той има прекалено много работа тази сутрин, за да го безпокоите и с това — обясни тя.
После отиде и отвори вратата към външния офис.
— Влезте, моля, мисис Уилсън.
Мисис Уилсън се усмихна ослепително и влезе в офиса. Като не видя директора Пауъл, тя погледна, с нескрито любопитство, мисис Леонард.
— Защо не седнете, моля, мисис Уилсън? — каза мисис Леонард и посочи едно от креслата. Отиде до бюрото на директора и се подпря на него.
— Директорът беше извикан някъде — каза мисис Леонард. — Съжалявам. Каза аз да се заема с това вместо него. Може би, ако бяхте успели да дойдете навреме…
— Движението беше невероятно претоварено! — каза мисис Уилсън. — Може би ще е по-добре да дойда отново, когато директорът има време за мен.
— Това няма да е необходимо — каза Мери Леонард. — Няма да ни отнеме много време, а знам, че директорът иска да приключи с това.
— Какво е то?
— Имате ново назначение — каза мисис Леонард. — Връщате се в Отдела по анализа. Не знам каква работа ще ви възложат там, но съм сигурна, че ще ви намерят място, на което ще сте най-полезна на агенцията.
— Но аз обичам работата си! Не искам да се върна в Отдела по анализа.
— Съжалявам да го чуя — каза мисис Леонард. — Решението вече е взето.
