— О, аз вярвам, сър — каза Нейлър. — Вярвам, че на този пилот му се струва, че славата чука на вратата му.
— Когато бях млад, Алън, и бях младши лейтенант, и на мен ми се струваше, че славата чука на вратата ми. Не е ли така с всички ни?
— Сър, той завърши „Уест Пойнт“ през юни.
— Видях. И какво?
— Сър, не можеш да се научиш да пилотираш „Апач“ само за шест месеца.
— Уф! — изсумтя генерал Шварцкопф. — Познаваш ли това дете, Алън?
— Да, сър. Аз го уговорих да отиде в „Уест Пойнт“.
— Искаш да кажеш, че е бил предмет на специално отношение?
— Казвам… това, което казах и преди, генерале. Авиацията е по-зле и от флотата, когато става въпрос за обществено достояние на подвизите им.
— Мислиш, че са принудили младежа да завърши по-бързо заради баща му и са го изпратили тук?
— Той не е бил достатъчно подготвен, според мен. И е малко припрян.
— Но се е справил добре — каза Шварцкопф.
— Той е малко припрян по природа, сър — настоя генерал Нейлър.
— И не мислиш, че заслужава наградата?
— Мисля, че я заслужава, сър. А е бил и ранен. Онова, което искам да направя, е да го изведа оттам, преди да е причинил собствената си смърт, като се опитва да направи нещо, на което никой друг не е способен.
— Господи, Алън. Хората непрекъснато умират — каза генерал Янг.
— И някои дори са склонни да залагат на броя на умрелите — каза Шварцкопф. — Мисля, че знам какво мисли Алън. Клас 50, нали?
— Да, точно това ми е на ума, сър. Брат ми беше в клас 50.
— И не се върна от Корея? — запита Шварцкопф.
— Том беше офицер едва от шест месеца, когато го убиха, сър.
— И синът ти е тук, нали, при Фреди Франкс?
— Синът на Алън е в класа на 88, сър. Той има още две години и половина, за да се научи да управлява танков взвод.
— Разбирам. Винаги съм мислил, че беше пълно безумие изпращането на клас 50 в Корея, за да бъде почти напълно изтребен — каза Шварцкопф. — Не можеш да ядеш семената. Ако го направиш, няма да пожънеш реколта. — Той направи пауза. — Добре, Алън, ще те оставя да се справиш, както намериш за добре.
— Благодаря ви, сър. Казах на полковник Уолъс да не се публикува историята, докато вие не разрешите, сър.
— Мислиш, че е важно?
— Да, сър, така мисля.
— Добре. Ще има и други „бързи“ награди. Досега, да чукнем на дърво, фаза I върви наистина добре.
— Благодаря ви, сър.
— И не искам повече нито дума за залагания върху броя на жертвите. Разбрано?
— Да, сър — казаха генералите Нейлър и Янг почти в синхрон.
Генерал Шварцкопф срещна за части от секундата погледа на всеки един от тях и излезе от стаята.
— И какво ще правим с този млад офицер? — запита генерал Янг.
— Ти си офицер от „Личен състав“, Оз. Ти ми кажи.
— Добре. Няма много избор. Или поне добри възможности — каза генерал Янг. — Щом е завършил „Уест Пойнт“ преди шест месеца и е пилот на „Апач“, можем да заключим две неща: първо, че може да пилотира хеликоптери…
— Ако паметта не ме лъже, необходими са повече от шест месеца, за да получиш квалификация за „Апач“,
— Мисля, че си прав. Може ли да продължа?
— Съжалявам.
— Можем да заключим, че той може да пилотира хеликоптери и вероятно няма друга квалификация, като например да управлява пехотен взвод.
— Добре.
— И ако остане в авиацията и всички онези ужасни неща, които мислиш, че е преживял там, наистина са верни, а мисля, че вероятно си прав, и е пилот на „Апач“, те ще продължат да го пращат в така наречените „горещи точки“…
— Където ще го убият и вероятно и други хора ще загинат с него — прекъсна го Нейлър.
— Алън, гневът ти вече трябва да е утихнал — каза генерал Янг. — Проблемът е поставен. И остава да намерим разрешението.
— Съжалявам, Оз.
— Шварцкопф ти даде „празен чек“ — тоест, можеш да правиш каквото пожелаеш. Една от възможностите е да кажеш, че този способен младеж е приземен по заповед на самия „Х. Нормал“.
Този път, като чу думата „нормал“, Алън въобще не я намери за забавна.
— Но не мисля, че искаме да направим точно това — продължи генерал Янг. — По ред причини, които трябва да са очевидни. И така, какво остава? Трябва да го отстраним от авиацията, но къде бихме могли да го изпратим? Имам предложение, за което може би вече се досещаш. Ти го основа.
— Какво съм основал?
— 2303-та цивилна правителствена част — каза Янг. — Командвана от полковник Брус Дж. Макнаб. Наш съученик. С когото можем да разговаряме. Ти, аз или и двамата.
— Казах ти още когато я основавах, че не я харесвам, защото тя единствено дава възможност на Макнаб да играе ролята на Джеймс Бонд. Лично Колин Пауъл заповяда на Шварцкопф да я създаде, а той прехвърли това на мен, като ми каза при това да не задавам повече въпроси, отколкото е необходимо. Знаем обаче, че всичко, в което е замесен Скоти Макнаб, няма почти нищо общо с цивилните или правителството.
— Ние не
Нейлър поклати глава, после каза:
— Какво ще прави Кастило там?
— Има шест, може би осем, „Хюи“ при Макнаб — каза Янг. — Би могъл да пилотира един от тях.
— Доколкото знам, Скот планира полет до Багдад с някой от тези хеликоптери, за да отвлече или да убие Саддам Хюсеин.
— Честно, няма да съм изненадан. Но повтарям, ти, аз или и двамата можем да разговаряме с него и да го накараме да разбере, че този млад офицер не може да бъде подлаган на каквито и да било опасности.
— Ако Макнаб прави нещо тайно… — каза Нейлър замислено. — Някога казах, че тази работа по отношение на Хюсеин е умна, но сега, като се замисля по-сериозно, не съм толкова сигурен — той вероятно е натоварен с тайна операция и трябва да предприеме нещо, за да я прикрие. Напълно законна военна операция, която вероятно също така има нещо общо с цивилните и правителството.
— Вероятно — съгласи се Янг.
— Към която той може да зачисли толкова хора, отколкото има нужда, за да проведе каквато иска, незаконна операция без да привлече ничие внимание.
Янг кимна, за да изрази съгласието си.
— Оз, какво ще кажеш да прехвърлиш Кастило в 2303-та цивилна правителствена част, а аз да се свържа по телефона с полковник Скоти Макнаб и да му кажа, че каквото и да прави с Кастило, то не трябва да бъде дори далечно свързано с тайните му операции?
