„Бърза“ награда означаваше, че войникът трябва да бъде награден веднага за нещо, което е извършил, а не да се спази бюрократичната процедура, която можеше да отнеме седмици и дори месеци. Действията на индивида и ситуацията трябва да са били такива, че въобще да няма съмнение, че той се е изложил на голяма опасност, и то такава, надхвърляща дълга му.
— Защо ми показвате това? — запита Нейлър в мига, в който протегна ръка към компютърната разпечатка.
— Реших, че можете да поискате да я покажете на генерал Шварцкопф — каза полковник Уолъс. — Това ще излезе във всички вестници. Пилот на „Апач“, завършил „Уест Пойнт“, чийто баща е получил Орден за храброст във Виетнам.
Нейлър прочете компютърната разпечатка.
ВАЖНО
СЕКРЕТНО
07:05 16 ЯНУАРИ 1991
ОТ КОМАНДВАЩИЯ ОФИЦЕР НА АВИАЦИОНЕН БАТАЛЬОН 403RD
ИНФОРМАЦИЯ: ОБЩЕСТВЕНИ ВРЪЗКИ
1. ПОДПИСАНИЯТ СТРОГО ПРЕПОРЪЧВА НЕЗАБАВНОТО НАГРАЖДАВАНЕ С ПИЛОТСКИЯ КРЪСТ И ПУРПУРНОТО СЪРЦЕ МЛАДШИ ЛЕЙТЕНАНТ КАРЛОС ГУИЛЕРМО КАСТИЛО, НОМЕР 245220136, АВИАЦИЯТА, СТО ПЕТДЕСЕТ И ПЕТИ БОЕН ХЕЛИКОПТЕР, ЗА СЛЕДНОТО:
2. МЛАДШИ ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО ЛЕТЕШЕ КАТО ВТОРИ ПИЛОТ НА БОЕН ХЕЛИКОПТЕР АН–64B В НАЧАЛНИТЕ ЧАСОВЕ НА ОПЕРАЦИЯ „ПУСТИННА БУРЯ“. СЛЕД УСПЕШНОТО УНИЩОЖАВАНЕ НА НЯКОЛКО ИРАКСКИ РАДАРА И ДРУГИ ЦЕЛИ, ЛЕТАТЕЛНОТО СРЕДСТВО БЕШЕ УДАРЕНО И СЕРИОЗНО ПОВРЕДЕНО ОТ ИРАКСКИ ОГЪН. ПИЛОТЪТ БЕШЕ ЗАСЛЕПЕН, ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО — РАНЕН И ПРЕДНОТО СТЪКЛО — РАЗРУШЕНО. ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ХЕЛИКОПТЕРА И ВЪПРЕКИ БОЛЕЗНЕНИТЕ СИ РАНИ И ЗАГУБАТА НА ВАЖНО КОМУНИКАЦИОННО И НАВИГАЦИОННО ОБОРУДВАНЕ, УСПЯ ДА ПРЕЛЕТИ С ПОВРЕДЕНИЯ ХЕЛИКОПТЕР НАД СТО МИЛИ ОБРАТНО ДО БАЗАТА.
3. ЗАВЪРШИЛ Е ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ, А НАЙ-БЛИЗКИТЕ МУ РОДНИНИ СА ДЯДО МУ И БАБА МУ, МИСТЪР И МИСИС ХУАН ФЕРНАНДО КАСТИЛО, КУТИЯ 19, ШОСЕ 7, УВАЛДЕ, ТЕКСАС, БАЩА МУ ДЖОРДЖ АЛЕХАНДРО КАСТИЛО Е ПОСМЪРТНО НАГРАДЕН С ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ, КАТО ПИЛОТ НА ХЕЛИКОПТЕР ВЪВ ВИЕТНАМ. МАЙКА МУ СЪЩО Е ПОКОЙНИЦА.
СНИМКА НА ВЪПРОСНИЯ ОФИЦЕР И НА ПОСТРАДАЛИЯ В БИТКАТА ХЕЛИКОПТЕР ЩЕ БЪДЕ ИЗПРАТЕНА ВЕДНАГА, ЩОМ Е ВЪЗМОЖНО.
Генерал-майор Нейлър погледна полковник Уолъс и каза:
— Колко зле е бил ранен офицерът? Знае ли се?
— Не може да е много зле ранен, генерале, щом е прелетял сто мили с повредения хеликоптер. Мисля, че щяха да кажат нещо, ако беше зле ранен.
Нейлър изсумтя.
— Разбирате ли какво имам предвид, сър? — запита полковник Уолъс. — Историята е страхотна! Син на офицер, заслужил Орден за храброст, и мисля, че е от тексаско-мексикански произход с всички предполагаеми от това последици. Ще бъде на първа страница на всички вестници в страната утре.
— Не, няма — каза генерал Нейлър.
— Сър?
— Чуй ме внимателно, полковник. Поставям ембарго върху тази история. За нея не бива да се пише, да се говори каквото и да е, освен ако генерал Шварцкопф не отмени решението ми. Ясно ли е?
— Ясно, сър, но не разбирам…
— Добре. Разбрахме се. Това е всичко, полковник. Благодаря ви.
Офисът на генерал-майор Осуалд Л. Янг от Централното командване в командния бункер беше почти идентичен с този на генерал-майор Нейлър. Двамата бяха стари приятели.
— Имаш ли минутка за мен, Оз? — запита Нейлър.
— По всяко време, Алън. Тъкмо мислех за теб и по-специално за Фреди Лустръс и за това, как ми се иска да имах неговите способности да се справя с разни задници. Спомням си какъв урок ни даде той веднъж във Виетнам. Направих всичко възможно, но просто не съм от същата класа.
— Аз самият мисля да развия такава — каза Нейлър. — За какво става въпрос?
— Имаше залагане тук. Двайсет долара. Победителят взема всичко. Победител щеше да бъде този, който изтегли номера, най-близък до броя на жертвите, които сме претърпели през последните двайсет и четири часа.
— Исусе!
— Всъщност имаше няколко такива залагания. За изгубени KIA, WIA, MIA. Плюс залога за изгубени изтребители и „Апач“. По дяволите, не разбирам хората, които могат да правят това. Не бяха сбирщина стари сержанти. Имаше и двама полковници. Какво ги кара да кривват от правия път? А теб какво те води насам?
— Авиаторите. Исусе Христе, те са по-лоши от проклетниците от флота! Готови са да публикуват във вестниците, да дадат гласност на всичко, което ще ги накара да изглеждат добре.
— Като говорим за това, току-що получих предложение за „бърза“ награда на пилот на „Апач“, който се справил наистина добре.
— Който обаче въобще не е трябвало да бъде близо до мястото, където е бил. Тези проклети кучи синове!
— Мислех, че съм единственият наоколо, който изпуска нервите си — каза глас откъм вратата.
Беше я отворил, без първо да почука, генерал Х. Норман Шварцкопф. Нито генерал Нейлър, нито генерал-майор Янг казаха нещо, но генерал Янг се изправи на крака.
— Радвам се, че си тук, Алън — каза Шварцкопф. — Защото след това щях да се отбия при теб. След като ви кажа защо съм ядосан, можете да ми кажете за какви кучи синове говорехте и какво са направили те. Или не са направили.
— Да, сър — казаха генералите Нейлър и Янг почти едновременно.
— Чувал ли е някой от вас за залагания на офицери наоколо?
— Сър, аз се справих със ситуацията — каза генерал Янг.
— А ти, Алън?
— Аз не знаех нищо за случилото се допреди минутка, сър — каза Нейлър. Погледна Янг. — Бяха ли замесени някои от моите хора?
Янг кимна.
— Сър, веднага ще се заема със ситуацията — каза Нейлър.
— Добре. Значи не сте говорили за това. Кой ви ядоса?
Нейлър не отговори веднага.
— Не бързай, Алън — каза Шварцкопф. — Нямам никаква друга работа, освен да стоя тук и да те чакам да си развържеш езика.
— Сър… Оз, ти получи ли съобщение от 403-ти?
— Ето го тук — каза генерал Нейлър, взе листа от купа поща и го подаде на Нейлър, който го подаде на Шварцкопф и последният го прочете.
— Какво нередно има в това? Искате да кажете, че не вярвате?
