величина, като например на Отдела но селското стопанство, които са ги купили, за да впечатлят съседите, както, да речем, някой банков мениджър от средна величина в Сейнт Луис, Мисури, би си купил по същите причини „Ягуар“ или „Кадилак“, които не би могъл да си позволи.
Във Вашингтон престижът идваше по-скоро с властта, отколкото с парите. Във Вашингтон и околностите му начинът да впечатлиш съседите беше да изглеждаш така, сякаш си достатъчно важен да се движиш в брониран „Юкон“ с тъмни прозорци и антени на покрива.
Както автомобилът, така и директорът на ЦРУ привлякоха малко внимание, когато спряха пред „Мейфлауър“. Той бързо слезе и също така бързо прекоси фоайето, за да отиде до асансьорите. Пред него и зад него вървяха хората от охраната му.
Слязоха на четвъртия етаж. Един от мъжете от охраната излезе първи от асансьора и кимна с глава в посоката, в която се намираше апартамент 404. Той изчака директорът да излезе от асансьора, после ги поведе към стаята. Когато стигнаха до нея, почука три пъти на вратата.
Отвори им млад мъж във вечерен костюм. Човекът от охраната бързо го огледа и прецени. Не беше от онзи тип политици, които имат малки очички и приличат на лакеи и които той беше срещал с дузини в града. Този тук показваше увереност и самоконтрол.
— Кой си ти? — запита го не много учтиво мъжът от охраната.
Младият човек погледна надолу по коридора, видя директора на ЦРУ да се приближава и отговори спокойно и равно:
— Ако търсите секретаря Хол, значи сте на правилното място.
И отвори по-широко вратата. Директорът на ЦРУ стигна до прага.
— Влез, Джон! — извика секретарят на отдел
Директорът на ЦРУ влезе в апартамента. Холът изглеждаше така, сякаш някой наистина живее в него, помисли си той, а не като „изпълнителен офис“, заеман от някой бизнесмен — не държавен служител, защото парите, полагащи се на държавен служител, не биха могли да платят за това място — за няколко дни.
Младият мъж във вечерното сако понечи да затвори вратата в лицето на мъжа от охраната, но той я задържа, като пъхна крак в процепа и погледна директора на ЦРУ за указания.
— Всичко е наред — каза директорът на ЦРУ, мъжът пусна вратата и тя се затвори пред лицето му.
— Джон, това е моят изпълнителен помощник, Чарли Кастило — каза секретарят.
Директорът на ЦРУ се усмихна и подаде ръка, но нищо не каза.
— Как сте, сър? — запита учтиво Кастило, като стисна ръката му.
— Елеонор долу ли е? — запита секретарят.
— Не. Ще дойде по-късно. Казах й да се обади на мобилния ми телефон, когато наближи — каза директорът на ЦРУ.
— Е, може би ще приключим, преди да е стигнала тук — каза секретарят. — Ще пиеш ли нещо, Джон?
— Не, благодаря. За какво е всичко това, Мат?
Секретарят взе една папка от масичката за кафе — директорът забеляза, че тя не носи знаци за секретност от какъвто и да било вид — и му я подаде. Документът вътре, състоящ се от шест страници, също не носеше знаци за секретност от какъвто и да било вид. Но само след две изречения на директора на ЦРУ стана ясно, че чете разузнавателен доклад.
Ясно се изразяваше възможност изчезналият от Луанда, Ангола, „Боинг 727“ да е откраднат от руски търговец на оръжие на име Васили Респин, който би могъл да го използва за резервни части или би могъл да го препродаде.
— Тази теория звучи доста по-правдоподобно от всички, които съм чул досега — каза директорът на ЦРУ. — Откъде се е взела? И затова ли ме помоли да дойда тук?
— Помолих те да дойдеш тук, защото реших, че можем да се справим с нещо, възникнало между нас — каза Хол. — Бих предпочел, ако е възможно, разговорът ни да остане в тайна, Джон.
Директорът на ЦРУ кимна и зачака Хол да продължи.
— Джон, видя ли молбата на Натали Кохън аз да получа всичко, включително необработените данни, във връзка с изчезналия „Боинг 727“? — запита Хол.
— Видях я, зачудих се малко и наредих да бъде изпълнена — каза директорът на ЦРУ.
— Би ли казал, че този материал отговаря на критериите и би трябвало да съм го получил?
— Очевидно.
— Но не съм го получил, Джон. В това е проблемът — каза секретарят.
— Очевидно си го получил от някого, Мат. Не разбирам.
— Проблемът е в това, че трябваше да го получа от теб, а това не стана. Краткият доклад е бил изпратен до Ленгли от твоя човек в Луанда — каза Хол.
— А обобщението?
— Докладът бил спрян или изгубен, или кой знае какво, в Ленгли. Така и не го получих от теб.
— А обобщението? — повтори директорът на ЦРУ нетърпеливо.
— То не било изпратено, защото нямало отговор на краткия доклад.
— Не мога да повярвам! — каза директорът на ЦРУ.
— Е, но точно това се е случило, Джон — каза Хол.
— Тогава ти откъде ги имаш? И краткия доклад, и обобщението?
— Чарли ми ги донесе малко преди да ти се обадя — каза секретарят, после добави: — Когато се върна от Луанда.
Директорът погледна Кастило. „Мисля, той каза, че този млад мъж е неговият изпълнителен помощник. Тогава какво е правил той в Луанда? И защо си е завирал носа в нещо, което очевидно не е работа на отдел Вътрешна сигурност? Как така е сложил ръце върху доклада и обобщението? Откъде знае, че докладът е бил изпратен до Ленгли? И че нещо се е случило с него там?“
— Ще ми кажеш ли какво става тук, Мат?
— Страхувам се, че няма да ти хареса.
— Няма да знаем това, докато не ми кажеш, нали? Какво ще кажеш да започнем с това — какво е правил мистър Кастило в Луанда и как тези неща са стигнали до него? — Директорът посочи папката.
— Той беше в Луанда, защото президентът му нареди да разбере какво знаят всички за изчезналия самолет и кога са го научили — каза Хол.
— Какво означава това „всички“?
— ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, морското разузнаване… всички — каза Хол.
— На мен нищо не ми е било казано — каза директорът на ЦРУ малко студено.
— На никого нищо не беше казано — каза Хол.
— С изключение на теб — каза Пауъл, доста по-студено отпреди.
— Така искаше президентът, Джон.
— И Натали ли е замесена в това?
— Да, тя знае за това — отговори Хол. — Президентът й нареди да каже на всички да ми изпратят всичко, каквото имат.
— Проклет да съм! — каза Пауъл, силно пребледнял.
— След като разгледа всички материали, изпратени по молба на Натали, Чарли помисли, че търсенето очевидно трябва да започне от Луанда. Аз се съгласих и той замина.
— Казваш ми, освен ако не съм разбрал нещо погрешно, че президентът те е упълномощил да душиш наоколо, включително в работите на моята агенция — каза директорът на ЦРУ.
— Точно така. Както и в работите на всички други агенции — каза Хол.
— Питам се чия е била идеята — каза, почти на себе си, директорът на ЦРУ.
— Всъщност няма значение, нали? Президентът нареди да бъде направено.
Директорът на ЦРУ се обърна към Кастило.
— Вие сте Кастило, нали така?
— Да, сър.
— Как се сдобихте с това? — запита директорът на ЦРУ. — И откъде знаете, че е било изпратено до Ленгли?
