„БОИНГ 727“ СОБСТВЕНОСТ НА КОМПАНИЯТА „ЛИЙЗ ЕЪР“, РЕГИСТРИРАНА ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ, НАПРАВИЛ ПРИНУДИТЕЛНО КАЦАНЕ ТУК ПРЕДА 14 МЕСЕЦА И ОТТОГАВА ПОСТОЯННА ГЛЕДКА НА ЛЕТИЩЕТО, ОЧЕВИДНО БЕШЕ ОТКРАДНАТ ДНЕС ОТ НЕИЗВЕСТНИ ЛИЦА, САМОЛЕТЪТ ИЗЛЕТЯ В 14:25. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ, КОГАТО ПОЛУЧА ТАКАВА.
Изпращането на такова съобщение беше нарушение на дълъг списък мерки за сигурност и майор Милър напълно съзнаваше това. От друга страна, онзи, в чиито ръце беше самолетът, знаеше, че го е откраднал, така че това не беше тайна — какво толкова?
Освен това, съобщението беше неофициално — беше изпратено до хора, които щяха да бъдат замесени в това, докато правителството реши какво да направи по въпроса с откраднатия самолет.
Това особено се отнасяше за човека, който се криеше зад адреса HALO101 и който беше подполковник от Форт Браг, Северна Каролина. Привидно той беше член на XVIII Военновъздушен корпус, но всъщност беше помощник-командир на единица, за която бяха чували много малко хора и за която никой не говореше. Тя беше официално известна като „Агенция за непредвидени случаи“, а разговорното й име беше „Сивата лисица“ или „Бейби Д“.
„Д“ означаваше „Делта Форс“, а това знаеха малко хора. Дори хората, които използваха името и говореха за организацията, невинаги знаеха какво означава буквата „Д“. В офиса „Сивата лисица“ работеха петима офицери и още трийсет и един души, които бяха готови да реагират незабавно — бяха тренирани да го направят за по-малко от час, — когато получат заповед.
BEACHAGGIE83 се отнасяше до Селскостопанския университет в Тексас и годината, в която адресатът беше завършил, както и до факта, че сега той живееше във Флорида. Той беше подполковник, който беше прикрепен към отдел „Специални операции“ към военновъздушната база „Макдил Еър Форс“ във Флорида.
Ако се вземеше решение някоя от специалните групи — „Делта Форс“, „Сивата лисица“, морските тюлени или някоя друга — да отреагира на отвличането на самолета, заповедта щеше да дойде от Централното командване.
Докато първото му съобщение щеше да стигне до Вашингтон за секунди, второто можеше да не стигне до Форт Браг или Макдил дори за часове или дни, защото първо трябваше да бъде обсъдено в Ленгли, да бъде предадено на съветника по Националната сигурност, отново да бъде обсъдено и едва тогава да бъде взето решение.
Съвестта на майор Милър не го тревожеше ни най-малко за това, че беше изпратил съобщение, което нарушаваше мерките за сигурност. Беше служил в „Делта Форс“ и знаеше, че колкото по-бързо получат съобщението, толкова по-добре.
Изключи лаптопа и го заключи в бюрото си. После облече дрехите, в които обикновено изпълняваше служебните си задължения, и хвана такси до летището, за да види какво още може да научи за отвлечения самолет.
II.
(ЕДНО)
ЦРУ
Ленгли, Вирджиния
11:33, 23 май 2005
Когато в 15:30 анголско време майор Х. Ричард Милър изпрати първото си съобщение за очевидната кражба от летището на Луанда, на него му бяха необходими само три минути, за да стигне до бюрото на неговия шеф, регионалния директор за Югозападна Африка в Ленгли. Има четири часа разлика във времето между Ангола и Вирджиния. Когато в Луанда е три и половина, в Ленгли е единайсет и половина.
Всъщност съобщението беше получено от изпълнителния административен помощник на регионалния директор, защото той още не се беше върнал от късната си закуска. Тук ключовата дума беше „изпълнителен“. Тя означаваше, че мисис Маргарет Лий-Уилямсън е оторизирана да изпълнява от името на своя шеф определени административни действия, сред които — да получава секретни съобщения, адресирани до него, и да предприеме подходящи действия.
А това означаваше, че когато на компютърния екран на мисис Лий-Уилямсън се появи: СЕКРЕТНО СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЛУАНДА, НАБЕРЕТЕ КОДА ЗА ДОСТЪП, тя набра кода за достъп, състоящ се от десет цифри, и на екрана се появи иначе простото съобщение на Милър. Мисис Лий-Уилямсън го прочете и натисна копчето за принтера.
Тя прочете много внимателно и разпечатката, после реши, че макар съобщението да трябваше да бъде препратено, то не е чак толкова важно. Много малко от нещата, които имаха статута на секретна информация, бяха наистина важни. За нея това тук със сигурност не беше толкова важно, че да се опита да прекъсне късната закуска или ранния обяд на директора. Тя реши, че може и сама да се справи и да каже на шефа си по-късно, когато той се върне от обяд.
Извика на екрана нещо като празна бланка, на която най-отгоре пишеше:
ЦРУ, РЕГИОНАЛЕН ДИРЕКТОР ЗА ЮГОЗАПАДНА АФРИКА.
Замисли се за миг и набра РЕГИОНАЛЕН СПИСЪК 4, което означаваше, че в полето за адреса на бланката се изписа:
СЪВЕТНИК ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
СЕКРЕТАР ПО ОТБРАНАТА
СЕКРЕТАР ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР
ДИРЕКТОР ФБР
ДИРЕКТОР ФЕДЕРАЛНА АВИАЦИОННА АДМИНИСТРАЦИЯ
После, като помисли втори път, тя добави към този списък от адреси:
ГЕНЕРАЛЪТ, КОМАНДВАЩ ЦЕНТРАЛНОТО КОМАНДВАНЕ
От Централното командване бяха дошли няколко оплаквания, че не ги информират своевременно за определени събития в Ангола, които са в кръга на тяхната отговорност.
Тя придвижи стрелката до кутията със съобщението и набра:
ИЗПРАЩАМЕ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ СЪОБЩЕНИЕТО, КОЕТО ПОЛУЧИХМЕ ОТ ЛУАНДА В 11:33 НА 23 МАЙ 2005.
После натисна бутона ВЪВЕДИ и на екрана се появи съобщението на Милър.
Мисис Лий-Уилямсън натисна бутона ИЗПРАЩАНЕ и съобщението пое по пътя си. После тя извика на екрана нова празна бланка и започна да пише.
